Густав Адолф цу Хоенлое-Шилингсфюрст (; * 26 март 1823, Ротенбург на Фулда; † 30 октомври 1896, Рим) е принц на Хоенлое-Шилингсфюрст, кардинал (1866), 1857 г. титулярен архиепископ на Едеса (днес Шанлъурфа), кардинал-епископ на Албано (1879 – 1883, отказва се), архиепоскопски свещеник на базиликата Санта Мария Маджоре (1878 – 1896).Gustav Adolf Prinz zu Hohenlohe-Schillingsfürst, thepeerage.com
Живот
Той е четвъртият син на княз Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1787 – 1841) и съпругата му принцеса Каролина Фридерика Констанца фон Хоенлое-Лангенбург (1792 – 1847), дъщеря на княз Карл Лудвиг фон Хоенлое-Лангенбург (1762 – 1825) и графиня Амалия Хенриета Шарлота фон Золмс-Барут (1768 – 1847).Hohenlohe 8, genealogy.euweb.czGustav! Adolph Cardinal zu Hohenlohe-Schillingsfürst Erzbischof v.Edessa, ww-person.comPrince Gustav Adolf von Hohenlohe-Schillingsfürst Cardinal, Archbishop of Edessa, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
Густав Адолф следва право в Бон, решава се за духовническа кариера и следва католическа теология в Бреслау/Вроцлав, по-късно в Мюнхен. Той става свещеник през януари 1849 г.Catholic Hierarchy „Gustav Adolf Cardinal von Hohenlohe-Schillingsfürst“
На 22 юни 1866 г. папа Пий IX го прави кардинал и след три дена на кардинал-свещеник на Santa Maria in Traspontina. Той е противник на доминиращите в Рим йезуити и се оттегля в дворец Шилингсфюрст. Ото фон Бисмарк урежда през април 1872 г. номинирането му за пратеник на новия Дойчен Райх при папа Пий IX, който не е съгласен с това. Той е приятел на Ференц Лист.. A. Walker: Franz Liszt, The final years, 1861 – 1886. (p.26v)
Кардинал Хоенлое умира на 30 октомври 1896 г. на 73 години в Рим и е погребан в Тевтонското гробище Campo Santo Teutonico в Рим.
Литература Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f. Friedrich Wilhelm Bautz: Gustav Adolf zu Hohenlohe-Schillingsfürst. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 992 – 993. Günter Richter: Hohenlohe zu-Schillingsfürst, Gustav Adolf Prinz zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 490 f. Martin Schlemmer: Gustav Adolf zu Hohenlohe-Schillingsfürst. Schlaglichter aus dem Hohenlohe-Zentralarchiv Neuenstein. In: Kirche und Gesellschaft im Wandel der Zeiten. Festschrift für Gabriel Adriányi zum 75. Geburtstag. Hrsg. und eingeleitet von Hermann-Josef Scheidgen, Sabine Prorok und Helmut Rönz unter Mitwirkung von Reimund Haas, Nordhausen 2012, ISBN 978-3-88309-574-5, S. 373 – 415. Carsten Schmalstieg: Prinz Gustav Adolf zu Hohenlohe-Schillingsfürst (1823 – 1896). Grandezza und Opposition. In: Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri (Hrsg.): Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert. Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-412-22201-7, S. 107 – 130. Hubert Wolf: Die Nonnen von Sant’Ambrogio. Eine wahre Geschichte. C. H. Beck, München 2013, ISBN 978-3-406-64522-8. ~Stammtafeln des Fürstlichen Hauses Hohenlohe Öhringen, 1979, Familienverband. ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 17:21.
Източници
Външни препратки Hohenlohe-Schillingsfürst, Gustav Adolf von . Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church. fiu.edu, Website der Florida International University Gustav Adolf zu Hohenlohe-Schillingsfürst, catholic-hierarchy.org Genealogie der Familie von Hohenlohe, geneanet.org
Категория:Хоенлое Категория:Кардинали Категория:Римокатолически епископи от 19 век Категория:Архиепископи Категория:Епископи на Германия Категория:Починали в Рим Категория:Родени през 1823 година Категория:Починали през 1896 година