Метафизиката на нравите () е труд на Имануел Кант от 1797 г., разглеждащ политическа и морална философия. По-рано и сбито своите възгледи Кант е изложил в Основи на метафизиката на нравите (1785).
Резюме Работата е разделена на две основни части, озаглавени в немския текст с „Rechtslehre“ и „Tugendlehre“, които се превеждат буквално като Учение за правотоКант И., Метафизика на нравите (ч.1): Метафизични основни начала на учението за правото, София: изд. „Фараго“ (2009) и Учение за добродетелта. Кант И., Метафизика на нравите (ч.2): Метафизични основни начала на учението за правото, София: изд. „Фараго“ (2010) Английската преводачка на книгата, Мери Дж. Грегор (1991) обяснява тези немски термини като, съответно, Доктрината на правото, която се занимава с правата, които хората имат или могат да придобият, и доктрината за добродетелта, която се занимава с добродетелите, които трябва да придобие. Rechtslehre също се предава и като наука за правото (Hastie) или метафизичните елементи на справедливостта (Ladd). Тя се основава на републиканизма с неговото тълкуване на произхода на политическата общност като гражданско общество и установяване на позитивно право. Публикувано отделно през 1797 г., Учението за правото е един от последните примери за класически републиканизъм в политическата философия. Manfred Riedel, Between Tradition and Revolution: The Hegelian Transformation of Political Philosophy, Cambridge 1984. То съдържа най-зрелите изявления на Кант за мирния проект вж. (1795) Кант, И., Към вечния мир, С., 1977 и правна система за гарантиране на индивидуалните права.
Доктрината за добродетелта развива етичната теория на Кант, която е изложена по-рано в Основи на метафизиката на нравите (1785). Кант особено подчертава отношението към човечеството като самоцел; всъщност повторението на Кант на втората формулировка на категоричния императив (ср. Основи на метафизиката на нравите) дава възможност да се изведат задълженията. Двуделната трактовка в книгата на Кант разглежда аналитично дълга или задължението, като отличава според предмета: дълг към другия (или обществото), дълг към себе си;
и според формата: перфектни задължения; несъвършени задължения.
Кант смята, че несъвършените задължения са „широки“ и дават латитудо, т.е. възможност да се избират максими. За разлика от тях, перфектните задължения не позволяват латитудо и определят точно максимите на действията.
Влияние В англоговорещия свят „Метафизиката на нравите“ не е толкова добре позната като по-ранните творби на Кант, „Основи на метафизиката на нравите“ и „Критика на практическия разум“, но в края на 20-и преживява ренесанс чрез преводите и трудовете на Мари Грегор.вж. Gregor, Mary J. (1963). Laws of Freedom: A Study of Kant's Method of Applying the Categorical Imperative in the Metaphysik der Sitten, Blackwell, (206 pages).
В България Книгата „Die Metaphysik der Sitten“ на Кант е издадена в България като „Метафизика на нравите“ в 2 части: Част 1: Метафизични основни начала на учението за правото, изд. „Фараго“ София (2009), прев. Божидар Гумнеров Част 2: Метафизически основни начала на Учението за добродетелта, изд. „Фараго“ София (2010), прев. Божидар Гумнеров
Източници
Външни препратки Философия на правото: резюме на основните принципи на правото като наука за правото, е пълен въвеждане на текст и първата част на метафизика на нравите. Обяснение разделение между двете части, и това, което Кант предполага силата. Метафизиката на маниерите , пълен с немски текст метафизика на морала (от Korpora). Рецензия Мария Григорий 1991 превод в метафизиката на нравитеСтивън Палмквист. Кант, и морална необходимост на гражданското общество, пълния текст на работи по политическа теория на д-р Жаклин Августин.
Категория:Имануел Кант Категория:Книги