Старобългарското укрепено селище северно от авиобаза БалчикБАН, История на България в 14 тома, стр. 184, т. 2 С 1981 е основано през VII век и е съществувало до малко след покръстването на България.

Селището заема площ около 1800 хектара в ивица на брега, дълга към 12 км и широка до 3 км. Открито е през 1967 г. на високия добруджански бряг над Балчик. Понастоящем обектът е силно обезличен и на голяма част от археологическата територия са направени голф клубове, хотели и частни сгради, а друга е обработвана като селскостопанска земя.

Описание Археологическият обект е обширно селище, укрепено с валовеСтанчо Ваклинов, „Формиране на старобългарската култура VI-XI век“, стр. 102, С, 1977. Открит е голям грънчарски производствен център, проучват се 2 некрополаВалери Григоров, Ориентация на гробовете в старобългарските двуобредни некрополи на Долен Дунав, сп. „Археология“, 2006, бр. 1 – 4, стр. 46 – 47, НИАМ-БАНВалери Григоров, Старобългарски езически погребения с монети, Приноси към българската археология, V 2009, ij, 115 – 122, НИАМ-БАН.

От тях Ритуалният прабългарски езически некропол в района на военното летище БалчикПрабългарски некропол край Балчик, Официален сайт НИАМ-БАН 15.02.2006, изследван от археолозите, е най-старият прабългарски некропол в днешните граници на България. Прабългарският некропол в местността Ковънлъка (върху стара тракийска могила, почти обезличена) съдържа и славянски погребения. Има и група християнски гробове, открити на 3 км северозападно от балчишкото село Топола и на 8 км от Каварна. Комплексът е най-големият биритуален некропол в страната, който се свързва с прабългарите от времето на заселването им до 860-те години.

Обектът се датираБТА, 6 октомври 2010, Сребърната византийска монета от началото на осми век е намерена при разкопки на некропола при прабългарското селище край каварненското село Топола, проф. Людмила Дончева от Археологическия институт и музей към БАН по намерената висококачествена старобългарска керамика, медальони, токи и апликации с полусферични украси със свободни гвоздейчета и др. предмети, анализ на погребенията и откритите сребърни рантовизантийски монети от времето на Тервел, сред които и „милиарензия“, синхронна със събитията, когато византийският император Анастасий II дава за българската войска 50 кентинария злато (за огромната сума от 360 000 златни монети), за да има подкрепата на прабългарите (като Тервел подпомгне имтератора в спора за византийския престол) след победоносните им походи към Цариград: с първия от които Тервел възкачва за император на Византия Юстиниян II в 705 г., а българският владетел е коронован за кесар (цар), при втория в 716 г. прабългарите разбиват византийците при Тутхон (Анхиало) в 708 г., а с третия свалят обсадата на Константинопол, унищожават нахлулите да завладяват Европа войски на Арабския халифат в 716 г..

Прабългарите в селището Ковънлък не са номади, а уседнало земеделско население, което потвърждава и един косер за лозя, открит в некропола. Занимавали са се и с риболов, което сочат намерените кости на различни риби. Керамиката им също доказва, че прабългарите не са номади, че идват там с установени традиции в керамичното производство. Били са добри скотовъдци и състоятелни хора, това виждаме в скъпите жертвени животни от некрополите. Открити са кости на много големи, едри животни – волове, крави, телета, овце, кози. Например в троен гроб на мъж, жена и дете в жертва са принесени 2 крави, 2 агнета и теле – това не е по джоба на бедни чергари и прости номади, защото да се отгледа и да се заколи крава по време на погребението е скъп лукс, дори за възможностите в днешните времена, а там са жертвани 6 домашни животни в случая.

На морския бряг от нос Иканталък (тур.: развалини) чак до нос Щит под античната крепост Афродизион (Топола) морето разкрива в залива многобройни фрагменти от керамика, фосилизирани кости, монети и др. извлечени от вълните от горните слоеве на земната маса на мекия бряг, което показва интензивно обитаване на мястото в продължение на столетия. След покръстването, както и в цяла България от р. Тиса до Бяло море, землените укрепления са изоставени, първенство добиват каменните градове и постепенно животът от селището се концентрира в чертите на поселението сред каменните стени на Карвуна в късноантичния Дионисопол (дн. кв. „Хоризонт“ на Балчик), за което свидетелства откритата там в 2016 г. високостойностна златна монета на император Никифор II Фока (963 – 969).Откриха златна монета от началото на Х век при разкопки на крепостта „Хоризонт“ в Балчик, Дарикнюз, 01.08.2016

Вижте също Военноукрепително дело в българските земи Първо българско царство

Източници

Външни препратки БАН, История на България в 14 тома, стр. 184, т. 2, С, 1981 Станчо Ваклинов, стр. 102, Формиране на старобългарската култура VI – XI век, С 1977 БТА 6 октомври 2010, Сребърната византийска монета от началото на осми век е намерена при разкопки на некропола при прабългарското селище край каварненското село Топола, проф. Людмила Дончева от Археологическия институт и музей към БАН Валери Григоров, Ориентация на гробовете в старобългарските двуобредни некрополи на долен Дунав, сп. Археология 2006 бр. 1 – 4 стр. 46 – 47 НИАМ-БАН Местността Кованлъка Археологически данни за Балчик Валери Григоров, Старобългарски езически погребения с монети, Приноси към българската археология, V 2009, ij, 115 – 122, НИАМ-БАН Археологически находки в Добричка област Прабългарски некропол край Балчик, Официален сайт НИАМ-БАН 15.02.2006 Осмата Национална археологическа изложба „Българска археология 2014, Официален сайт НИАМ-БАН 20.02.2015 Проф. Людмила Дончева: Езическият прабългарски ритуален некропол край Балчик е най-раненият, 9 август 2008, Фокус Липса на средства спря проучванията на най-стария прабългарски некропол край Балчик, 3 август 2009, Агенция „Фокус“ Намериха уникелна византийскамонета край Топола, НДТ, Добрич, България 07.10.2010 Античното наследство в Южна Добруджа Под военното летище в Балчик лежи прабългарско селище, Открит е най-ранният прабългарски некропол от създаването на българската държава на Хан Аспарух, в-к НДТ, Добрич, 2004-08-22 Разкопки на най-ранния прабългарски некропол при Балчик, в-к НДТ, Добрич, 2007-09-05 Балчик – землено укрепление на хълма „Джени баир“ Откриха златна монета от началото на Х век при разкопки на крепостта „Хоризонт“ в Балчик, Дарикнюз, 01.08.2016 Пламен Павлов, Бунтът на „граничаря“ Нестор, Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново, 2000 Защитния вал на селището в Укимапия

Категория:Първа българска държава Категория:Исторически градове в България Категория:История на община Балчик Категория:История на Добруджа Категория:Крепости в област Варна