Сий Кет ( – Морска котка) е британски зенитно-ракетен комплекс с малка далечина на действие. Разработен е от английската компания Shorts Brothers (сега влизаща в състава на Thales Air Defence Ltd), Белфаст, Северна Ирландия.
Състои на въоръжение във ВМС на Великобритания, Австралия, Германия, Швеция, Бразилия, Чили, Нигерия, Индонезия и други страни. В британския флот се заменя с комплекса Sea Wolf. Експортираните комплекси също се заменят на по-съвременни.
История на разработването Комплексът Seacat се разработва от разположената в Белфаст, Северна Ирландия фирма Short Brothers & Harland Ltd (по-късно тя е препродадена, сменя названието си и корпоративната форма на собственост и става Short Brothers plc и днес влиза в състава на Thales Air Defence Ltd, за по-кратко се нарича просто Short’s). Работите, започнати от Short’s, са в рамките на проекта Green Light. Проектът има своето начало през 1952 г.Flight International, v. 84, no. 2843, p. 437 Компанията към това време вече има определен опит от участието си в програмата на британските ракетни въоръжения, в проекта за многоцелеви ракети клас „земя-въздух“ под названието GPV, водещ се по поръчка на Министерството на снабдяването.Flight International, v. 84, no. 2843, p. 437 – 438 Дадените опитни образци на ракетите, снабдени със самонасочваща се глава Caravan, преминават стрелбови изпитания на Аберпортския ракетен полигон в Аберпорт, окръг Керъдигиън, Уелс. В качеството на наземен цифров изчислителен комплекс са използвани универсалните аналогови изчислителни машини G-PAC (General-Purpose Analogue Computer) на компанията Elliott Brothers Ltd.Lavington, Simon. Moving Targets: Elliott-Automation and the Dawn of the Computer Age in Britain, 1947−67. , Springer, 2011, p. 141 При разработката също се използват работи по британо-австралийската противотанкова управляема ракета Malkara. Получаването от компанията Short’s на договора за разработка е обявено през април 1958 г. През февруари 1959 г. ракетният комплекс получава своето съвременно име „Сий кет“, присвоено му от Адмиралтейството и Министерството на снабдяването. Държавните изпитания продължават пет години и са завършени през август 1962 г.
Ракетният комплекс се разработва за замяна на корабите на 40-мм зенитни оръдия „Бофорс“. Първият комплекс получава обозначението GWS-20 и неговите изпитания започват през 1961 г. на борда на фрегатата Decoy.Тази информация подлежи на критика, тъй като в британския флот по онова време няма фрегата Decoy, а има разрушител HMS Decoy (D106) от типа „Деринг“. Счита се за първия в света серийно произвеждан корабен зенитен комплекс за близка зона на отбрана. В процеса на експлоатация комплексът преминава няколко модернизации, чрез създаването на комплексите GWS-21, GWS-22 и GWS-24. В британския флот се използва на кораби от различни класове. Последните модификации на комплекса имат малки маса и габарити, позволяващи да се поставят на неголеми патрулни кораби и съдове на въздушна възглавница. Комплексът широко се експортира. Разработва се и вертолетен вариант на комплекса, с обозначението Hellcat. Сухопътният вариант на комплекса получава обозначението Tigercat. Сухопътният комплекс също се експортира и състои на въоръжение в Бразилия, Иран, Нигерия. Комплексите, доставени на ЮАР, получават обозначението Hilda.
Понастоящем комплексът практически е свален от въоръжение. На британските кораби в средата на 1980-те е заменен с комплекса Sea Wolf. Експортираните комплекси също или са свалени от въоръжение, или се провеждат програми по тяхната замяна. Така например на индонезийските фрегати Ahmad Yani той ще бъде заменен със ЗРК Mistral, а на бразилските фрегати Niteroi от ЗРК Albatros-Aspide.
Задействани структури В разработката и производството на комплекса и неговите модификации, ракети и съпътстващото оборудване към тях са задействани следните структури:
Seacat (корабен вариант) Ракета, система за насочване на ракетите, система за управление на ракетното въоръжение, тренажор на оператора – Short Brothers & Harland Ltd, Precision Engineering Division, Каслри, графство Даун, Северна Ирландия;Flight International, v. 84, no. 2843, p. 440Flight International, v. 84, no. 2843, p. 441 , Куинс Айлънд, Белфаст; , Каслри; , Нютаунардс; Ракетна пускова установка – Rose Brothers Ltd, Гейнсборо, Линкълншър; Твърдогоривен ракетен двигател – Imperial Chemical Industries Ltd, Imperial Metal Industries Division; Система за управление на бордовото ракетно въоръжение M4 (за ВМС на Швеция) – Hollandse Signaalapparatenfabriek B.V., Хенгело, Нидерландия;Flight International, v. 84, no. 2843, p. 442 Цифров изчислителен комплекс (на етап изпитания) – Elliott Brothers Ltd;
Предохранително-изпълнителен механизъм – Electric & Musical Industries, Ltd, Хайес, Мидълсекс, Голям Лондон;Flight International, v. 111, no. 3557, pp. 1354 – 1355 Пиропатрон в опашната част на ракетата – Wallop Industries Ltd, Мидъл Уолоп, Стокбридж, Хампшър;Wallop Pyrotechnics. // Flight International, 18/25 юни 1977, p. 1854 Seacat ARM (противорадиолокационен корабен вариант) Система за самонасочване – British Aerospace Dynamics Ltd, Bracknell Division, Бракнъл, Бъркшър;Shorts unsheathes Javelin. // Flight International, 24 септември 1983, p. 809 Tigercat (сухопутен мобилен вариант) Средства за осигуряване на подвижността (среден колесен многоцелеви влекач/машина за управление/подвижна електростанция) Land Rover – Rover Company Ltd.
Конструкция Ракета Ракетата е едностепенна, изпълнена по схема с въртящо се крило. Корпусът на ракетата е разбит на отсеци: обтекател с инфрачервен неконтактен взривател, бойна част, електронна апаратура на средствата за насочване, механизми на подвижните крила, РДТГ на маршевия и стартовия режим с блок сопла, разработен и произвеждан от фирмата Imperial Metal Industries Ltd. Креплението на отсеците помежду им се осъществява с помощта на пружинни ключалки, а електрическото съединение се осигурява чрез пружинни контакти, които при сглобяването се допират в съответните контакти на печатната платка.
Подвижното крило има ъгъл на стреловидност 60° и се състои от четири конзоли, разположени по Х-образна схема. Конзолите се правят от твърд пенопласт, покрит със стъклопласт. На предните и външните части на крилата се намират чувствителните елементи на ударното устройство. На две от конзолите също се намират антените на приемника на радиокомандното насочване. Задвижването на рулевите машинки на въртящото крило се осъществява от хидравлика, привеждана в действие с помощта на барутните газове, постъпващи от маршевия РДТГ чрез хидравличен акумулатор на налягане.
Четири стабилизатора са разположени кръстообразно и по конструкция са аналогични на конзолите на крилата. На всички стабилизатори са разположени гнезда за трейсъри, но обикновено се използват само два. Изгарянето на горивото в стартовия и маршевия РДТГ става последователно.
Ракетата се прави в две модификации:
Mod.0 носеща прътна бойна част с маса 15,5 кг с 2,5 кг взривно вещество; Mod.1 носи осколочно-фугасна бойна част с маса 27,5 кг с 19 кг взривно вещество. За разлика в габаритите или масата на ракетите няма данни.
Скоростта на ракетата е дозвукова. Максималната скорост на ракетата е 0,95 Мах. След края на работата на стартовия РДТГ скоростта ракетата е 0,6 Мах. Досегаемост по далечина: 6,5 км, по височина – 1 км. Съобщава се за поставянето от 1977 г. на последните варианти на ракетата на високомер, даващ възможност за стрелба по нисколетящи ПКР. Всичко са произведени 5724 ракети, стойността на една по цени от 1989 г. е 134 000 щатски долара.
Разработва се и свръхзвукова ЗУР Seacat-2, но данни за приемането ѝ на въоръжение няма.
Комплекс В състава на комплекса GWS-20 влизат пускова установка и пост за съпровождение. На подвижната пускова установка освен направляващите с ракети се разполага и станцията за предаване на радиокомандите към ЗУР. Постът за управление, способен да се върти по хоризонталната плоскост, включва пост за съпровождение на целите и ракетите, изчислителен прибор и пулт за управление на пусковата установка.
Целеуказанието се осъществява от общокорабните средства за откриване и съпровождение на въздушни цели. Към оператора на управлението на стрелбата, намиращ се в главния пункт за управление на огъня на кораба, от РЛС за откриване постъпват данните за въздушната обстановка. Операторът провежда избор на цел и дистанционно завърта към нея пусковата установка и поста за съпровождане.
Операторът на поста за съпровождане с помощта на широкоъгълен бинокулярен прицел (визьор) провежда захвата и съпровождането на целта и трейсъра на ЗУР. Оста на прицела се върти от оператора по хоризонтала и вертикала с помощта на две ръкохватки. На едната от ръкохватките за управление на визьора е поставен също джойстика за управление на ракетата. При завъртане на оста на прицела става синхронно завъртане на пусковата установка и направляващите на ракетите. На по-късните варианти на комплекса постът за съпровождане се комплектува с телевизионно устройство с променливо фокусно разстояние Marconi Elliot Avionics тип 323, което осигурява автоматичното съпровождане на трейсъра на ЗУР.
Пусковата установка, като правило, има четири направляващи. Въртенето на установката и направляващите се осъществява с помощта на електрохидравлични механизми. Зареждането на пусковата установка е ръчно, след привеждането на направляващите във вертикално положение. Времето за зареждане на комплекса по различни данни е от 40 секунди до 3 минути. На големите кораби подаването на ракетите става от погребите с помощта на лебедка. Част от ракетите може да се съхранява на палубата в стъклопластни контейнери. За защита на ракетите, разположени на пусковите направляващи, от морската вода и неблагоприятни атмосферни условия може да се използва херметична еластична пластмасова обвивка, свалянето на която може да става автоматично в процеса на старта на ракетата.
Теглото на четириракетната пускова установка в бойно положение е 4,7 тона. За поставяне на патрулни катери и съдове на въздушна възглавница е разработена олекотена пускова установка с маса 1270 кг за три ракети.
Модификации GWS-20 Базова модификация на комплекса с ръчно управление на ракетата и съпровождане на целта ръчно с помощта на визьор.
GWS-21 Модификация с използването на съпровождане на целта с помощта на радара Type 262, управляващ стрелбата на 40-мм Бофорси.
GWS-22 Модификация, постъпила на въоръжение през 1972 г. Управлението на ракетата се осъществява с помощта на средства за телевизионно наблюдение, а автоматичното съпровождение на целта се осъществява с помощта на радар Type 904.
Експлоатация Експлоатация на ЗРК „Сий кет“ от флотовете в света по състояние към 14 март 1974 г.World Missile Yearbook: Short Seacat (UK). // Flight International, 14 март 1974, p. A10ВМСТип на корабитеБрой корабиБрой ПУЗУР на 1ПУ: Кралски ВМС на Австралияескортен разрушител от типа „Ривър“614: ВМС на Аржентиналек крайцер от типа „Бруклин“124: ВМС на Бразилияфрегатите тип „Нитерой“623разрушител тип „Марсилио Диаш“114: Кралски флот на Великобританиясамолетоносачът „HMS Ark Royal (R09)“(„Арк Роял“)144самолетоносачът „Хермес“124универсални десантни кораби244разрушителите тип „Каунти“824леки крайцери тип „Тайгър“224разрушителите тип „Си Ей“414фрегатите тип „Амазон“814фрегатите тип „Леандър“261 – 24фрегатите тип „Ротсей“914фрегатите тип „Трайбъл“24фрегатите тип „Солсбъри“214: ВМС на Венецуеларазрушител от типа „Арагуа“124: ВМС на Индияфрегатите тип „Леандър“624: ВМС на Иранразрушител от типа „Батъл“114фрегатите тип „Саам“414: ВМС на Либияфрегатата от типа „Уоспър“ Mk 7123: Малайзияфрегатите тип „Яроу“114: Кралски ВМС на Нидерландияфрегатите тип „Ван Спейк“624: Кралски ВМС на Нова Зеландияфрегатите тип „Леандър“214фрегатите тип „Ротсей“214: ВМС на Тайландфрегата тип „Яроу“114: ВМС на Чилиразрушителите тип „Алмиранте“214фрегатите тип „Леандър“214: ВМС на Швецияразрушителите тип „Естергьотланд“414
Seacat Великобритания фрегати тип „Леандър“