Джордж Табори () (превеждан на български и като Георг Табори) е немски, австрийски и американски писател от унгарски произход с еврейски корени. Създава си име на романист, драматург, сценарист, актьор, театрален режисьор, журналист и преводач. Работи във Великобритания, САЩ, Австрия и Германия. Пише на немски и английски език.

Биография Джордж Табори е роден през 1914 г. в Будапеща в семейството на журналист с леви убеждения. Майката е дъщеря на австрийски лекар и Табори израства двуезично. До седемгодишната му възраст родителите го възпитават като католик сред католици и едва по-късно разкриват еврейския му произход.Alfred Schlienger: Das Lachen als Schmerzprobe In: Neue Zürcher Zeitung, 25. Juli 2007

След като полага матура, момчето заминава с баща си в Берлин. Там половин година изучава хотелиерство. Когато през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, поради еврейския си произход Табори се вижда принуден да напусне Германия. Най-напред се завръща в Будапеща и започва да следва в университета, а през 1935 г. емигрира в Лондон и там работи като журналист.

Между 1941 и 1943 г. като чуждестранен кореспондент пътува в София и Истанбул – с прескачания до Палестина и Египет. По късно смята тези години за най-щастливия период от живота си.

По време на Втората световна война Табори получава през 1941 г. британско гражданство. До 1943 г. е военен кореспондент и заедно с това – офицер от британското военно разузнаване в Близкия Изток.

Макар да предлага на родителите си по телефона от Истанбул да емигрират, не успява да ги убеди. Баща му загива през 1944 г. в Освиенцим, а майка му по чудо се спасява от депортацията.

През 1943 г. Табори се завръща в Лондон и остава там до 1947 г. Издържа се като преводач и журналист за Би Би Си. Тогава създава първия си роман „Beneath the stone“ (1943), последван от нови романи.

Творчество Ужаса от расизма и масовите убийства Табори превъзмогва в творбите си чрез черен хумор и абсурден комизъм. В САЩ работи като кинодраматург, между другото с Алфред Хичкок и Бертолт Брехт. През 1971 г. се завръща в Европа.

След 1986 г. достига върха на театралното си изкуство във Виена („Бургтеатър“) и в Берлин („Берлинер ансамбъл“). Мнозина негови почитатели го наричат в последните дни от живота му „театралният крал“.Armgard Seegers: Zwischen Hollywood und Holocaust, In: Hamburger Abendblatt, 25. Juli 2007

Библиография Пиеси (подбор) The Niggerlovers (Diptychon), 1967 Die Kannibalen, 1968 Канибалите, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров Pinkville, 1971 Sigmunds Freude, 1975 Talk Show, 1976 Abendschau, 1979 Mutters Courage, 1979 На майка куражът, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров На майка куражът, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров Jubiläum, 1983 Юбилей, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров Юбилей, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров Peepshow – ein Rückblick, 1984 Lieber George, Besprechung von Peepshow In: Die Zeit, 13. April 1984, Nr. 16. Пийпшоу, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров Пийпшоу, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров Schuldig geboren, 1987 Mein Kampf, 1987 Mein Kampf, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров Mein Kampf, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров Weisman und Rotgesicht, 1990 Der Babylon-Blues, 1991 Goldberg-Variationen, 1991 Голдберг вариации, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров Requiem für einen Spion, 1993 Реквием за един шпионин, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров Реквием за един шпионин, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров Die 25. Stunde, 1994 Двайсет и петият час, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров Die Massenmörderin und ihre Freunde, 1995 Масовата убийца и нейните приятели, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров Die Ballade vom Wiener Schnitzel, 1996 Балада за виенския шницел, изд.: Пигмалион, Пловдив (2002), прев. Владко Мурдаров Балада за виенския шницел, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров Letzte Nacht im September, 1997 Die Brecht-Akte, 1999 Frühzeitiges Ableben, 2001 Frühzeitiges Ableben: Jugendwahn, Alterswitz, Besprechung von Günther Grack, In: Tagesspiegel, 23. Januar 2001 Das Erdbeben-Concerto, 2002 Gesegnete Mahlzeit, 2007 Добър апетит!, изд.: Black Flamingo, София (2013), прев. Владко Мурдаров

Други 1945: Beneath the stone (the scorpion), Roman 1959: Die Reise. Roman (The journey) 1981: Unterammergau oder Die guten Deutschen 1986: Meine Kämpfe 2002: Autodafé. Erinnerungen 2003: Son of a bitch. Roman eines Stadtneurotikers 2003: Ich versteh' nix Deutsch. Ein Manuskript 2004: Ein guter Mord. Roman 2004: Gefährten zur linken Hand. Roman 2004: Tod in Port Aarif. Roman 2004: Der Spielmacher. Gespräche mit George Tabori 2004: Exodos. Fortgesetzte Erinnerungen 2007: Bett & Bühne. Über das Theater und das Leben 2009: Gefährten zur linken Hand 2010: Meine Kämpfe

Награди и отличия (подбор) 1955: British Academy Film Award, für Die jungen Liebenden 1976: „Награда на немската критика“ 1978: Prix Italia – Hörspielpreis des Internationalen Fernseh- und Radiowettbewerbs, Rom 1981: „Федерален орден за заслуги“ 1983: „Мюлхаймска награда за драматургия“ 1987: „Награда Ернст Хоферихтер“ 1987: „Награда Курд Ласвиц“ 1988: Theaterpreis Berlin 1988: Josef Kainz-Medaille der Stadt Wien für herausragende Leistungen auf dem Theater 1990: „Награда Петер Вайс“ на град Бохум 1992: „Награда Георг Бюхнер“ 1994: „Федерален орден за заслуги“ първа степен 1995: Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold 1997: Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst 1998: „Награда Валтер Хазенклевер“ 1998: Concordia-Preis 2000: Ehrenbürger der Gemeinde Eschede 2000: Goethe-Medaille, Weimar 2001: „Каселска литературна награда“ за гротесков хумор 2001: Nestroy-Theaterpreis für das Lebenswerk 2003: Bruno-Kreisky-Preis für das politische Buch (Sonderpreis für sein publizistisches Gesamtwerk) 2003: Jeanette Schocken Preis 2005: Silbernes Blatt der Dramatiker-Union 2006: Großes Goldenes Ehrenzeichen mit dem Stern für Verdienste um die Republik Österreich 2006: Der Faust-Theaterpreis für sein Lebenswerk

Бележки

Външни препратки

Биографични данни за Георг Табори в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Георг Табори в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Георг Табори в Немската дигитална библиотека Георг Табори в библиотеката на FU-Berlin Георг Табори в архива на Akademie der Künste, Berlin Георг Табори в Die LYRIKwelt Георг Табори в Personensuche

Категория:Германски романисти Категория:Германски драматурзи Категория:Германски режисьори Категория:Германски актьори Категория:Германски сценаристи Категория:Германски журналисти Категория:Германски преводачи Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“ Категория:Носители на „Федерален орден за заслуги“ Категория:Носители на наградата „Курд Ласвиц“‎ Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Носители на награда на БАФТА Категория:Емигранти Категория:Евреи в Унгария Категория:Унгарци в Германия Категория:Родени в Будапеща Категория:Починали в Берлин