„Британик“ () е третият и последен кораб от олимпийския клас параходи на Уайт стар лайн с това име. Той е най-малката сестра на RMS „Олимпик“ и RMS „Титаник“ и е предназначен да влезе в експлоатация като трансатлантически пътнически лайнер. От 1915 г. е експлоатиран като болничен кораб до потъването му близо до гръцкия остров Кеа в Егейско море през ноември 1916 г. По това време той е най-големият кораб в света в активна експлоатация.

Британик е спуснат на вода точно преди началото на Първата световна война. Той е проектиран като най-безопасния от трите кораба, като по време на строителството са направени промени в конструкцията поради поуките от потъването на „Титаник“. В продължение на много месеци той престоява при строителите си, Harland and Wolff, в Белфаст, преди да бъде нает за болничен кораб. През 1915 г. и 1916 г. служи между Обединеното кралство и Дарданелите. Сутринта на 21 ноември 1916 г. е разтърсен от експлозия, причинена от морска мина на германския имперски флот близо до гръцкия остров Кеа, и потъва 55 минути по-късно, като загиват 30 души.

На борда на кораба е имало 1066 души; оцелелите 1036 души са спасени от водата и спасителните лодки. Британик е най-големият кораб, загинал през Първата световна война.

След Първата световна война, като част от следвоенните репарации, White Star Line е компенсирана за загубата на Britannic чрез предоставянето на SS Bismarck; той влиза в експлоатация като RMS Majestic.

Потъналият кораб е открит и изследван от Жак-Ив Кусто през 1975 г. Корабът е най-големият непокътнат пътнически кораб на морското дъно в света.

Характеристики Първоначалните размери на „Британик“ са сходни с тези на по-големите му сестри, но след загубата на „Титаник“ размерите му са променени още по време на строежа. С бруто тонаж от 48 158 тона той надминава по-големите си сестри по отношение на вътрешния обем, но това не го прави най-големия пътнически кораб в експлоатация по това време; германският SS Vaterland държи тази титла със значително по-голям тонаж.

Корабите от клас „Олимпик“ се задвижват от комбинирана система от две парни машини с тройно разширение, които задвижват трилопатковите външни витла на крилата, докато парна турбина с ниско налягане използва парата, изпускана от двата бутални двигателя, за да задвижва централното четирилопатково витло, което осигурява максимална скорост от 23 възела.

Промени в дизайна на кораба след потъването на Титаник „Британик“ има сходна схема на сестринските си кораби. След катастрофата на „Титаник“ и последвалите разследвания са направени няколко промени в дизайна на останалите лайнери от клас „Олимпик“. При „Британик“ тези промени, направени преди пускането на кораба на вода, включват увеличаване на широчината на кораба до 94 фута (29 м), за да се осигури двоен корпус по протежение на машинното и котелното отделение, и повдигане на шест от 15-те водонепроницаеми прегради до палуба В. Освен това е добавена по-голяма турбина с мощност 18 000 конски сили (13 000 kW) вместо агрегатите с мощност 16 000 конски сили (12 000 kW), инсталирани на по-ранните кораби, за да се компенсира увеличаването на ширината на корпуса. Централните водонепроницаеми отсеци са подобрени, което позволява на кораба да остане на повърхността при наводнени шест отсека.

Най-голямата външна промяна е монтирането на големи крановидни балки, всяка от които се задвижва от електрически двигател и може да спуска на вода шест спасителни лодки, които се съхраняват на портали; корабът е проектиран да има осем комплекта, но преди влизането на „Британик“ във военна служба са монтирани само пет, като разликата се компенсира с лодки, спускани с ръчно управлявани балки тип „Велин“, както на „Титаник“ и „Олимпик“.

Допълнителни спасителни лодки могат да се съхраняват в обсега на лодките на покрива на палубната рубка, а порталните кранове могат да достигнат до спасителни лодки от другата страна на кораба, при условие че нито един от комините не пречи на пътя. Тази конструкция позволява спускането на всички спасителни лодки, . Асансьорите, които преди спираj на палуба А, сега могат да достигнат до палубата за лодки. Корабът носи 48 спасителни лодки, всяка от които може да превозва най-малко 75 души. По този начин в спасителните лодки могат да се превозват поне 3600 души, което значително надвишава максималния капацитет на кораба от 3309 души.

История Концепция През 1907 г. Дж. Брус Исмей, генералният директор на White Star Line, и Лорд Пири, председател на корабостроителницата Harland & Wolff в Белфаст, решават да построят тройка океански лайнери с несравними размери, които да се конкурират с Lusitania и Mauretania на Cunard Line не по отношение на скоростта, а по отношение на лукса и безопасността. Имената на трите кораба са определени по-късно и показват намеренията на конструкторите по отношение на техния размер: Olympic, Titanic и Britannic.

Строителството на „Олимпик“ и „Титаник“ започва съответно през 1908 г. и 1909 г. Размерите им са толкова големи, че е необходимо да се построи порталът „Арол“, който да ги приюти, достатъчно широк, за да обхване двата нови строителни стапела и да позволи да се строят по два кораба наведнъж. Трите кораба са проектирани да бъдат дълги 270 метра и да имат бруто тонаж над 45 000 тона. Проектната им скорост е приблизително 22 възела, което е доста под тази на „Лузитания“ и „Мавритания“, но все пак позволява трансатлантически преход за по-малко от една седмица.

Слухове за промяна на името

Въпреки че Уайт стар лайн и корабостроителницата Harland and Wolff винаги са отричали, някои източници твърдят, че „Британик“ е трябвало да се казва „Гигантик“, но името му е променено, за да не се конкурира с „Титаник“ и да не предизвиква сравнения. Един от източниците е плакат на кораба с името „Гигантик“ в горната част. Други източници са американски вестници от ноември 1911 г., в които се посочва, че е направена поръчка от Уайт Стар за „Гигантик“, както и други вестници от цял свят както по време на строителството, така и непосредствено след потъването на „Титаник“.

Том Макклъски заявява, че в качеството си на ръководител на архива и историк в Harland and Wolff „никога не е виждал официално споменаване на името „Гигантик“, което да е използвано или предложено за третия от корабите от клас „Олимпик““. В книгата за поръчките са добавени някои ръчно написани промени с дата януари 1912 г. Те се отнасят само до широчината на кораба, но не и до името му.

Конструиране Килът на „Британик“ е заложен на 30 ноември 1911 г. в корабостроителницата „Харланд и Улф“ в Белфаст, на порталния стапел, заеман преди това от „Олимпик“, 13 месеца след спускането на този кораб на вода и на „Арланза“, спуснат на вода седем дни по-рано. Придобиването на кораба е планирано да стане в началото на 1914 г. Поради подобренията, въведени вследствие на катастрофата на „Титаник“, „Британик“ е спуснат на вода едва на 26 февруари 1914 г., което е заснето заедно с монтирането на комин. Пред пресата са произнесени няколко речи, а в чест на спускането на вода е организирана вечеря. Впоследствие започва монтирането на кораба. Корабът влиза в сух док през септември и са монтирани витлата му.

Повторното използване на пространството на „Олимпик“ спестява на корабостроителницата време и пари, тъй като не се налага разчистване на трети стапел, подобен по размер на тези, използвани за предишните два кораба. През август 1914 г., преди „Британик“ да започне да извършва трансатлантически превози между Ню Йорк и Саутхемптън, започва Първата световна война. Незабавно всички корабостроителници с договори с Адмиралтейството получават приоритет за използване на наличните суровини. Всички граждански договори, включително за „Британик“, са забавени.

Военноморските власти реквизират голям брой кораби като въоръжени търговски крайцери или за превоз на войски. Адмиралтейството плаща на компаниите за използването на корабите им, но рискът от загуба на кораб при военноморски операции е голям. Големите океански лайнери първоначално не са взети за военноморска употреба, тъй като по-малките кораби са по-лесни за експлоатация. „Олимпик“ се завръща в Белфаст на 3 ноември 1914 г., докато работата по „Британик“ продължава бавно.

Заявяване на кораба за подвижна болница Нуждата от увеличаване на тонажа става все по-остра с разширяването на военноморските операции в Източното Средиземноморие. През май 1915 г. „Британик“ завършва швартовите изпитания на двигателите си и е подготвен за спешно влизане в експлоатация само с четириседмично предизвестие. През същия месец е регистрирана и първата голяма загуба на граждански океански лайнер, когато RMS Lusitania на Cunard е торпилиран близо до ирландския бряг от SM U-20.

През следващия месец Адмиралтейството решава да използва наскоро реквизираните пътнически лайнери като транспортни средства за превоз на войски в кампанията в Галиполи (наричана още служба на Дарданелите). Първите, които отплават, са RMS Mauretania и RMS Aquitania на Cunard. Тъй като десантът в Галиполи се оказва катастрофален и жертвите нарастват, нуждата от големи болнични кораби за лечение и евакуация на ранените става очевидна. Aquitania е пренасочена към болнични кораби през август (мястото ѝ на военен транспорт ще бъде заето от Olympic през септември). След това на 13 ноември 1915 г. Britannic е изискан като болничен кораб от мястото си за съхранение в Белфаст.

Пребоядисан в бяло с големи червени кръстове и хоризонтална зелена ивица, той е преименуван на HMHS (His Majesty's Hospital Ship) Britannic и е поставен под командването на капитан Чарлз Алфред Бартлет. Във вътрешността са инсталирани 3 309 легла и няколко операционни зали. Общите помещения на горните палуби са превърнати в стаи за ранените. Каютите на палуба В са използвани за настаняване на лекари. Трапезарията за първа класа и приемната за първа класа на палуба D са трансформирани в операционни зали. Долният мостик е използван за настаняване на леко ранените. Медицинското оборудване е инсталирано на 12 декември 1915 г.

Първо обслужване

Когато е обявен за годен за служба на 12 декември 1915 г. в Ливърпул, „Британик“ получава медицински екип, състоящ се от 101 медицински сестри, 336 сержанти и 52 офицери, както и екипаж от 675 души. На 23 декември той напуска Ливърпул, за да се присъедини към пристанището Мудрос на остров Лемнос в Егейско море и да върне обратно болни и ранени войници. Присъединява се към няколко кораба по същия маршрут, включително Mauretania, Aquitania и сестринския си кораб Olympic. Малко по-късно към тези четири кораба се присъединява Statendam. Преди да продължи към Мудрос, той спира в Неапол, за да попълни запасите си от въглища. След завръщането си прекарва четири седмици като плаваща болница край остров Уайт.

Третото плаване е от 20 март 1916 г. до 4 април. Дарданелите са евакуирани през януари. В края на военната си служба на 6 юни 1916 г. Britannic се връща в Белфаст, за да претърпи необходимите модификации за превръщането му в трансатлантически пътнически лайнер. Британското правителство изплаща на White Star Line 75 000 лири стерлинги като компенсация за преустройството. Преобразуването се извършва в продължение на няколко месеца, преди да бъде прекъснато от отзоваването на кораба обратно на военна служба.

Завърщане обратно на работа На 26 август 1916 г. Адмиралтейството връща Britannic в експлоатация като болничен кораб, а на 24 септември същата година корабът се връща в Средиземно море за четвърто плаване. На 29 септември на път за Неапол се сблъсква със силна буря, от която излиза невредим. На 9 октомври корабът заминава за Саутхемптън. След това предприема пето пътуване, което е белязано от поставяне на карантина на екипажа, когато корабът пристига в Мудрос заради хранително заболяване.