Александър Заваров (; ) е съветски и украински футболист и треньор. Почетен майстор на спорта на СССР (1986).
Кариера Заваров започва кариерата си в Зоря Луганск. Той играе във Висшата лига на СССР за Зоря Луганск, а също и за СКА Ростов. През 1983-1988 играе за съветско-украинския гранд Динамо Киев, с когото печели Купата на носителите на купи през 1985/86, отбелязвайки гол в самия финал. Заваров по-късно играе за Ювентус между 1988 и 1990 г., като става първият съветски играч в Серия А. Той печели Копа Италия и Купа на УЕФА под ръководството на Дино Дзоф през 1990 г., като също така носи емблематичната тениска с номер 10 в първия си сезон с отбора, който преди това принадлежи на клубната легенда Мишел Платини. Въпреки че първоначално се очаква много от Заваров в клуба от Торино, времето му в Ювентус е смятано за по-малко успешно, независимо от двете му отличия. Въпреки пристигането на сънародника си Сергей Алеников във втория си сезон с отбора, Заваров също има трудности в клуба, поради напрегнатите си отношения с Дино Дзоф, както и с усилията си да научи италиански език. След това преминава в Нанси през 1990 г., където остава в продължение на 5 сезона, преди да премине в Сен-Дизе през 1995 г., където след 3 сезона се оттегля от футбола през 1998 г.
Национален отбор Заваров има 41 мача за , отбелязвайки 6 гола, включително 2 на Световното първенство през 1986 и 1990 г. Той играе и на Евро 1988, в което отбора на СССР е на второ място.
Отличия Отборни СКА Ростов Купа на СССР по футбол: 1981
Динамо Киев Съветска Висша лига: 1985, 1986 Купа на СССР по футбол: 1985, 1987 Суперкупа на СССР по футбол: 1986, 1987 Купа на носителите на купи: 1986
Ювентус Копа Италия: 1990 Купа на УЕФА: 1990
Източници
Категория:Съветски футболисти Категория:Украински футболисти Категория:Украински треньори по футбол Категория:Футболисти на Динамо Киев Категория:Футболисти на Ювентус