Алмезе

Алмѐзе (; , Алмейс) е малък град и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположен е на 364 м надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 6297 души, от които 293 са чужди граждани.

На територията на общината се намират останките от най-голямата римска вила, откривана досега в Северна Италия.

География, административно деление и население

Алмезе е класифициранo като „разпръсната община" със седалище в Алмезе-Ривера.

Разположенo е в централната част на Метрополен град Торино, в Долна Вал ди Суза, в равнинната зона по течението на потока Меса. Това е една от първите общини, които се срещат при изкачване от Торино нагоре по долината, по левия орографски склон на река Дора Рипария. Територията на общината обхваща както равнинни участъци, така и склоновете на Предалпите, достигайки до вододела между планините Музинè и Курт(о).

Релефът е силно разнообразен, с ясно изразени височинни разлики, като максималната надморска височина достига 1325 m.

Положението на Алмезе по течението на Меса му придава стратегическа роля в комуникацията между Метрополен град Торино и територията на Канавезе от една страна, и вътрешните части на долината на Дора Рипария от друга. На територията му преминава и древният алпийски маршрут Коле дел Лис – проход от Грайските Алпи, използван още в предримски времена.

Най-високите върхове в общината са Музинè (1150 m) и Курт(о) (1323 m).

През Алмезе преминава и вариантът на поклонническия път Via Francigena по левия бряг на Дора Рипария – разклон на маршрута към Мон Сени (Монченизио).

Алмезе е част от Планинската общност „Вале Суза“.

Граничи с пет общини: Вилар Дора, Рубиана, Авиляна, Вал дела Торе и Казелете. Отстои на 22 км от Торино и на 144 км от Милано.

Има следните подселища (на итал. frazioni)Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи: Малайтрайт, Миланере, Ривера и местности: Кастелето, Гадрино Фалка.Има следните квартали: Бертоло, Болè, Брайда, Кривела, Фалка, Гамба ди Боско, Джорда, Грандже, Мането, Микела, Миоза, Морсино, Панцоне, Софиети, Сонето, Тети Дора, Тети Монтабоне, Тети Сан Мауро и Вигето.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 6297 души, от които 293 са чужди граждани., сред които преобладават тези на Румъния – 159 души. Български граждани липсват.

Топоним Съществуват различни хипотези за произхода на името Алмезе. Според една от тях топонимът, засвидетелстван във варианти като Almesso, Almes, Almesio и други, произлиза от Alma – форма на Balma, означаваща „пещера“. Учените обаче не изключват и възможността името да е производно от гало‑римското лично име Almo с наставка ‑ese, или от латинското ad Maesam – „при потока Меса“. Самото име на потока се свързва с латинското лично име Меций (Mettius).

История Ранни поселения и Римска империя Районът е населен още през втория период на Желязната епоха, за което свидетелстват керамичните находки от върха Трук Рандолера.

Обширно и организирано селище се оформя между I и II век пр.н.е., когато районът се развива благодарение на римския път, който от Августа Тавринорум (днешен Торино) се изкачва по Вал ди Суза към алпийския проход Коле дел Монджиневро и към по-малки проходи, свързващи торинската равнина с района на Бриансон и френската част на долината Мориен. През 1979 г. археолози от Торинския университет откриват и дълго време проучват римска вила, принадлежала на някой си „Калвин“, в района на подселището Грандже ди Ривера. Разкопките разкриват значими зидарски структури, фрагменти от мозайки с геометрични мотиви и керамика, датиращи от I до VI век сл.н.е. Установено е, че вилата е имала важно икономическо значение, свързано с интензивния трафик на стоки и хора в близост до митническата станция Ad fines – днешното Друбиальо (подселище на Авиляна).

Римското присъствие в района е широко и добре засвидетелствано: богатата латинска топонимия се среща в цялата територия на Алмезе и съседните общини. Романизацията на басейна на потока Меса се характеризира с множество малки селища – средни и дребни стопанства, разположени по един от ключовите римски комуникационни маршрути към Алпите. Оттук е било възможно да се достигне както до Торино, преминавайки към десния бряг на Дора Рипария по вече несъществуващ мост под станцията Ad fines, така и да се следва предпланинският маршрут на североизток, водещ към Канавезе, Ивреа и Верчели. През Средновековието този път е известен като strata Vercellensis.

Тази териториална структура, вече нестабилна в края на II век сл.н.е., преживява окончателен упадък през Късната Римска империя, за което свидетелства пълното изоставяне на римската вила през IV век.

Средновековие Нито лангобардската окупация през VI век, нито франкската в края на VIII век успяват да заличат напълно следите от предишната териториална организация.

Най-ранните сведения за Алмезе датират от 1001 г., когато император Ото III дарява на Олделрих Манфред от рода на Ардуините титлата „маркграф на Торино“, като в неговите владения е включена и „…tertiam partem… Almisii“. През 1029 г. маркграфът предоставя една трета от Вал ди Суза на бенедиктинския манастир Сан Джусто ди Суза, включително земите, наричани Алмезе и Рубиана. Тогава бенедиктинците основават в Алмезе препостурата „Св. Мавър“, а историята на селището се преплита с тази на Сан Мауро – селскостопанско стопанство (curtis), контролиращо равнинните земи и защитено от наводненията на река Дора Рипария.

През XIV век абатството в Алмезе се превръща в замък, укрепен подобно на останалите земеделски имения. Нормите и вярванията на епохата са отразени в „Селските устави“ – документ от 1311–1314 г. на синьория Сан Джусто. По това време започва и ловът на вещици: според местните вярвания те провеждали Сабат по бреговете на потока Меса, а замъкът Сан Мауро служел като затвор за обвинените, очакващи екзекуция.

Около 1400 г. Алмезе е засегнат от тежки наводнения на потока Меса, чиито води се увеличават заради отпадъците от промиването на хематит в местните железни мини. За окончателното решаване на проблема са необходими векове, като стабилизацията настъпва едва в началото на XX век след мащабно залесяване на долината.

XVII – нач. на XX век През XVII век конфликтът между Савойското херцогство и Франция има тежки последици за Алмезе. През 1690 г. френският главнокомандващ Никола дьо Катина завладява Суза и Авилияна, а Алмезе и Рубиана са подложени на грабежи; разрушени са къщи и посеви, а 20 жители са убити.

През XVIII век, с влизането в сила на Обществените закони, общинската администрация е реорганизирана. През 1769 г. манастирът Сан Джусто е разпуснат и земите на Алмезе са включени в Кралското наследство. След Френската революция е създадено временно управление, ръководено от група якобинци начело с общинския секретар Гандолфи.

През юни 1800 г. регионът е присъединен към Франция. След падането на Наполеон Алмезе става главна община на провинция Суза, заедно с присъединените към него Вилар‑Алмезе (днешното Вилар Дора), Ривера и Рубиана, и се превръща в седалище на съдебен окръг и окръжен съд. През 1845 г. е разширен площад „Мартири“, построено е ново кметство и е решен спорът с Авилияна относно мястото на пазара.

Алмезе запазва селскостопанския си характер до 1854 г., когато е изградена железопътната линия. Това позволява развитието на нови отрасли; построени са начални училища, а на мястото на днешното кметство е издигнат първият покрит пазар в цялата долина.

През 1900 г. е разрешен вековният спор между Ривера и Миланере за пасищата на планината Музинè. През 1955 г. общините Алмезе и Вилар Дора са административно разделени.

Икономика Поради стратегическото положение на Алмезе и неговата демографска плътност през 19 век му е призната административната функция на областен център в провинция Суза. По времето на Карл Алберт Савойски му е дадено и правото на ежеседмичен пазар, който преди това – през XVIII век се е провеждал незаконно. Това води до недоволството на официалните пазарни центрове Авилияна и Кондове, и до развитието на сегашния пазарен площад, към който от XIX век нататък гледат главните сгради, обществените места и хановете. И през 2019 г. този площад е историческият център на Алмезе.

Икономиката на Алмезе е ориентирана към третичния сектор и към дребната високотехнологична индустрия, което придава на общината характерен „торински“ облик. Тя е все по-слабо интегрирана във Вал ди Суза, въпреки географското си положение там. Значителният поток от пътуващи по работа до Торино и тенденцията към преместване на жилищата извън мегаполиса стимулират строителството от 1960‑те години насам.

Първичният сектор включва производство на зърнени култури, плодове, фураж и грозде, както и отглеждане на домашни птици, коне, кози, овце, свине и говеда. Развито е и горското стопанство, което осигурява ценни продукти като кестени. Вторичният сектор обхваща множество предприятия в строителството, електрониката, механиката, металургията, дървообработването, производството на изделия от каучук и пластмаси, хранително-вкусовата промишленост и мебелното производство. Третичният сектор разполага с добре развита дистрибуторска мрежа и широк спектър услуги, включително банкови, застрахователни и свързани с недвижими имоти.

Икономиката на Алмезе е ориентирана към третичния сектор и към дребната високотехнологична индустрия, което придава на общината характерен „торински“ облик. Селището е все по-слабо интегрирано във Вал ди Суза, въпреки географското си разположение там. Значителният поток от пътуващи по работа до Торино и тенденцията за преместване на жилищата извън мегаполиса стимулират строителната дейност от 1960‑те години насам.

Първичният сектор включва производство на зърнени култури, плодове, фураж и грозде, както и отглеждане на домашни птици, коне, кози, овце, свине и говеда. Развито е и горското стопанство, което осигурява ценни продукти като кестени. Вторичният сектор обхваща множество предприятия в строителството, електрониката, механиката, металургията, дървообработването, производството на изделия от каучук и пластмаси, хранително-вкусовата промишленост и мебелното производство. Третичният сектор разполага с добре развита дистрибуторска мрежа и широк спектър услуги, включително банкови, застрахователни и свързани с недвижими имоти.

Забележителности

Римска вила

Руините от римската вила (Villa Romana di Almese) – луксозна резиденция на заможен собственик, вероятно от I век сл.н.е. – се намират в местността Грандже ди Ривера. Комплексът (Ricetto e Torre di S. Mauro) е разположен по средата на склона над равнината и предлага панорамна гледка към морената на Риволи, хълма Пиркириано, планините в Горна Вал ди Суза, Рочамелоне и склоновете на прохода Лис. Вилата е най-голямата извънградска сграда от римската епоха, откривана в Северна Италия. Тя се намира на ръба на римския път на Галиите, в непосредствена близост до митническата станция statio ad fines при Друбиальо (дн. част от Авиляна), която е била ключова за романизацията на района.

Археологическият обект обхваща площ от около 5000 кв. м, разположени на няколко нива. Самата вила е изградена върху основа с размери приблизително 37 × 49 m и е била на два етажа; вероятно в ъглите са се издигали две кули, оформящи трети етаж. В центъра се е намирал двор (перистил) с размери 27 × 30 m, заобиколен от портик с достъп до различните помещения. Носещите колони са били тухлени, покрити с бяла мазилка, а основите и капителите – от мрамор от Вал ди Суза. Северният вход е бил монументален, с тухлени колони с диаметър 50 cm. На юг е имало портик на стълбове с аркада, обърната към Дора Рипария и мореновия хълм. Пред вилата се е простирала градина с площ около 2000 кв. м.

Всички конструкции са били измазани: долният етаж – с груба мазилка, а горният – с боядисана. Предполага се, че първият етаж е служил за жилищни нужди, докато партерът е бил предназначен за слугите. Подовете са били разнообразни – с мозайка, фаянсови настилки с бели и цветни каменни люспи или обикновен хоросан.