Република Дагестан (, на лезгински: Дагъустандин Республика, на азербайджански език: Dağıstan Respublikası, Дағыстан Республикасы, на лакски език: Дагъусттаннал Республика, на даргински език: Дагъистан республика) е субект на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказки федерален окръг и Севернокавказкия икономически район. Площ 50 270 km2 (52-ро място, 0,29%), население на 1 януари 2017 г. 3 041 900 души (13-о място, 2,07%). Столица е град Махачкала. Разстояние от Москва до Махачкала — 2 166 km. Тук се намира най-южната точка на Руската федерация.
В Дагестан съжителстват хора, принадлежащи към десетки етноси. Най-много са аварците, даргинците, кумиките и лезгинците, които общо възлизат на около 75% от цялото население на Дагестан. Етническите руснаци са едва около 5%, но руският е официален език в републиката. Повечето етноси говорят на кавказки, тюркски или ирански езици. Мнозинството изповядват исляма, има и християни.
География Разположение и граници Република Дагестан е разположена на западния бряг на Каспийско море, в източната част на Северен Кавказ. Граничи с Азербайджан на юг, с Грузия на югозапад, с Република Чечения на запад, със Ставрополски край на северозапад, и с Република Калмикия на север. На изток страната се мие от водите на Каспийско море. Бреговата линия (530 km) е слабо разчленена. На север са Аграханският и Кизлярският заливи, Аграханският полуостров, островите Чечен, Тюлени и др. «Большая Советская Энциклопедия» – Република Дагестан
Релеф По структурата на ландшафта територията на страната се дели на четири части. 1.Низинна част (голям процент под морското равнище) обхващаща югозападните предели на Прикаспийската низина, поделяща се на Терско-Кумско, Терско-Сулакска и Приморска низина. 2.Предпланинска част на Северен Кавказ, състояща се от отделни хребети със северозападно и югоизточно простиране, разделени от широки долини и котловини. 3.Вътрешен планински Дагестан се характеризира от съчения на широки плата (Арактау, Гунибско, Хунзахско и др.) и тесни моноклинални гребени хребетите Салатау, Гумрински и др.) с височина до 2500 m. Планинските хребети на много места са прорязани от дълбоки ждрела и каньони, сред които по своята дълбочина (до 1800 m) се отличава Главния каньон на река Сулак. 4.Високопланински Дагестан включва две основни планински вериги – Главния (Вододелен) хребет на Голям Кавказ (в Дагестан е неговият северен склон) и неговия Страничен хребет. В близост до най-южната точка на Русия, на границата с Азербайджан се извисява връх Базардюзю 4466 m, най-високата точка на Република Дагестан.
Полезни изкопаеми Сред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на нефт, природен газ, въглища, сяра, варовикови и кварцови пясъци.
Климат Република Дагестан се намира в умерения климатичен пояс, а в планините е високопланински. Като цяло климатът на страната се характеризира като топъл и сух. Средната януарска температура в низинните райони е от +1,4 °C до -2,9 °C (в планините от -5 °C до -11°), а средната юлска до +24 °C. Средногодишното количество на валежите е от 200 – 300 mm в североизточните низинни части до 600 – 800 mm в планините с максимум през пролетно-летния сезон. Вегетационния период (с денонощни температури над 10 °C) е от 160 – 180 дни на север, до 235 – 250 дни на юг.
Води Речната мрежа на Дагестан се отличава със значителна гъстота и се отнася към водосборните басейни на Каспийско море и Прикаспийската безотточна област. В страната има 6255 реки с обща дължина 18 347 km. Над 90% от тези реки са планински, като се характеризират с дълбоко всечени долини, значителна разчлененост и голям наклон. От множеството дагестански реки само 20 от тях достигат до Каспийско море, а останалите се губят в пясъците на Прикаспийската низина или водите им на 100% се използват за напояване. Реките в Дагестан се делят на две групи спрямо начинът им на подхранване – смесено с преобладаване на ледниковото (Терек, Сулак, Самур и др.) и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното (Акташ, Гюлгеричай, Рубас и др.). За всички дагестански реки е характерно пролетно-лятното пълноводие (юни – август) в периода на активното топене на снеговете и ледниците и обилните валежи през този сезон. Повечето от реките в страната през зимата не замръзват. Главните реки в Дагестан са: Терек (най-долното течение и делтата), Кума (в най-северната част), Сулак (цялото течение) и Самур (в южната част на страната). Изградени са голямо количество напоителни канали. «Вода России» – Република Дагестан
На територията на Дагестан има над 900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 389 km2, в т.ч. около 430 езера с площ над 10 дка. Повечето от големите езера на страната са солени, а всички сладководни езера са малки и се намират само в планинската част. Най-голямото естествено езеро е соленото лиманно езеро Южен Аграхан с площ от 110 km2, разположено на мястото на южната част на бившия Аграхански залив. Най-големите изкуствени водоеми са Чиркейското водохранилище на река Сулак и Ирганайското водохранилище на река Аварско Койсу, дясна съставяща на река Сулак.
Почви, растителност В равнинните и низинни части на Дагестан основните почвени видове са кафявите, ливадните и солончаците. В предпланините и планините п разпределението на почвената покривка има ясно изразена зоналност. В предпланините преобладават кафявите горски почви, а по североизточните склонове и на планинските плата във вътрешността са развити планинските черноземи. В планините основните почвени видове са планинско-степните, планинските кафяви горски и планинско ливадните почви.
Растителността в низинните и ниски части на склоновете на Кавказ са заети от пустинна и полупустинна растителност. От 500 – 600 m до към 1500 – 1600 m са разположени горски масиви от дъб, габър, бук, а във вътрешните и високопланински райони – бреза, бор и др. Във вътрешните плата, а също и по северните скланове на планината е характерна планинската степна и полустепна растителност, преминаваща по-нагоре в субалпийски и алпийски пасища.
Фауна Най-богат животински свят има в планинската част на страната. Тук обитават дагестански тур, див козел, сърна, кафява мечка, благороден елен и други бозайници. От птиците – планинска пуйка, каменна патица (кеклик), алпийски чавки, орли и др. В Каспийско море – селда, кефал, цаца, есетра, белуга, сьомга.
Административно-териториално деление В административно-териториално отношение Република Дагестан се дели на: 10 републикански градски окръга, 41 муниципални района, 10 града, всичките с републиканско подчинение и 18 селища от градски тип.
+ Административно-териториално деление на Република Дагестан към 2017 г. Административна единица Площ(km2) Население(2017 г.) Административен център Население(2017 г.) Разстояние до Махачкала (в km) Други градове и сгт с районно подчинение Републикански градски окръзи Буйнакс 21 64 538 гр. Буйнакс 64 538 41 Дагестанские Огни 9 29 238 гр. Дагестанские Огни 29 238 118 Делбент 70 123 162 гр. Дербент 123 162 121 Избербаш 23 58 147 гр. Избербаш 58 147 56 Каспийск 33 113 348 гр. Каспийск 113 348 14 Кизилюрт 50 47 425 гр. Кизилюрт 36 570 64 Бавтугай, Нови Сулак Кизляр 32 50 964 гр. Кизляр 48 396 170 Комсомолски Махачкала 468 722 314 гр. Махачкала 592 976 Албурикент, Кяхулай, Ленинкент, Нови Кяхулай, Семендер, Сулак, Тарки, Шамхал Южно-Сухокумск 82 10 543 гр. Южно-Сухокумск 10 543 312 Муниципални райони Агулски 794 10 452 с. Тпиг 2829 240 Акушински 623 53 128 с. Акуша 4697 133 Ахвахски 197 24 151 с. Карата 4153 277 Ахтински 1120 31 492 с. Ахти 13 400 244 Бабаюртовски 3255 48 134 с. Бабаюрт 16 149 129 Ботлихски 688 57 908 с. Ботлих 12 159 252 Буйнакски 1827 80 131 гр. Буйнакс 41 Гергебилски 347 21 160 с. Гергебил 5520 138 Гумбетовски 676 22 675 с. Мехелта 3314 166 Гунибски 610 26 701 с. Гуниб 2580 157 Дахадаевски 761 36 374 с. Уркарах 4394 152 Кубачи Дербентски 821 102 429 гр. Дербент 121 Белиджи, Мамедкала Докузпарински 377 15 214 с. Усухчай 1866 229 Казбековски 585 47 353 с. Дилим 9721 108 Дубки Кайтагски 678 32 738 с. Маджалис 6815 121 Карабудахкентски 1427 31 860 с. Карабудахкент 17 144 42 Ачису Каякентски 691 55 633 с. Новокаякент 5130 70 Кизилюртовски 524 70 039 гр. Кизилюрт 64 Кизлярски 3047 72 659 гр. Кизляр 170 Кулински 651 11 031 с. Вачи 894 180 Кумгоркалински 1256 26 665 с. Кормаскала 7722 19 Тюбе Курахски 699 14 901 с. Курах 3235 226 Лакски 704 11 392 с. Кумух 1930 157 Левашински 813 75 852 с. Леваши 11 186 107 Магарамкентски 655 61 857 с. Магарамкент 6953 179 Новолакски 219 33 886 с. Новолакское 6862 98 Ногайски 5871 19 189 с. КТерекли-Мектеб 6884 250 Рутулски 2188 21 225 с. Рутул 4132 274 Сергокалински 528 27 863 с. Сергокала 8143 74 Сулейман-Сталски 666 56 656 с. Касумкент 13 232 184 Табасарански 803 49 725 с. Хучни 3232 177 Тарумовски 3109 32 961 с. Тарумовка 5874 199 Тляратински 1612 23 565 с. Тлярата 1200 258 Унцукулски 560 30 783 сгт Шамилкала 4816 186 Хасавюртовски 1424 153 878 гр. Хасавюрт 82 Хивски 471 21 314 с. Хив 2594 204 Хунзахски 552 32 096 с. Хунзах 4245 183 Цумадински 1178 25 071 с. Агвали 2677 270 Цунтински 964 19 741 с. Кидеро 752 292 Чародински 894 12 547 с. Цуриб 2234 182 Шамилски 892 29 145 с. Хебда 72 687 201 История Още през каменната епоха на дагестанска територия живеят хора. От бронзовата ера са останките на селища и могили в равнинната част. През VII век пр.н.е. Дагестанските земи завладяват скитите. По-късно в южните части живеел древният народ каспии, дал името на Каспийско море. През I-IV век тук живели чергарските племена на масагетите. През IV век южната част от територията влиза в състава на Кавказка Албания (Аран). През VIII – IX век територията на Дагестан става част от Хазарския хаганат. През VI век Дагестанските земи са завладени от Сасанидска Персия. През VII век в Дагестан се разпространява исляма под властта на Арабския халифат. През X век започва формиране на независими държавни образувания (Дербентски емират, Аварско ханство, Табасаран. През средата на XI век на територията на Дагестан за няколко десетилетия се образува Савирското княжество. Впоследствие то е асимилирано от Вожлко-Камска България През XII век на юг се образувала феодалната държава Ширван. През XIII век крайбрежието завладяват монголите. През XVI век южният район е под властта на Османската империя. През XVIII век се води борба за контрол над Дагестан между Руската империя и Персия. Окончателно е присъединен към Русия през 1813 г. През 30-те и 50-те години на XIX век имам Шамил води война с Русия. На 20 януари 1921 г. е образувана Дагестанска АССР. На 17 септември 1991 г. е преименувана в Дагестанска ССР, а на 17 декември 1991 г. в Република Дагестан. От началото на 90-те години на 20 век, т.е. след разпадането на Съветския съюз, в Дагестан се наблюдава ислямистка бунтовническа дейност с ниска интензивност, спорадични сепаратистки конфликти, междуетническо напрежение и терористични действия. Според Международната кризисна група, за голяма част от насилието от 2003 година насам е отговорна военизираната ислямистка организация Шариат Джамаат.
Икономика Републиката се е специализирала в лозарството, градинарството и зеленчукопроизводството. Развити са овцевъдството и козевъдството. Развити са и машиностроенето (приборостроене, електроника), хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, нефто- и газодобивната промишленост, производството на строителни материали, народните занаяти.
Население По данни от преброяването от октомври 2010 г., Дагестан има население от 2 576 531 души (2,07% от населението на Руската Федерация, 22-ро място в Русия), с плътност 51,2 души/км2. Урбанизацията на населението е 42,79%.
Етническият състав на населението е следният: аварци – 29,44%; около – 719 000 даргинци – 16,52%; около – 347 000 кумики – 14,20%; около – 302 000 лезгинци – 13,07%; около – 301 000 табасарани – 5,02%; около – 129 000 лакци – 4,69%; около – 118 000 руснаци – 3,33%; около – 104 000 рутулци – 1,0%; около – 28 000
Външни препратки
На руски език