Ичийоо Хигучи () е японска поетеса и писателка на произведения в жанра съвременен разказ и лиричната поезия танка. Тя е една от първите видни писатели в периода Мейджи (1868 – 1912) и първата писателка на съвременна Япония.
Биография и творчество Ичийоо Хигучи, с рожд. име Натсуко Хигучи, е родена на 2 май 1872 г. в Токио, Япония. Баща ѝ си купува ниска самурайска позиция, но я губи, после работи за общинската администрация, откъдето е освободен, след което инвестира всички спестявания на семейството в бизнес начинание, което не успява. На 14 години тя започва да изучава класическата поезия на консервативните дворцови поети от периода Хеян в една от най-добрите поетични консерватории – Хагиноя, където има седмични уроци по поезия, лекции по японска литература, както и месечни конкурси за поезия за всички студенти. Скромна и дребна, та се чувства неудобно сред другите студенти, голяма част от които идват от висшата класа. Баща ѝ умира през 1889 г.
През 1891 г. започва да си води дневник, в който на стотици страници в следващите 5 години описва живота си като част от роман, отразявайки чувствата си на социална непълноценност и плахост, в условията на растящата бедност на семейството. През 1892 г. виждайки успеха на съученика си Кахо Танабе, който е написал роман, сама решава да пише, за да подпомага семейството си. Започва да пише кратки разкази в характерен за нея стил на поетична проза. Влюбва се в редактора си, но любовта ѝ е несподелена, което оказва силно влияние върху творчеството ѝ. Историите ѝ често включват любовен триъгълник и несподелена любов.
Първите ѝ разкази, които са повлияни от класическата литература и поезия, са публикувани през 1892 г. в малкия вестник „Мисашино“. Развивайки се бързо като писател, след 9 месеца е публикувана в престижното списание „Мияко но хана“.
През 1893 г. семейството се премества в беден квартал на Токио в близост до „квартала на червените фенери“ Йошивара, където отваря книжарница. Впечатленията, които получава от живота в него, влага в по-късните си разкази, като „Takekurabe“. Голяма част от разказите ѝ отразяват живота на хората от нишата класа, с подчертано състрадание и чувствителност, с което тя става известна. Творчеството ѝ е харесвано и тя е посещавана от други писатели. Някои от най-известните ѝ разкази са екранизирани.
Заради влошените условия на живот тя заболява от туберкулоза. Ичийоо Хигучи умира на 23 ноември 1896 г. в Токио.
За литературните ѝ постижения в нейна чест през 1961 г. в Токио е открит музей на жените писателки, който през 2006 г. е новопостроен. От 2004 г. тя е изобразена на банкнотите от 5000 йени.
Произведения
Yamizakura, 闇桜 (1892) Tamakeyaki, たま欅 (1892) Samidare, 五月雨 (1892) Kyōzukue, 経づくえ (1892) Umoregi, うもれ木 (1892) Akatsukizukuyo, 暁月夜 (1893) Yuki no hi, 雪の日 (1893) Koto no ne, 琴の音 (1893) Yamiyo, やみ夜 (1894) Ōtsugomori, 大つごもり (1894) Takekurabe, たけくらべ (1895-1896) Nokimoru tsuki, 軒もる月 (1895) Yuku kumo, ゆく雲 (1895) Utsusemi, うつせみ (1895) Nigorie, にごりえ (1895) Ame no yo, 雨の夜 (1895) Tsuki no yo, 月の夜 (1895) Jūsan’ya, 十三夜 (1895) Wakaremichi, わかれ道 (1896) Ware kara, われから (1896)
Издадени в България Съзряването в „Японски разкази“, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Христо Кънев
Екранизации 1953 Nigorie
Източници
Биография и библиография в „Goodreads“ Биография в „Енциклопедия Британика“
Външни препратки на Мемориалния музей „Ичийоо“
Категория:Японски писателки Категория:Японски автори на разкази Категория:Японски романисти Категория:Японски поетеси Категория:Починали в Токио Категория:Починали от туберкулоза