Го̀рна Студѐна е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.
География Местоположение Село Горна Студена се намира в средната част на Дунавската равнина, на около 22 км южно от Свищов. Съседни са му селата Овча могила – около 7 км на запад, Александрово – около 5 км на североизток, Масларево – около 9 км на изток, Караисен – около 4 км на юг. Селото попада в зона с умереноконтинентален климат.Енциклопедия „България“, том 2, стр. 136, Издателство на БАН, София, 1981 г.
Топография Село Горна Студена е разположено върху равнинен, леко хълмист терен със слаб общ наклон на изток, към протичащата покрай селото река Студена. В близост до центъра, където надморската височина е около 96 м, минава от запад към изток отвеждащо валежните води на селото водосливно понижение.
До Горна Студена се пресичат два републикански пътя. Покрай южната му част минава в направление запад – изток първокласен републикански път – част от Европейски път Е83, водещ на запад през Българене и Обнова за Плевен, а на изток – през Масларево и Пейчиново към връзка с Европейски път Е85. През селото минава в направление югозапад – североизток третокласен републикански път, който го свързва на юг през село Караисен с град Павликени, а на север през село Александрово – с общинския център Свищов.
Местности Местности в землището на селото: Кайнаците, Припека, Дюзекенлик, Сазеолу, Каниншарка, Бентьовите, Касоат и др
Население Населението на село Горна Студена Справка за населението на с. Горна Студена, общ. Свищов, обл. Велико Търново, наброявало 2232 души към 1934 г., нараства до 2389 към 1946 г., след което постепенно намалява до 339 души към 2018 г.
История Античност и средновековие Предполага се наличие още през I – IV век на римско селище на мястото на Горна Студена. За историята на село Горна Студена, по данните от книгата „Местните имена в Свищовско" от член-кореспондент проф. д-р Емилия Пернишка .
Средновековно българско селище на това място и със същото име се споменава в турски документи от 1430 г. и 1618 г.
Деветнадесети век Има спомен за кратковременни преселвания при епидемии по времето след Кримската война.
Етноси Към средата на 19 век населението на Горна Студена е етнически смесено – турци и българи, като около 1870 г. при 100-тина турски къщи два пъти по-малко са българските. Преобладаването на турско население е регистрирано в стар училищен алманах от 1900 г., който се води от 1850 г. През 70-те години на 19 век откупвачите на данъциВиж и: Iltizam; Mültezim; Маликяне. били предимно турци. След Освобождението повечето турци се изселват.
Училище В селото е създадено през периода 1830 – 1840 г. килийно училище с редовни занятия от 1860 г.
Освободителната война (1877 – 1878) Главна квартира По време на Освободителната война през Горна Студена минава – без да води сражения, руската армия и от август до октомври 1877 г. тук, в предоставената лятна двуетажна къща на търновския чорбаджия Хаджи Николѝ, е била Главната квартира на руското командване и императорската квартира на император Александър II.
Освен император Александър II, тук отсядат румънският княз Карол I, Александър Батенберг, военният министър Милютин, граф Игнатиев и други видни личности.
Военнополева болница
На запад от Главната квартира е била разположена 67-а Военнополева болница с множество палатки, където са се лекували ранените войници при Шипка, Плевен, Източния фронт срещу османските сили в Североизточна България. Там за тях са се грижили група лекари. Болницата е била посещавана два пъти от професор Пирогов, който е давал указания за лекуването на болните. Второто му посещение е било по време на епидемията от коремен тиф, от който – а не от раните си, са починали много от лекуваните в болницата ранени войници и офицери.
Братска могила В средната част на селото е Братската могила – гробище, където са погребани над 3000 войници и офицери. Впоследствие Братската могила е превърната в парк. Местността е известна под името „Руските гробища“.Портал Кмета.bg, „В България има 244 паметници на Освобождението“
Църква Строежът на църквата „Свети Димитър“ е бил започнат през 1875 г. и тя е била почти построена от уста Генчо от Трявна, когато главната квартира на руската армия се е настанила в Горна Студена. Понеже църквата не е била действаща, а руските войници са извършвали молебените си в „полева̀“ църква, по нареждане на императора тя е довършена и освещаването ѝ е направено в негово присъствие. Той е подарил сребърна икона „Свети Димитър" и 6 камбани, които са специално поръчани в град Красноярск за Горна Студена, всяка с надпис: „На Горна Студена за спомен от императора". От шестте са останали 3 камбани, за още една се знае, че е в църквата „Света Троица" в Свищов, а останалите 2 са изчезнали по време на снимане на филми за войната.
Читалище През 1897 г. е основано читалището „Просвещение“.
Двадесети век Потребителска кооперация "Успех" Кооперацията е създадена на 12 ноември 1906 г. под наименованието Земеделско спестовно заемно дружество "Успех".
Военноисторически музей През септември 1907 г. в къщата на Хаджи Николѝ в Горна Студена, ползваната за Главна квартира от руското командване, е открит военно-исторически музей, отразяващ събития от Руско-Турската освободителна война (1877 – 1878 г.). Музеят е създаван в периода 1904 – 1907 г. по идея на Стоян Заимов и комитет „Цар Освободител Александър ІІ“.
Училище „Братя Освободители“ В периода 1942 – 1998 г. в село Горна Студена е съществувало и действало училище „Братя Освободители“ – основно училище до 1997 г., когато поради недостиг на ученици е преобразувано в начално училищеНачалното училище обхваща I – IV клас (виж Образование в България – Вид на училището, начално училище).Заповед № РД-14-88 от 29 август 1997 г. на министъра на образованието и науката (Държавен вестник, брой 79 от 12.IX.1997 г.), а през 1999 г. е закрито Заповед № РД-14-95 от 11 октомври 1999 г. на министъра на образованието и науката (Държавен вестник, брой 98 от 12.XI.1999 г.).
Население Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 463 100,00Българи 445 96,11Турци 0 0,00Цигани 5 1,07Други 4 0,86Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 9 1,94
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2003 2007 2010 население 2232 2389 2047 1885 1469 1061 870 682 605 526 Национален статистически институт ГРАОНСИ
Религии Изповядваната в село Горна Студена религия е православно християнство.
Обществени институции Към 2019 г. село Горна Студена е център на кметство Горна Студена. Кметство Горна СтуденаСправка за събитията за кметство Горна Студена, общ. Свищов
Църквата „Свети Димитър“ е действаща само на големи религиозни празници. Църква „Свети Димитър“, село Горна Студена
Читалище „Просвещение -1897“ е действащо (към 2019 г.), регистрирано е под № 2860 в Министерство на културата на Република България. Детайлна информация за читалище „Просвещение -1897“Читалище „Просвещение“, село Горна Студена
В селото има пощенска станция.
Културни и природни забележителности На около 2 км западно от Горна Студена, вляво покрай пътя към село Българене се намира защитената местност Божурлу̀ка, обявена с цел да се опази намиращото се там находище на теснолистен божур.
Редовни събития Читалище „Просвещение -1897“ организира ежегодно: на 2 май – Празник на божурите; през октомври – Регионален фестивал на руската песен „Пусть всегда будет солнце“; през ноември – Земляческа среща „Хубаво си, родно село“; традиционен празник на село Горна Студена.
Други На Горна Студена е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София ().
Село Горна Студена е едно от населените места в България с име „Студена“Село Студена, община Перник, област Перник; село Студена, община Мадан, област Смолян; село Студена, община Свиленград, област Хасково; село Горна Студена; село Долна Студена., на които е наименуван нос Студена на остров Анвер (Anvers Island) в Антарктика.SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Studena Point, Narrative.
Личности Петър Матев – опълченец
Източници и бележки
Външни препратки
Категория:Села в област Велико Търново Категория:Населени места в община Свищов