Габриелиньо () е един от най-малко известните народи на Калифорния, тъй като културата им изчезва доста преди да започнат етнографските изследвания. По времето на контакта с испанците през 1769 г. Габриелиньо живеят в един от най-богатите райони на Южна Калифорния, района на Лос Анджелис и окръг Ориндж, както и на близките острови Санта Каталина, Сан Клементе и Сан Николас. Грубо територията, която заемали се простирала по крайбрежието от Алисо Крийк на юг до Топанга Крийк и долината Сан Фернандо на север. Във вътрешността границата достигала до днешния Сан Бернардино. Тази територия била изключително богата на природни ресурси, включвайки различни екологични зони като планини, равнини, крайбрежни долини и мочурища. Заради природното богатство на този район, Габриелино са били едно от най-проспериращите и едно от най-големите народи, чието влияние достигало чак до йокутите в долината на Сан Хоакин, до река Колорадо на изток и до Баха Калифорния на юг.
Език Език говорен от хората Габриелиньо е класифициран към групата Купан на подсемейството Такик на Юто-ацтекското езиково семейство. Според Джеймс Пийбоди Харингтън езикът им се състоял от 4 диалекта: 1. Габриелиньо, говорен в областта на днешния Лос Анджелис 2. Фернанденьо, в долината Сан Фернандо 3. Санта Каталина 4. Сан Николас Според Алфред Крьобер диалектите са били 6, но вероятно е имало и други базирани на географско разделение или на социалното и културно смесване със съседни племена.
Име Имената Габриелиньо и Фернанденьо се отнасят до двете основни испански мисии съсдадени в земите им, Сан Габриел и Сан Фернандо. Именно в тези две мисии са били включени почти всички Габриелиньо по време на испанското присъствие. Габриелиньо от района на Лос Анджелис наричали себе си „Куми’вит” от куми – изток. Така са споменати и от Фернанденьо, които Габриелиньо наричали „Пасе’куарум (от пасе’кна името на Сан Фернандо). Испанското групово име за Габриелиньо за първи път е споменато като Габриленьос и оттогава то се прилага към населението в областта на Лос Анджелис. Друг правопис е Габриеленьо. Други имена адресирани към тях са Киж, Тобикарс и Тумамкамалум (от дума на Луисеньо тума’мик – север), въпреки че „северняци“ в езика на Луисеньо е тумамкаучум. От 1990-те потомците им все по-често предпочитат да се наричат Тонгва. Името Тонгва е споменато за първи път от Клинтън Харт Мериам през 1903 г., съкращавайки името на едно от селата им – Товискангна Хе.
Население Вероятно е имало между 50 и 100 техни села, всяко с население между 50 и 100 души по времето на контакта с испанците или около 5000 души общо. По-късните справки дават много ниски нива на населението им, дължащо се главно на масовото измиране и включването им в испанските мисии. Днес потомците им са около 1700.www.leginfo.ca.gov
Култура Подобно на чумашите, техните съседи на север и на запад, Габриелиньо навлизали в океана, за да ловят риба и да ловуват морски бозайници. Строели големи канута, наричани „таат“, с които плавали по крайбрежието и търгували надалеч. Мъжете ловували, ловяли риба и помагали при събирането на диви растителни храни, особено на жълъдите. Те още се занимавали с търговия и ръководели церемониалния и политически живот. Жените събирали и обработвали растителните и животински храни, изработвали кошници и облекло, и се грижели за децата и дома.
Татуирането било обичайна практика. В началото на пубертета момичетата татуирали челата и брадичката си. Възрастните жени татуирали областта от очите до гърдите, а мъжете татуирали вертикални или хоризонтални ивици на челата си. Мъжете носели косата си дълга, разделена по средата и вързана на плитка падаща отзад по гърба. Плитката била завивана нагоре и закрепяна на главата с тръстика или кост. Жените също носели дълга косата си, с бретон и свободно падаща. Често била украсена с цветна лента. За да се предпазват от паразити често и двата пола мажели косата си с глина. Когато жена била в траур отрязвала косата си. Строго спазвали ежедневното къпане. Мъжете и децата обикновено ходели голи, а жените с престилки от кора от върба или топола, или от еленова кожа. В студеното и влажно време носели шапки от еленова кожа, заешка кожа или от птича кожа заедно с перата. Повечето ходели боси, но в някои области използвали санадали от юка. През нощта наметала от еленови или заешки кожи се използвали като одеяла. По островите и по крайбрежието се използвали и други животински кожи за същата цел. Ритуалните им костюми били украсени с декорация от мъниста, черупки, кожи и пера.
Основното жилище представлявало кръгла куполовидна постройка покрита с туле, папрат или каризо. При групите по крайбрежието входът бил откъм морето. Домът бил доста голям и в него живеели 3-4 семейства. Други постройки в селото били къща за изпотяване, която била доста по-малка от дома с полукръгла форма и покрита с пръст, менструална колиба за жените по време на месечния им цикъл и церемониално заграждение, което било свързано с култа Чингичнгиш.
Нищо не е известно за социалната им организация, но се предполага, че е била подобна на другите Такик говорещи хора в Южна Калифорния. Изглежда е имало йерархично разделение на обществото начело с елит (със специален език), средна класа и всички останали. Някои лица притежавали недвижими имоти, чиито граници били маркирани с пръти със знака на собственика. Този знак бил еквивалент на името на собственика.
Селото или малкото племе било политически автономно и съставено от нелокални родове. Всеки род имал свой лидер. Доминиращият лидер бил вожд на селото. Често няколко села се съюзявали под ръководството на един вожд. Поста бил наследствен и се предавал на най-големия син, но той трябвало да получи и одобрението на общността. Вождовете понякога имали повече от една жена. Основни задължения на вожда били да ръководи общността, да следи за солидарността и благоденствието и да пази свещеният пакет. За да се справя с тези задължения вожда имал няколко помощници. Други хора, които имали власт в обществото били шаманите. Някои дори имали по-голяма власт от вожда. Шаманите придобивали своите сили директно от свръхестествен сън или видение, често под въздействието на опиата датура.
История Според археологическите проучвания, Габриелиньо не са били коренните жители на областта на Лос Анджелис. Предполага се че пристигнали в района около 500 г.пр.н. е. като бавно изместили местните Хокански народи. Габриелиньо установили постоянните си села в плодородните долини и по крайбрежието и постепенно населението им нарастнало. Организирали се в по-големи села и общини разположени на различно разстояние едно от друго, запазвайки социалните, икономическите и религиозни връзки. Около 500 г. започнало диалектното им разделяне. Крьобер смята, че културата на историческите Габриелиньо се е зародила около 1200 г. и процъвтявала до малко преди идването на белите. За първи път срещнали испанците още през 1542 г., когато Хуан Родригез Кабрило стъпил на тяхна земя. Следващото посещение на испанците е през 1602 г., но едва през 1769 г. започнала истинската колонизация. Били изпратени експедиции да намерят подходящи места за изграждането на мисии и през 1771 г. били построени 4 мисии като племето било включено в двете основни и най-големи, Сан Габриел и Сан Фернандо. Новите заболявания, недохранването и непосилният труд в мисиите драстично съкратили населението им и до 1900 г. изчезват като отделна културна група. Източници
Категория:Коренно население на Калифорния