Салско-Маничкото възвишение или Салско-Маничкият рид () е ниско рисово възвишение в южната част на Източноевропейската равнина, разположено на територията на Ростовска област и частично в Република Калмикия в Русия.
Простира се от запад-северозапад на изток-югоизток на протежение около 240 km и е вододел между реките Западен Манич и Сал (леви притоци на Дон). Най-висока точка 221 m (), разположена в най-източната му част, северозападно от село Богородское, Ростовска областТопографическая карта L-38-XIV. Ремонтное. На изток се свързва с възвишението Ергени. Изградено е от рохкави пясъчно-глинести наслаги с мощност до 50 m, разположени върху пъстроцветни скитски глини. Под тях лежат погребани алувиално-делувиални пясъчници с долно- и средноплиоценска възраст.
Склоновете на възвишението са асиметрични. Северните, обърнати към долината на река Сал са полегати, а южните, обърнати към река Манич – стръмни и дълбоко набраздени от оврази и доловеСальско-Манычская (Сало-Манычская) гряда. От него водят началото си няколко леви притока на река Сал (тя също извира от най-източнатау част) – Голям и Малък Гашун, Куберле, Голяма Куберле и др.
Източници
Категория:Възвишения в Ростовска област Категория:География на Калмикия Категория:Възвишения в Русия