Де Мойн () са тип тежки крайцери на ВМС на САЩ. Всичко от проекта са поръчани 12, заложени до края на войната са 4 от тях, но са построени само 3 единици: „Де Мойн“ (), „Салем“ () и „Нюпорт Нюз“ (). „Далас“ (CA-148 Dallas) не е достроен.
Представляват значително усъвършенстван вариант на крайцерите от типа „Орегон“. Отличителната черта на тези крайцери са артилерийските установки на главния калибър с напълно автоматично, разделно-гилзово зареждане.
История на създаването В хода на Втората световна война САЩ и Великобритания отделят значително внимание на повишаването на ефективността на артилерийското въоръжение на големите кораби за сметка на увеличаване на тяхната скорострелност и съответствено – огневата им производителност. Това е възможно да се постигне със замяната на ръчните процеси при зареждането на оръдията с автоматични, напълно механизирани.
Практическата реализация на идеята за автоматично презареждане на тежкото оръдие се сблъсква с множество технически сложности; трябва да се автоматизира в приемлива степен на надеждност значителен брой операции по избор на снаряда, подаването му от погребите в кулата, поставянето на снаряда и заряда на подаващия механизъм, отваряне и затваряне на затвора, извличането на отстреляната гилза. Освен това по време на военните действия голямо внимание се отделя на модернизацията на вече съществуващите въоръжения, отколкото на създаването на концептуално нови оръдия с неясен резултат. В резултат на това разработката на 203-mm и 152-mm автоматични тежки оръдия, започната от американците още преди войната, се проточва.
През 1943 г. инженерите завършват проектирането на новото 203-mm 55-калибрено оръдие с автоматично зареждане, тройно по-скорострелно, отколкото предишните. Оръдието успешно преминава изпитания; във връзка с това Конгресът одобрява проектирането на ново поколение тежки крайцери, въоръжени с подобни оръдия. По мнение на адмиралите, тежките крайцери, въоръжени с новите скорострелни оръдия, няма да превишават по размери и водоизместимост вече съществуващите – но тяхната висока огнева производителност би им давала решаващо преимущество в сраженията с всеки японски тежък крайцер. До 1944 г. Япония все още съхранява значителен флот от свои тежки крайцери и американците желаят да създадат кораби, способни решително да превъзхождат японските по огнева мощ, при това не по-големи, отколкото обичайните тежки крайцери. Работният проект с името „CA 139 – 142, 134 – 8“/55 Rapid Fire CruisersКрайцери със скорострелно въоръжение." е утвърден от Бюрото по корабостроене през януари 1944 г.CA-134 Des Moines
Конструкция Крайцерите тип „Де Мойн“ са разработени на базата на предшестващите американски тежки крайцери тип „Балтимор“ и „Орегон Сити“; те имат аналогична конструкция на корпуса, но са по-дълги с 10 метра, по-широки и имат малко по-малко газене. Тяхната стандартна водоизместимост достига 17 532 тона и при пълно натоварване съставлява около 20 900 тона.
За сметка на увеличената дължина крайцерите от типа „Де Мойн“ имат по-изтеглени обводи на корпуса в носовата част в сравнение с предшествениците. Тяхната пълна дължина съставлява 218 метра, ширината – 23 метра и газенето – 7,9 метра. Те са най-големите крайцери с 203-mm артилерия, проектирани в периода на Втората световна война.
Архитектурата на техните корпуси много напомня архитектурата на предшестващите крайцери от типа „Орегон Сити“ – с един комин и групирани около него пирамидални надстройки. Единственото отличие е в това, че надстройките на крайцерите от типа „Де Мойн“ са по-ниски и за да се разположат артилерийските далекомери на същата височина, както при предишните типове, те са монтирани на високи конични кули. Крайцерите имат по две тръбни мачти, предназначени за поставяне на радарните антени върху тях.
Въоръжение Главен калибър Принципната новост в конструкцията на крайцерите от типа „Де Мойн“ е тяхната артилерия на главния калибър. Крайцерите носят по три триоръдейни артилерийски установки 8"/55RFRF – Rapid Fire, т.е. „скорострелни“. Mark-16, снабдени с напълно механизирано зареждане. Снарядът и гилзовият заряд се подават разделно от два елеватора странично на всяко оръдие; махален механизъм последователно подава на улея отначало снаряда, после заряда, вкарвани в ствола от хидравличен прибойник (който също и осигурява след изстрела извличането на отстреляната гилза). Теоретичният темп на стрелбата съставлява 10 изстрела в минута на оръдие. Интересно е, че независимо от високата сложност и изисквания за поддръжка, установките Mark-16 са много надеждни и на учебните стрелби те регулярно демонстрират максималната си скорост на водене на огън.
Оръдията от този тип имат калибър 203 милиметра и дължина на ствола 55 калибра (11,405 метра); всяко оръдие тежи 17,14 тона. Те стрелят със „свръхтежкия“ 152-килограмов бронебоен снаряд на разстояние до 27 500 метра с начална скорост 762 метра в секунда. Пределният ъгъл на възвишение съставлява 41 градуса. Освен бронебойни в боекомплекта има и фугасни снаряди с тегло 118 kg, пускани с начална скорост 837 метра в секунда и носещи заряд от 9,7 килограма взривно вещество. Боезапасът на оръдие е от 150 бронебойни и фугасни снаряда, т.е. за 10 минути интензивна стрелба.
На разстояние от 20 000 метра бронебойният снаряд на това оръдие може да пробие 150-милиметрова вертикална бронева плоча. При падение под ъгъл 54,7 градуса (на максималната дистанция) снарядът може да пробие 102-милиметрова хоризонтална плоча.
Теоретично тези оръдия могат да се използват и за противовъздушна отбрана макар тяхната ефективност в подобна роля да е под въпрос.
Универсална артилерия Универсалното въоръжение на крайцерите се състои от шест сдвоени 127-милиметрови 38-калибрени установки Mark 32 Mod 0, разположени ромбично. Една установка е монтирана в предната част на надстройката, стреляща над носовата възвишена кула на главния калибър; на всеки борд се разполагат по две установки и още една установка има монтирана в задната част на надстройката, стреляща над кърмовата система на главния калибър. Така крайцерът може да нацелва осем 127-милиметрови оръдия по всеки борд и по шест право напред или право назад.
До известна степен въпреки че са остарели към края на войната, установките Mark 32 Mod 0 както преди си остават ефективно средство за противовъздушна отбрана на кораба. Те представляват подобрена версия на стандартната Mark 30, широко използвана в течение на цялата война. Темпът на стрелба от 15 – 22 снаряда в минута и използването на новите снаряди с радиовзривател AAVT 31, позволяват на крайцерите от типа „Де Мойн“ да си осигурят ефективна далечна противовъздушна отбрана, поразявайки самолети на височина до 12 километра. Ефективността на Mark 32 Mod 0 против неприятелски кораби е малко по-ниска поради малката начална скорост на снаряда.
Зенитна артилерия Съществено е усилена противовъздушната отбрана на новите крайцери. Опитът от действията против японските летци камикадзе в периода 1944 – 1945 г. убеждава американския флот в това, че използваните за близката ПВО 40-милиметрови оръдия „Бофорс“ и 20-милиметровите оръдия „Eрликон“ са недостатъчно ефективни против тази заплаха; техните снаряди са прекалено леки, за да разрушат с единични попадения самолет камикадзе, при дефицит на време за по-продължителен обстрел при подобен вид атака.
За да реши проблема, ВМФ на САЩ по спешност разработва новото 76-милиметрово 50-калибрено скорострелно оръдие Mark 27. Разработена специално за поразяване на скоростни въздушни цели, установката изстрелва от 45 до 50 снаряда в минута; нейните 5,9-килограмови снаряди, снабдени с радиовзриватели, могат ефективно да спрат пилотите камикадзе или пикиращите към кораба бомбардировачи. Таванът на стрелба по въздушен противник е 9700 метра. Оръдието не е готово преди края на войната, но интензивно се използва след това.
Крайцерите тип „Де Мойн“ имат дванадесет сдвоени установки Mark 27. Две установки са разположени една зад друга в носовия край; още по четири са на пилони отдясно и отляво на надстройката (стреляйки над кулите на 127-mm оръдия). Двете последни Mark 27 са странично от подемния кран за хидросамолетите на кърмата. Така се осигуряват по-ефективни сектори на огъня.
Допълнителното противовъздушно въоръжение се състои от 24 автоматични оръдия „Ерликон“, поставени на покрива на надстройката и на палубата между оръдейните установки.
Радиоелектронно оборудване Крайцерите от типа „Де Мойн“ имат развито радиоелектронно оборудване, въплъщаващо всичките най-нови идеи в американския флот. На неговата носова мачта има поставен двукоординатен радар за откриване на въздушни цели AN/SPS-12 (модификация SPS-6), способен да открива летящи на голяма височина самолети на разстояние до 300 километра. Тъй като този радар може да определя само направлението на целта и дистанцията до целта, той се допълва от поставения на кърмовата мачта на крайцера трикоординантен радар AN/SPS-8, способен да определя и височината на целта.
Управлението на огъня на главния калибър се осъществява с помощта на два оптични директора Mk54, допълнени с поставени над тях радари Mark 25. С тяхна помощ се осъществява определянето на направлението на целта, разстоянието до целта, в т.ч. и при ограничена видимост. Двата директора за главния калибър са поставени на високи пилони на покрива на носовата и кърмовата надстройки.
Универсалната артилерия се навежда по целта с помощта на четири директора Mk37 с радари Mark 25. Директорите са разположени в ромб; един на покрива на мостика, два странично по центъра на надстройката и един на покрива на кърмовата надстройка. Това е доста съвършена за времето си система за управление на зенитния огън, способна да поразява всички съществуващи към онзи момент модели винтови самолети. Радиусът на действие на радара Mark 25 съставлява около 50 километра; той може да определя дистанцията до въздушната цел с точност до 18 метра.
Даването на целеуказанията към зенитната артилерия се осъществява с помощта на четири директора Mark 56, снабдени с радари Mark 35. Системата е разположена на високи пилони по ъглите на надстройката.
Авиационно крило По първоначален проект крайцерите тип „Де Мойн“ трябва да получат обичайното за американските крайцери авиационно оборудване във вид на два хидросамолета за разузнаване и целеуказание. Както и на предходните типове американски тежки крайцери, хангарът е разположен под палубата в кърмата; самолетите трябва да се пускат от два въртящи се хидравлични катапулта и да се вдигат на борда след приводняването им с помощта на подемен кран.
Но в процеса на строителството се появява по-ефективната алтернатива на традиционната хидроавиация в лицето на вертолетите. Крайцерите тип „Де Мойн“ стават първите, изначално проектирани с разчет базиране на вертолета „Сикорски“ HO2S вместо обикновените хидроплани. В резултат на това катапултите така и никога не са поставяни на тях; предназначеното за тях място е преправено на вертолетна площадка. Подемният кран на кърмата се използва за вдигане и спускане на катери.
Брониране Броневия пояс на тежките крайцери от типа „Де Мойн“ се проточва от барбета на носовата кула до барбета на кърмовата, прикривайки цялата цитадела и машинните отделения на крайцера. Неговата максимална дебелина съставлява 150 милиметра; по краищата пояса изтънява до 80 – 100 милиметра. Отгоре цитаделата на крайцера се прикрива от бронева палуба с дебелина 75 милиметра, отгоре на която (както е при линейните кораби) има „взводна“ палуба с дебелина 25 милиметра, предназначена за това да застави сработването на взривателите на бронебойните снаряди преди те да пробият основната палуба.
Бронираните кули на крайцерите са защитени с плочи с максимална дебелина от 200 милиметра (чело). Бронирането на задната страна на кулите не надвишава 50 милиметра. Барбетите се защитават от плочи със 160-милиметрова дебелина. Бойната рубка е защитена от 165-милиметрови плочи.