Пресказание на Голем Александър

„Пресказание на Голем Александър“ (Предсказанието на Александър Велики) е брошура, посветена на Александър Велики и изготвена на базата на т. нар. Александриада. Творбата е написана на македонски диалект с гръцки букви. Оригиналното заглавие е Πρεσκαζανιε να Γολεμ Αλεζαντρ. Съдържанието ѝ се отнася до последните дни от живота на Александър Велики и неговите „пророчества“ за бъдещето на Македония. История През 1907 година в Солун излиза брошурата „Пресказание на Голем Александър“, като името на автора ѝ – Атанас Македонец – е псевдоним на Атанасиос Сулиотис, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.Roumen Daskalov, Tchavdar Marinov, Entangled Histories of the Balkans - Volume One: National Ideologies and Language Policies, BRILL, 2013, , p. 293.Carl Cavanagh Hodge (2008) Encyclopedia of the Age of Imperialism, 1800-1914, Greenwood Publishing Group, Andrekos Varnava, Salonica, p. 631, . Водещият мотив на памфлета е пропагандната теза, че предстои гръцко възраждане на античното величие, което ще превърне Македония отново в част от Гърция.John Athanasios Mazis (2022) Athanasios Souliotis-Nikolaidis and Greek Irredentism: A Life in the Shadows, Rowman & Littlefield, p. 62, .Zelepos, Ioannis, Redefining the "Great Idea" : the impact of the Macedonian struggle 1904–1908 on the formation of Athanasios Souliotis-Nikolaidis' "Oriental Ideal". Neograeca Bohemica. 2015, vol. 15, iss. , pp. -31. Според повечето днешни автори датирането от 1845 г. на книжката и надписът, че е издадена във Венеция, са мистификация.Mark Mazower (2006) Salonica, City of Ghosts: Christians, Muslims, and Jews, 1430-1950; Vintage, , pp. 253-254.Anastasia N. Karakasidou (2009) Fields of Wheat, Hills of Blood: Passages to Nationhood in Greek Macedonia, 1870-1990; University of Chicago Press, p. 96, . Самият Сулиотис пише в спомените си: „Внимателно и тайно раздавахме на селяните пророчествата на Александър Велики, преведени на славомакедонски език. Чрез разясненията на светия монах Атанасий им припомнихме какво пише в пророчества на Александър Македонски, като помогнахме на всеки умен македонец да разбере, че Македония няма да може да се освободи без Гърция.“Вж. мемоарите му: Ιερομόναχος Αθανάσιος Μακεδών, μεταφραστής [ψευδ.] Προφητείαι του Μεγάλου Αλεξάνδρου. Εν Ενετία [Θεσσαλονίκη], (1845) . През 1905 г. в Атина местният Елиномакедонски комитет издава изписаната по същия начин на български диалект, но с гръцки букви пропагандна брошура: „Прокламация на Елиномакедонския комитет от Атина. За нашите братя македонци“.Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 59-60. По това време Сулиотис е член на Атинския комитет. Той пристига в Солун през 1906 година като му е възложена задача да създаде местен гръцки комитет. Комитетът е открит в същата година от Сулиотис и то целенасочено в българската махала, за да шири по-лесно гръцката пропаганда. Сулиотис пише текста на гръцки, след което същият е преведен на български от двама гръкомани, негови сътрудници: Йон Комботекрас и Александрос Нециос.

Според някои северномакедонски изследователи, движени от македонистки подбуди, тази малка книжка действително е издадена във Венеция през 1845 г., както е отбелязано на корицата й.Mladenoski, Ranko (2012) „Претсказанието“ на Атанас Македонец и еден расказ за Александар Македонски. Велес, XVI (16). pp. 55-61. ISSN 1409 - 6412.Македонец, Атанас (1996). Претскажувањата на Голем Александар. Скопје: Зумпрес. Подготовка, превод и транскрипција Вера Стојчевска - Антиќ). Написана e от свещеник от гръцката Цариградска патриаршия – йеромонах Атанас Македонец, който имал македонистко самосъзнание. Всъщност по това време започва да се разпространява идеята за античното и средновековно гръцко величие, като гръцките пропагандисти прокарват тезата за връзка на македонските славяни с древните македонци. Те внушават, че македонските славяни не са българи, а са загубили през вековете своя първичен гръцки език и култура и са се пославянчили, но е време да се върнат към корените си.Dimitar Bechev, Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Historical Dictionaries of Europe, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0-8108-6295-6, Introduction. Руският славист Виктор Григорович, който пътува из Македония през 1845 година, описва влиянието на този тип гръцка пропаганда сред местното население, което според него било научило наскоро името на Александър Велики.J. Pettifer as ed., The New Macedonian Question, St Antony's Series, Springer, 1999, ISBN 0-230-53579-8, p. 50. Така в средата на XIX век в резултат на гръцкото образование в Македония, което пропагандира митичната представа за Филип и Александър, се заражда македонизмът.okno.mk: Македонското прашање од 1944 до денес, Чавдар Маринов, Први дел. Трябва да се отбележи, че през 1844 год. в Белград излиза още едно подобно издание: „История на Великий Александра Македонца“ в превод от гръцки на български от карловецa Христо Протопопович. Тази книга според Блаже Ристовски изиграва съществена роля за пробуждане на македонизма, но и той признава, че по това време най-масовата идентификация в региона е българската.Блаже Ристовски: „Историята на велики Александър Македонеца“ през 1844 година в Белград. в-к „Вечер“, 24 ноември 2011 год. Информационна агенция „Фокус“ . Северномакедонският историк Димитър Льоровски признава, че памэлетът „Пресказание на Голем Александър“ е пропаганден продукт на гръцките активисти от началото на ХХ век.Грчките нац. херои од почетокот на 20 век го признавале постоење на македонски јазик, пишува: м-р Димитар Љоровски Вамваковски: “Фокус“, Број 730; 26 Јуни 2009;

Бележки

Категория:Гръцка въоръжена пропаганда в Македония Категория:Български книги с гръцка азбука Категория:Гръцки национализъм Категория:Книги за Македония Категория:Книги от 1907 година Категория:Александър III Македонски