Кавалът е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти.
Характерен за българската фолклорна музика. Среща се в почти всички фолклорни области, като е неразделна част от народното творчество на Тракия, Лудогорието и Добруджа.„Начална школа за кавал“ – Тодор Прашанов, изд. „Музика“ 2005
Историческа справка Названието кавал идва от турската дума кавал, която значи „дълга дървена овчарска свирка за надуване“„Български тълковен речник“ – изд. „Наука и Изкуство“ 1963. Установяването на точния произход на кавала е доста трудно, тъй като историческите данни за неговата родина и първоначален вид са доста оскъдни. Като негови предшественици могат да се посочат някои от египетските, сирийските или по-късните гръцки духови музикални инструменти. Негови прототипи са съществували преди новата ера.
Смята се, че първоначално овчарите са използвали кухи дървени пръчки, за да възпроизвеждат звук, с който да въздействат на стадата. Кавалът е стар тракийски музикален инструмент. Най-вероятно това е най-първичният духов инструмент в света. Подобни инструменти са намирани при разкопки по поречието на Тигър и Ефрат, където възникнали най-ранните цивилизации. Също такива инструменти са намирани и в Египет при разкопки, които в днешен Египет са част от традиционните инструменти. Разликите между инструментите предшественици и кавалът е само дължината на тръбата и наличните отвори
Устройство Представлява цилиндрична триставна дървена тръба. Горната част е със заоблен край и служи за наустник. Средната част има 8 отвора за пръстите, долната е с резонаторни отвори – душници. Устройството му е изключително просто – на практика това е една куха тръба с редица отвори. В днешно време кавалът е съставен от 3 части, които се сглобяват. В долния край на първите две части има намотка на конци, която има за цел да уплътнява по-добре сглобките. Материалът, от който най-често се изработва кавалът е дрян, бадем, кайсия, чемшир, а също така и от висококачествения материал Гренадила-African blackwood, Dalbergia melanoxylon. Дървото трябва да е здраво, плътно, лишено от пори, за получаване на дълбок и чист звук.
Звукоизвличане
Звукът се произвежда чрез странично духане в наустника. Използва се като солов инструмент, в народни оркестри и ансамбли. Има мек и приятен тон, поради което е възпят в народните песни като „меден кавал“. Той е неразделен другар на българските овчари.
Извличането на звук и тон от кавала е изключително трудно. Техниката на духане е свързана със създаване на завихряне в тръбата, под ъгъл около 30 градуса от устата, от което се получава необходимия тон. В училищата, в които се преподава този инструмент се изисква желаещите да свирят на него да имат навършени поне 14 години, тъй като за по-малки деца, свиренето би коствало огромно усилие. При някои ученици издаването на добър тон от кавала е свързано с месеци упорит труд.
В свиренето на кавал се използва и техниката на верижно дишане – това е техника, при която въздуха циркулира свободно от носа пред дробовете и устата, създавайки усещане за непрекъснато протяжно свирене и ромолене на река. Упражнение за това е потапянето на сламка в чаша вода и пускане на мехури във водата, като целта е мехурите да излизат за продължително време без прекъсване.
Дървеният кавал се поддържа като се смазва периодично с растително масло, най-често зехтин или бадемово масло. Процедурата се извършва като напоеното с масло парцалче се прокарва с помощта на дълга и тънка пръчка (китайски пръчици за хранене) във вътрешността на 3-те части на кавала, по цялата му външна повърхност, както и по конците. Така обработеният кавал се оставя да престои една нощ и на сутринта се отстранява излишната мазнина. Тази профилактика запазва инструмента по-дълго време здрав и предпазен от влагата, която се отделя от устата на музиканта, докато свири. Възможно е ден след „смазването“ кавала да не звучи напълно вярно, но на другия ден, когато цялата мазнина е добре абсорбирана от дървото, кавалът звучи изключително добре.
Инструментът е претенциозен и не бива да се държи на студено, тъй като е възможно да се сцепи. Озвучаването на инструмента на концерти може да стане по 2 начина с ползване на 1 микрофон, който се наглася близо до устата на изпълнителя – от там излиза основният звук или чрез ползването на няколко микрофона, които се позиционират на няколко места в стаята и в близост до изпълнителя.
Кавалът е уникален с това, че притежава много тембъри, които звучат като различни инструменти, и се постигат единствено благодарение на майсторството и уменията на изпълнителя да пренадува и дозира точното количество въздух в инструмента. Нисък тембър при ре кавала започва от ре на голяма октава и стига до си на голяма октава. Този тембър звучи като пращене и свистене на вятър омекотено от дървото. „Каба“ – това е тембър в който тона се образува от 2 тона в които те звучат в перфектна хармония и резонанс това са тоновете от голяма октава и 1-ва октава, като интервала между тях е октава. Единствено и само кавала може да свири каба, другите тембъри могат да бъдат сбъркани с флейти или други инструменти.
Съществува и нов тембър, който е известен като тембъра „тромпет“ при този тембър се свири както при тромпет (звукът се произвежда с устни като при тромпет, кавалът е изправен спрямо устните), като тонът получен при обичайната пръстовка е с 13 полутона по-нисък, при същото положение на пръстите (или 7 тона и половина). Високите тембъри на кавала наподобяват звука на флейтата и се постигат с 2 или 3 пренадувания. Най-високите тонове, които могат да се вземат, са от 3-та, даже и 4-та октава, но при всеки музикант тези умения са индивидуални.
Видове кавали Познати са няколко вида кавали: Ре кавал, До кавал, Си бемол кавал, Ла кавал и Ми кавал. На Ла кавал се свири изключително трудно, поради големината на инструмента. При него началният тон е Ла на голяма октава. Най-често използваните са кавалите Ре, До и Си бемол.
Разпространение
Познат е в България, Турция, Северна Македония, Северна Гърция (кавали или джамара), Косово, Албания, Южна Румъния, Армения (блур) и Кюрдистан (блул).
Известни български кавалджии Александър Донев Владимир Величков Батухан Айдън Драган Карапчански Любен Досев Матьо Добрев Никола Ганчев Николай Докторов Недялко Недялков Стоян Величков Стоян Чобанов Теодосий Спасов Костадин Генчев
Майстори на български народни музикални инструменти В днешно време все по-малко хора правят български народни инструменти, които да съответстват на изискванията за качество и вярно звучене.
Външни препратки Интернет страница посветена изцяло на кавала
Източници
Категория:Дървени духови инструменти Категория:Български народни музикални инструменти Категория:Народни инструменти в Башкирия Категория:Народни инструменти в Турция Категория:Народни инструменти в Туркменистан Категория:Народни инструменти в Узбекистан Категория:Народни инструменти в Албания Категория:Народни инструменти в Босна и Херцеговина Категория:Народни инструменти в Северна Македония Категория:Народни инструменти в Молдова Категория:Народни инструменти в Румъния Категория:Народни инструменти в Сърбия