Природна лирика () е поезия в Германия, Австрия и немскоезична Швейцария, имаща за обект природата.
Определение на понятието Според немския писател и литературовед Геро фон Вилперт природна лирика е общо наименование за всички форми на лириката, чийто централен мотив са природните явления (пейзаж, атмосферното време, животинския и растителния свят) и са изградени върху изживяването на природата.
История Още първите значими поети се отнасят към природата като към живо същество и нерядко ѝ придават човешки свойства. В епохата на Барока природата е религиозно натоварена и се тълкува в смисъла на Светото писание, докато самата тя често остава на заден план. В немската поезия и през XVIII в. природата се разбира като посредник между Човек и Бог.
Своето най-голямо значение за литературата природата добива през периода на Бурни устреми и Романтизъм. Тя вече се възприема като противоположност на незадоволителната социална действителност, схваща се като идилия.
В съвременната немска поезия природната лирика е застъпена най-вече в творчеството на Петер Хухел, Волфганг Вайраух, Гюнтер Айх, Карл Кролов, Йоханес Бобровски, Вулф Кирстен и Сара Кирш.
ПримериПреводът на стиховете е на Венцеслав Константинов. Из „Алпите“ , Албрехт фон Халер „Лятна нощ“ , Фридрих Готлиб Клопщок „На изгряващия месец“ , Йохан Волфганг Гьоте „Залязвай, прелестно слънце“ , Фридрих Хьолдерлин „Чуй потока под звездите...“ , Клеменс Брентано „Вечерни облаци“ , Лудвиг Уланд „Лунна нощ“ , Йозеф фон Айхендорф „Небесна печал“ , Николаус Ленау „Песен на ловеца“ , Едуард Мьорике „Мартенски ден“ , Детлев фон Лилиенкрон „Гласът на вечерта“ , Рихард Демел „Цветя“ , Стефан Георге „Лято“ , Георг Тракл „Зимен псалом“ , Петер Хухел „Лято“ , Волфганг Вайраух „В края на август“ , Гюнтер Айх „Лятно синьо“ , Карл Кролов „Равнина“ , Йоханес Бобровски „Езерна картина“ , Вулф Кирстен „През лятото“ , Сара Кирш
Източници