Петричката околия е административно-териториална единица в България, съществувала от 1913 до 1959 година.
Околията е учредена през септември 1913 година със заповед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, като част от новосъздадения Струмишки окръг, след като Струмишко остава в България по Букурещкия договор, сложил край на Междусъюзническата война. Околийски център е град Петрич. В 1919 година Ньойският договор предвижда предаването на Струмишката околия и на част от Петричката на Кралството на сърби, хървати и словенци, което става в 1920 година и околията става част от Петричкия окръг.
В 1930 година околията включва следните селища:
Села Богородица Боровичене Брезница Будилци Велющец Вишлене Вракуповица Габрене Гореме Горна Крушица Горна Рибница Гюргево Димидово Добри лаки Долене Долна Крушица Долна Рибница Драгуш Дреново Дреновца Елешница Занога Иваново Игралище Игуменец Камена Каменица Клепало Ключ Коларево Колибите Крънджилица Кръстилци Кърналово Кърпелево Масли чифлик Махалата Мендово Микрево Митино Михново Моравска Никудин Нова Тополница Орман Палат Право бърдо Раздол Ръждак Седелец Скрът Сливница Старчево Тонско дабе Цапарево Чуричени Ширбаново Яворница Яково
Махали Баскалци Водениците Гега Драката Зойчене Кукурахцево Решково Чурилово Въксан
При новото административно-териториално деление, наложено от деветнадесетомайците в 1934 година, околията е включена в Софийската област. В 1943 – 1949 година е част от Горноджумайката област. В 1949 година става част от Горноджумайския окръг (от 1950 Благоевградки) до закриването на околиите в 1959 година.
Бележки
Категория:Околии в България Категория:История на Петрич Категория:Област Благоевград Категория:Основани в България през 1913 година