Дейм Агата Мери Клариса Кристи (), родена като Агата Мери Клариса Милър, е английска писателка.
Авторка е на 14 сборника с разкази, 17 пиеси, 66 детективски романа, множество повести и драми с криминален сюжет, включително 6 романтични новели, написани под псевдонима Мери Уестмакот (Mary Westmacott).
Следвайки традициите на Едгар Алан По, Артър Конан Дойл и Гилбърт Честъртън, тя създава много произведения, в които основни герои са старата дама госпожица Марпъл, комисарят Батъл, полковник Рейс, Паркър Пайн, Томи и Тапънс, но най-популярен остава детективът белгиец Еркюл Поаро.
През 1971 г. получава титлата дейм и орден на Британската империя за приноса ѝ към литературата.
Родена в богато семейство от висшето общество. Първоначално има шест последователни отхвърляния на ръкопис, но нещата се променят, когато пише „Аферата в Стайлс“, публикувана през 1920 г. и въвежда Еркюл Поаро. По време на Втората световна война работи като асистент по фармация в Университетската болница в Лондон, където придобива добри познания за отровите, съдържащи се в много от нейните романи.
Световните рекорди на Гинес описват Агата Кристи като най-продавания автор на всички времена. Нейните романи са продадени в около 2 милиарда екземпляра, а нейните творби са на трето място в класацията на най-широко публикуваните книги в света, след творбите на Шекспир и Библията. Тя остава най-превежданият индивидуален автор, преведен на поне 103 езикаMcWhirter, Norris; McWhirter, Ross (1976). Guinness Book of World Records, 11th U.S. Edition. Bantam Books. p. 704.. „Десет малки негърчета“ – това е най-продаваният роман на Кристи със 100 милиона продажби, което го прави най-продаваната мистерия в света и една от най-продаваните книги на всички времена.
Повечето от нейните книги и разкази са адаптирани за телевизия, радио, видео игри и комикси, а повече от тридесет игрални филма са базирани на нейното творчество.
Биография
Агата Кристи е родена на 15 септември 1890 г. в богато семейство от горната средна класа в Торки, Девън. Баща ѝ, Фредерик Алва Милър, е богат американски борсов посредник, а майка ѝ, Клара Милър е родена в Белфаст през 1854 г. Агата Кристи е най-малкото от три деца. Тя описва детството си като много щастливо, заобиколена от силни и независими жени – баба, леля, майка. Отгледана е в домакинство с различни езотерични убеждения и като нейните братя и сестри вярва, че майка ѝ Клара е ясновидкаMorgan, Janet P. (1984). Agatha Christie: A Biography. London, UK: HarperCollins. p. 393. ISBN 978-0-00-216330-9. Посетен на 8 март 2015.. Получава домашно образование, научава се да свири на пиано и мандолина. Кристи страни от другите деца, но прекарва много време в четене и с домашните си любимци. Благодарение на собственото си любопитство, тя се научава да чете много рано. Една от най-ранните известни фотографии на Кристи я изобразява като малко момиче с първото ѝ куче, което нарича Джордж Вашингтон. През април 1901 година, на 10-годишна възраст пише първото си стихотворение.
Баща ѝ боледува често и умира през ноември 1901 година. Самата Агата Кристи пише, че нейното детство свършва със смъртта на нейния баща. През 1902 г. я изпращат да учи в училище, но тя не може да се адаптира към порядките и дисциплината. През 1905 г. заминава за Париж.
Учи пеене в Париж, работи като медицинска сестра. Омъжва се за Арчибалд Кристи през 1914 г., който е пилот в Кралския корпус и прекарва цялата Първа световна война във Франция. Там работи в диспансер, откъдето придобива задълбочени познания за отровите и ефекта им върху човешкото тяло. Затова и част от убийствата, описани в романите ѝ, са от отравяне. Първия си криминален роман, „Аферата в Стайлс“, пише през 1917 г. (Издаден е през 1920 г.). В този роман запознава читателите с белгийския детектив Еркюл Поаро, но продажбите на романа са толкова незначителни, че авторката не получава и пени хонорар. Всичко се променя с публикуването на „Убийството на Роджър Акройд“, издаден през 1926 г. Гениалният обрат на сюжета и изненадващата развръзка са същинска революция в улегналия жанр на детективските истории.
Първият ѝ брак, с Арчибалд Кристи, завършва с развод през 1928 г. През 1930 г. се омъжва повторно за археолога Макс Малоуън, с когото остава заедно до смъртта си. По време на втория си брак Агата Кристи често придружава мъжа си на разкопките му в Ирак и Сирия. Местата от Близкия изток се превръщат в основна тема на книгите ѝ от този период. През 1955 г. Кристи става първият автор, получил наградата „Гранд Мастър“, на американските писатели на мистерии. Обявена е за кавалер на Ордена на Британската Империя през 1971 г. Самата тя не харесва адаптациите на романите си за кино и телевизия. Но през 1974 г. лично одобрява екранизацията на „Убийство в Ориент Експрес“, която спечелва на Албърт Фини номинация за наградата „Академи“ за образа на Еркюл Поаро.
Агата Кристи умира на 12 януари 1976 г. като най-известния в света автор на криминални истории.
Любопитни факти Тя фигурира в Книгата за рекорди на Гинес като най-продавания автор на художествена литература на всички времена. Пиесата ѝ „Капан за мишки“, която все още се представя с голям успех в Лондон, е най-дълговечната театрална постановка в света. Творбите ѝ са преведени на 103 езика – повече отколкото тези на Шекспир. Тя страда от вид нарушение в процеса на писане, наречен дисграфия, заради което почеркът ѝ е нечетлив. В резултат се налага да диктува всичките си романи. Книгата ѝ And Then There Were None бива преименувана няколко пъти. Оригиналното заглавие „Десет малки негърчета“ бива заклеймено като дискриминиращо от американската преса през 1970 г. Първата промяна в заглавието е през юли 1972 г., когато книгата бива озаглавена „Десет малки индианчета“, а когато и думата „индианец“ започва да се възприема като политически некоректна, книгата е преиздадена под заглавието „И тогава не остана никой“. Един от най-известните си романи „Убийство в Ориент Експрес“ Агата Кристи написва в стая 411 в хотел „Пера Палас“ в Истанбул, Турция. Стаята и хотелът стават известни с тази си слава и до днес са запазени в нейна чест. Същата стая вече не носи номер, а име – „Стаята на Агата Кристи“. Писателката наистина е пропътувала разстоянието Париж – Истанбул с Ориент Експрес, но личните ѝ спомени за това пътуване са отрицателни, оплакала се е от наличие на дървеници в спалното си купе.
Произведения Романи
1920 „Аферата в Стайлс“ – The Mysterious Affair at Styles (дебют на Еркюл Поаро) 1922 „Тайният противник“ – The Secret Adversary (дебют на Томи и Тапънс) 1923 „Убийство на игрището за голф“ – The Murder on the Links 1924 „Мъжът с кафявия костюм“ – The Man in the Brown Suit (дебют на полковник Рейс) 1925 „Тайната на имението“ – The Secret of Chimneys (дебют на старши инспектор/комисар Батъл) 1926 „Алиби“/„Убийството на Роджър Акройд“ – The Murder of Roger Ackroyd 1927 „Великата четворка“ – The Big Four 1928 „Мистерията в „Синия експрес“ – The Mystery of the Blue Train 1929 „Седемте циферблата“ – The Seven Dials Mystery 1930 „Убийство в дома на свещеника“ – The Murder at the Vicarage (романен дебют на г-ца Марпъл) 1931 „Загадката от Ситафорд“ – The Sittaford Mystery (известен и под заглавието The Murder at Hazelmoor) 1932 „Загадката на Енд Хаус“ – Peril at End House 1933 „Смъртта на лорд Еджуеър“ – Lord Edgware Dies (известен и под заглавието 13 at Dinner) 1934 „Убийство в Ориент Експрес“ – Murder on the Orient Express (известен и под заглавието Murder in the Calais Coach) 1934 „Защо не повикаха Евънс?“ – Why Didn't They Ask Evans? (известен и под заглавието The Boomerang Clue) 1934 „Трагедия в три действия“ – Three Act Tragedy (известен и под заглавието Murder in Three Acts) 1935 „Смърт в облаците“ – Death in the Clouds (известен и под заглавието Death in the Air) 1936 „Азбучни убийства“ – The A.B.C. Murders 1936 „Убийство в Месопотамия“ – Murder in Mesopotamia 1936 „Карти на масата“ – Cards on the Table (романен дебют на Ариадни Оливър) 1937 „Безмълвният свидетел“ – Dumb Witness (известен и под заглавието Poirot Loses a Client) 1937 „Смърт край Нил“ – Death on the Nile 1938 „Среща със смъртта“ – Appointment with Death 1938 „Убийство по Коледа“/„Коледата на Поаро“ – Hercule Poirot's Christmas (известен и под заглавието Murder for Christmas) 1939 „Да се убива е лесно“ – Murder is Easy (известен и под заглавието Easy to Kill) 1939 „Десет малки негърчета“/„Те бяха десет“ – And Then There Were None (първоначално известен и под заглавието Ten Little Niggers) 1940 „Загърни ме в мрачен покров“/„Тъжният кипарис“ – Sad Cypress 1940 „Смъртта на господин Морли“ – One, Two, Buckle My Shoe (известен и под заглавието The Patriotic Murders) 1941 „Зло под слънцето“ – Evil Under the Sun 1941 „Произшествие в „Сан Суси“/„N или M?“ – N or M? 1942 „Трупът в библиотеката“ – The Body in the Library 1942 „Пет малки прасенца“ – Five Little Pigs (известен и под заглавието Murder in Retrospect) 1942 „Смърт в Лимсток“/„Анонимният подател“ – The Moving Finger 1944 „Нула часът – развръзката“ – Towards Zero (последна поява на комисар Батъл) 1944 „Накрая идва смъртта“ – Death Comes as the End 1945 „Искрящ цианкалий“ – Sparkling Cyanide (известен и под заглавието Remembered Death) (последна поява на полковник Рейс) 1946 „Имението Холоу“ – The Hollow 1948 „Фатален шанс“ – Taken at the Flood (известен и под заглавието There is a Tide...) 1949 „Чудноватият дом“ – Crooked House 1950 „Предизвестено убийство“ – A Murder is Announced 1951 „Среща в Багдад“ – They Came to Baghdad 1952 „Смъртта на госпожа Макгинти“ – Mrs McGinty's Dead 1952 „Илюзия с огледала“ – They Do It with Mirrors (известен и под заглавието Murder with Mirrors) 1953 „След погребението“ – After the Funeral (известен и под заглавието Funerals Are Fatal) 1953 „Джоб, пълен с ръж“ – A Pocket Full of Rye 1954 „Направление неизвестно“ – Destination Unknown (известен и под заглавието So Many Steps to Death) 1955 „Хикъри Дикъри Док“ – Hickory Dickory Dock (известен и под заглавието Hickory Dickory Death) 1956 „Двойно убийство“ – Dead Man's Folly 1957 „16:50 от Падингтън“ – 4.50 from Paddington (известен и под заглавието What Mrs. McGillycuddy Saw!) 1958 „Изпитание за невинните“ – Ordeal by Innocence 1959 „Котка сред гълъбите“ – Cat Among the Pigeons 1961 „Сивият кон“ – The Pale Horse 1962 „Проклятието на огледалото“ – The Mirror Crack'd from Side to Side (известен и под заглавието The Mirror Crack'd) 1963 „Часовниците“ – The Clocks 1964 „Карибска мистерия“ – A Caribbean Mystery 1965 „В хотел Бъртрам“ – At Bertram's Hotel 1966 „Третото момиче“ – Third Girl 1967 „Безкрайна нощ“ – Endless Night 1968 „Злото е на път“ – By the Pricking of My Thumbs 1969 „Празникът на Вси Светии“/„Призраци във Венеция“ – Hallowe'en Party 1970 „Пътник за Франкфурт“ – Passenger to Frankfurt 1971 „Възмездието“ – Nemesis 1972 „Слоновете помнят“ – Elephants Can Remember (последна поява на Ариадни Оливър) 1973 „Задната врата на съдбата“ – Postern of Fate (последният роман, написан от Агата Кристи; последна поява на Томи и Тапънс) 1975 „Завесата: Последният случай на Поаро“ – Curtain: Poirot's Last Case (написан около 30 години по-рано) 1976 „Стаена смърт“ – Sleeping Murder (последният случай с г-ца Марпъл, написан около 30 години по-рано)
Сборници с разкази
1924 „Поаро разследва“ – Poirot Investigates (11 разказа с Еркюл Поаро; 14 в американското издание) 1929 „Съдружници срещу престъплението“ – Partners in Crime (14 разказа с Томи и Тапънс) 1930 „Загадъчният господин Куин“ – The Mysterious Mr. Quin (12 разказа с Харли Куин) 1932 „Клуб вторник вечер“ – The Thirteen Problems (известен и под заглавието The Tuesday Club Murders) (13 разказа с г-ца Марпъл) 1933 „Чудовището на смъртта“/„Кучето на ада“ – The Hound of Death (12 разказа; публикуван само във Великобритания) 1934 „Загадката на Листър Дейл“ – The Listerdale Mystery (12 разказа; публикуван само във Великобритания)