Рикардо Молинари (; 23 март 1898 г., Буенос Айрес – 31 юли 1996 г., Буенос Айрес) е един от най-бележитите и награждавани аржентински поети, близък до писателската група „Флорида“ или „Мартин Фиеро“ (тя е кръстена на героя от едноименната национална епическа поема от Хосе Ернандес и част от нея са Хорхе Луис Борхес, Оливерио Хирондо, Рикардо Гуиралдес, Леополдо Маречал, Нора Ланхе и др.).
Молинари започва своята писателска кариера още през 1927 г., с публикуването на стихосбирката „Зографът“. Известно време живее в Испания, където се сприятелява с представителите на прочутото Поколение на 27-а Федерико Гарсия Лорка, Рафаел Алберти, Херардо Диего и Мануел Алтолагире.
Въпреки пътуванията си, той води уединен живот на чиновник в библиотеката на аржентинския конгрес и някои други държавни постове до своето пенсиониране. Подобно на Уилям Блейк, той се занимава с дърворезба, избягва всякаква публичност и остава непознат извън родината си, въпреки че в нея е високо ценен.
Характерно за неговото творчество е съчетаването на по-строга форма с експериментална образност. Наситеният с метафори стих поставя главно метафизични въпроси, а отговорите се оказват затворени в характерните за Аржентина картини, в които неотделимо се преплитат животът и смъртта.
Творчеството му обхваща над 70 книги, сред които най-известни са: „Подслон за розата и карамфила“ (1933); „Утринни светове“ (1943); „Тъмната роза на въздуха“ (1949); „Единна нощ“ (1957); „Небе на лястовици и чайки“ (1963); „Съсъд“ (1973); „Фризът“ (1977). Голяма част от творчеството му е събрана в антологията „Сенки на опалена птица“ (1975). През 1957 г. бива удостоен с Националната награда на Аржентина за литература.
Награди 1933. Hostería de la rosa y el clavel (Primer Premio Municipal) 1957. Unida noche (Primer Premio Nacional) 1963. El cielo de las alondras y las gaviotas (Premio John F. Kennedy) 1969. Gran Premio de Honor de la Sociedad Argentina de Escritores 1970. La hoguera transparente (Premio Santa Fe a la Ciencia, Artes y Letras) 1976. Gran Premio de Honor de la Fundación Argentina para la Poesía 1977. La cornisa (Premio de la Fundación Lorenzutti) 1980. Pluma de Honor del PEN Club de la Argentina 1984. Premio Konex de Platino 1986. Gran Premio del Fondo Nacional de las Artes 1992. Gran Premio Consagración Internacional
Избрани произведения El Imaginero, 1927 Hostería de la rosa y el clavel, 1933 Una rosa para Stefan George, 1934 El Tabernáculo, 1937 La tierra y el héroe, 1939 La corona, 1939 El alejado, 1943 Mundos de la madrugada, 1943 El huésped y la melancolía, 1946 Esta rosa oscura del aire, 1949 Días donde la tarde es un pájaro, 1954 Cinco canciones a una paloma que es el alma, 1955 Oda a la pampa, 1956 Un día, el tiempo y las nubes, 1964 La hoguera transparente, 1970 La Escudilla, 1973 Las sombras del pájaro tostado, 1975
Източници
In memoriam: Falleció el escritor Ricardo Molinari: el poeta de la solitaria naturaleza, La Nación, 2 de agosto 1996. Balderson, Daniel, Mike Gonzalez (eds.), „Encyclopedia of Latin American and Caribbean Literature“, London/New York, Routledge, p. 358.
Категория:Аржентински поети Категория:Родени в Буенос Айрес Категория:Починали в Буенос Айрес Категория:Родени на 23 март Категория:Родени през 1898 година Категория:Починали през 1996 година