Огнян Дойнов

Огнян Наков Дойнов е български комунист, член на БКП, държавник и дипломат.

Биография Роден е на 15 октомври 1935 г. в Гара Бов. Член е на ДСНМ от 1949 и на БКП от 1964 г. Завършва ВМЕИ в София, специалност „Топлотехника“ през 1959 г.

От 1959 г. работи в Министерството на транспорта; старши инженер е в отдел „Благоустройство“; в Столичния народен съвет (1960 – 1962), началник на търговска кантора във външнотърговска организация и заместник-търговски представител в Япония (1965 – 1970). При посещението на българска делегация на световното изложение в Осака EXPO´70 прави добро впечатление на Тодор Живков и е привлечен на работа във висшия партиен и държавен апарат и до 1973 година е съветник в Държавния съвет. За известно време е член на личния кабинет на Тодор Живков.

Огнян Дойнов излиза внезапно на публичната политическа сцена през 1973 година, когато на заседание на Политбюро и с явната подкрепа на Тодор Живков подлага на остри критики дотогавашния министър на машиностроенето Иван Попов, обявявайки се за по-мащабно развитие на промишлеността, най-вече на тежкото машиностроене.

С подкрепата на Живков през следващите години Дойнов се превръща във водеща фигура за икономическата политика на режима. От 1974 година е завеждащ отдел „Промишленост и транспорт“ при ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет, от 1976 до 1984 година е секретар на ЦК на БКП, а от 1977 до 1988 година – и член на Политбюро. През 1981 – 1986 година е министър на машиностроенето, а през 1986 – 1987 година е председател на създаденото за него надминистерство – Стопански съвет на Министерския съвет – от където е отстранен след юлския пленум на ЦК на БКП от 1987 г. с решение на IX народно събрание на 19 август 1987 г., по искане на съветското правителство и министър-председателя Георги Атанасов и съгласно постулатите на новата т. нар. Юлска концепция на Тодор Живков, като е заменен от министъра на икономиката и планирането Стоян Овчаров, което Суперминистерство на икономиката и планирането сменя закрития Стопански съвет. От 1980 г. е председател на Българската индустриална стопанска асоциация, а от 1984 г. и неин почетен председател.Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 337 През октомври 1987-юни 1989 г. е Председател на Асоциация „Тежко машиностроене“, подчинена на Министерство на иконимиката и планирането с министър Стоян Овчаров, който заема ръководния пост на Дойнов в правителството, и с което ръководството на икономиката минава в ръцете на Стоян Овчаров. Българо-японския междуправителствен комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество на който до септември 1987 г. е председател Огнян Дойнов, от октомври 1987 г. е с председател Петко Данчев.

Дойнов е инициатор на стратегията за развитие на високотехнологично тежко машиностроене в страната, включваща един от последните грандомански проекти на социалистическия режим – останалият незавършен Завод за тежко машиностроене – Радомир. През втората половина на 70-те години пряко отговаря за елекрониката и осъществява политическото ръководство на промишления шпионаж в Първо главно управление на Държавна сигурност.

Провалът на стопанските инициативи на Дойнов, най-вече на плана за сътрудничество с японската компания „Кобе Стийл“ в Радомирския завод, за който Живков е критикуван остро от съветските власти, довежда до неговото отстраняване на 19 август 1987 г. първо от постовете Заместник-председател на Министерския съвет и Председател на Стопанския съвет при Министерския съвет, с което е изваден от състава на правителството, и впоследствие през декември 1988 година и като член на Политбюро на ЦК на БКП, и през юни 1989 г., и като Председател на Асоциация „Тежко машиностроене“. Той е назначен за посланик в скандинавските страни – от юни 1989 до март 1990 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Кралство Норвегия и република Исландия.

От 1990 г. живее в Австрия, въпреки опитите на главния прокурор да го върне в България, за да бъде изправен пред съда за предоставяне на нерегламентирана финансова помощ от страна на България на развиващите се страни по дело № 3 за т. нар. „Икономическата катастрофа“.Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 166. След 1990 г. работи при Робърт Максуел, а по-късно е съветник на руския концерн „Нордекс“. Носител на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.

Умира във Виена на 13 февруари 2000 г.

Библиография

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки Истината за ареста на Огнян Дойнов във Виена през 1993 г. от Димо Ангелов, неделя, 13 януари 2013 г. – bivol.bg

Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ Категория:Министри на икономиката на България Категория:Вицепремиери на България Категория:Секретари на ЦК на БКП Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП Категория:Посланици на България в Норвегия Категория:Търговски представители на България Категория:Възпитаници на Първа английска езикова гимназия Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Родени в Софийска област Категория:Починали във Виена Категория:Българи в Австрия