Алфредо Стреснер Матиауда () е офицер от Парагвайската армия и президент на Парагвай от 1954 до 1989 г. Той се издига до тази позиция, след като провежда военен преврат през 1954 г. Неговото управление, продължило 35 години (най-дългото в Южна Америка), се характеризира с непрекъснат период на репресии.
През 1954 г. той отстранява Федерико Чавес и става президент, след като спечелва президентски избори, в които той е единственият кандидат. Непоколебим антикомунист, Стреснер получава подкрепата на САЩ през по-голямата част от управлението си. Законодателната власт и съдилищата са изпълнени с негови поддръжници, което му позволява безмилостно да потиска всякаква опозиция. Той държи страната в постоянно „положение на обсада“, което пренебрегва гражданските права, установява култ към личността и позволява изтезаването и убиването на политически противници. Членството в неговата Партия Колорадо се оказва необходимо условие за кариерно развитие, безплатно здравеопазване и други услуги. Конституцията е изменена през 1967 и 1977 г., за да се узаконят шестте му последователни президентски избори. Стреснер предоставя подслон на изпратения в изгнание аржентински президент Хуан Перон и никарагуанския президент Анастасио Сомоса Дебайле (по-късно убит в Парагвай).
През 1988 г. Стреснер спечелва безпрецедентен осми мандат с мнозинство от над 89 % от гласовете. По-малко от година по-късно, срещу него е извършен преврат от военните, воден от бившия му верен приятел генерал Андрес Родригес. Той го изпраща в изгнание в Бразилия, където Стреснер прекарва последните 17 години от живота си. След тежко боледуване, той се опитва да се завърне в Парагвай, за да умре там, но правителството му отказва.
Ранен живот
Стреснер е роден в Енкарнасион на 3 ноември 1912 г. в семейството на Хуго Щрьоснер, който емигрира от Хоф, Бавария, и работи като счетоводител в пивоварна. Майка му, Ериберта Матиауда, израства в заможно парагвайско семейство с испански креолски произход. Стреснер се записва във военната академия Франсиско Лопес през 1929 г., откъдето излиза с чин лейтенант в Парагвайската армия през 1931 г.
През 1932 г. той се сражава срещу боливийските сили в битката при Бокерон по време на Войната за Гран Чако. След войната постепенно се издига сред военните редици. Към 1940 г. той вече е майор, а през 1946 г. е включен в генералния щаб на армията. Когато избухва Парагвайската гражданска война през 1947 г., Стреснер командва артилерийска дивизия в Парагуари, която обстрелва бунтовнически район на работническата класа до Асунсион. Президентът по това време, Игинио Мориниго, намира военните умения на Стреснер много полезни и бързо го повишава. като един от малкото офицери, които остават верни на Мориниго, Стреснер става забележителна политическа и обществена фигура. Той става бригадир през 1948 г. Точният му политически усет го подвежда само веднъж, когато през 1948 г. се озовава от грешната страна на провален опит за преврат и се налага да бъде закаран до бразилското посолство в багажника на кола. Стреснер подкрепя Фелипе Молас Лопес в успешен преврат срещу Хуан Наталисио Гонсалес. След това подкрепя Федерико Чавес срещу Молак Лопес и към 1951 г. вече е главнокомандващ на въоръжените сили на Парагвай.
Президентство Стреснер има възражения срещу плановете на президента Чавес да въоръжи националната полиция. Това му служи като повод да извърши преврат срещу него на 4 май 1954 г. След временното президентство на Томас Перейра (5 май 1954 г. – 15 август 1954 г.), Стреснер се оказва единственият кандидат на извънредните президентски избори на 11 юли за завършване на мандата на Чавес. Стреснер е преизбиран общо седем пъти – през 1958, 1963, 1968, 1973, 1978, 1983 и 1988 г. През 1958 г. той пак е единствен кандидат. В хода на другите избори, той печели с нереално висок процент, като само през 1968 г. кандидат на опозицията успява да спечели повече от 20% от гласовете. Той служи в продължение на 35 години, като единствено Фидел Кастро има по-дълъг мандат сред южноамериканските държавни лидери.
Скоро след като поема властта, Стреснер обявява „положение на обсада“, което му позволява да потиска гражданските права, да арестува и задържа всеки безсрочно без съдебен процес, както и да забранява публичните митинги и демонстрации. Положението се възобновява на всеки три месеца до 1987 г., с изключение на кратък промеждутък през 1959 г. Въпреки че технически то важи само в рамките на Асунсион след 1970 г., съдилищата отсъждат, че всеки, обвинен в престъпления срещу сигурността на държавата, може да бъде отведен в столицата и да бъде осъден, дори престъплението да е било извършено извън столицата.Security and Political Offenses Library of Congress Country Studies По-голямата част от мандата на Стреснер преминава под своеобразно военно положение. Бидейки верен антикомунист, Стреснер включва Парагвай в Световната антикомунистическа лига и оправдава репресиите си като необходима мярка за защита на страната.
Парагвай се ползва с близките военни и икономически взаимоотношения на САЩ.Paraguay: A Country Study, „International Factors and the Economy“. Lcweb2.loc.gov. Режимът на Стреснер дори предлага да изпрати войници във Виетнамската война, които да помагат на американците.Obituary: „Alfredo Stroessner; Paraguayan Dictator“. Washingtonpost.com. САЩ играе важна поддържаща роля във вътрешните дела на режима на Стреснер. Между 1962 г. и 1975 г. САЩ предоставя 146 милиона щатски долара на военното правителство на Парагвай, а парагвайски офицери са изпращани на съвместни обучения с американската армия в САЩ. Макар военните сили на Стреснер да получават по-малка материална подкрепа от САЩ, отколкото другите десни южноамерикански режими, здравите междувоенни отношения устояват и след сменянето на военните съветници на двете страни. В периода 1962 – 1966 г. близо 400 парагвайски военни са обучени от САЩ в зоната на Панамския канал на американска почва.Mora, Frank O. and Cooney, Jerry W. (2007) Paraguay and the United States: Distant Allies. University of Georgia Press. ISBN 0-8203-2932-0. p. 169 Здравите американо-парагвайски отношения продължават до момента, когато администрацията на Джими Картър набляга на външната политика и започва да признава нарушенията на правата на човека, въпреки че в същото време заделя военна и икономическа помощ за Парагвай в бюджета си. Администрацията на Роналд Рейгън възстановява предишните отношения на страните, благодарение на устойчивия антикомунизъм на Стреснер, но към средата на 1980-те години отношенията отново се охлаждат, главно поради международните протести срещу ексцесиите на режима и участието му в трафик с наркотици и пране на пари.Paraguay: A Country Study, „The United States“. Lcweb2.loc.gov (February 9, 1987). През 1986 г. администрацията на Рейгън добавя режима на Стреснер към списъка с латиноамерикански диктатури.
Като ръководител на Партия Колорадо, Стреснер упражнява почти пълен контрол над политическата сцена в страната. Въпреки че партиите на опозицията формално са разрешени след 1962 г., Парагвай остава с еднопартийна система. Изборите са толкова сериозно нагласяни в полза на Партия Колорадо, че опозицията няма реален шанс да спечели, а опозиционните фигури са подлагани на различни видове тормоз. Освен това, Парагвай става убежище за нацистки военни престъпници, сред които Йозеф Менгеле,Ex-Paraguayan dictator Stroessner dies at 93. NBC News. 16 август 2006. а некомунистическата мирна опозиция е разбита. Имайки предвид афинитета на Стреснер към нацизма и нацистите, чуждестранната преса често определя правителството му като „нацистки режим на бедняка“.
Управлението на Стреснер донася повече стабилност, отколкото някога е имало дотогава в страната. От 1927 г. до 1954 г. страната сменя 22 президента, като само в периода 1948 – 1954 г. са сменени шестима.Schemo, Diana Jean. Stroessner, Paraguay's Enduring Dictator, Dies. The New York Times, 2006-06-16. Все пак, това идва на висока цена. Корупцията е повсеместна, а човешките права в Парагвай се считат за едни от най-потъпкваните в Южна Америка.Stroessner, among South America's longest-serving dictators, dies . Servihoo.com. По време на режима на Стреснер са убити между 3000 и 4000 души, а 400 – 500 изчезват, докато хиляди са хвърлени в затвора и изтезавани.Historical Context. cuchillodepalo.netDonald Bloxham and A. Dirk Moses, eds. The Oxford Handbook of Genocide Studies. Oxford University Press, 2013. pp. 493 – 494. ISBN 978-0-19-967791-7
Свободата на пресата е ограничена, независимо от конституционните права. Всякакво възмущение от тормоз на правителството или нападки срещу Партия Колорадо довежда до унищожаване на въпросната медия. Много ръководители на медии са арестувани и изтезавани. Поради това, политическите противници са малко. Към края на президентството си, Стреснер обявява, че ще премахне положението на обсада, но по-късно връща думите си назад, след като студенти започват да протестират срещу тарифите на обществения транспорт.
Операция Кондор Парагвай е водеща фигура в операция Кондор, кампанията на държавен терор, която е официално приета през 1975 г. и в която военните правителства на шест южноамерикански държави (Чили, Аржентина, Боливия, Парагвай, Уругвай и Бразилия) си сътрудничат с подкрепата на САЩ.Greg Grandin (2011). The Last Colonial Massacre: Latin America in the Cold War. University of Chicago Press. p. 75. ISBN 978-0-226-30690-2Walter L. Hixson (2009). The Myth of American Diplomacy: National Identity and U.S. Foreign Policy. Yale University Press. p. 223. ISBN 0-300-15131-4 Нарушенията на правата на човека стават характерна черта в тези и други страни от Южна Америка, където отвличанията, изтезанията, изчезванията и извънсъдебните убийства стават рутина. След екзекуциите, много от телата на убитите от режима са изхвърляни в реките Чако и Рио Парагуай. Откриването на т. нар. „Архиви на терора“ през 1992 г. в квартала Ламбаре на Асунсион потвърждава обвиненията за повсеместни нарушения на човешките права по време на режима.1992: Archives of Terror Discovered. National Geographic.
Пастор Коронел е глава на Департамента за разследвания или тайната полиция на режима. Той разпитва хората в купчина от повръщано и екскременти или пъха електрически пръчки в ректумите им.General Alfredo Stroessner. The Telegraph, August 17, 2006. През 1975 г. секретарят на Парагвайската комунистическа партия, Мисел Анхел Солер, е разчленен жив с моторна резачка, докато Стреснер слуша по телефона.Alex Henderson (February 4, 2015). 7 Fascist Regimes Enthusiastically Supported by America. Alternet. Виковете на изтезаваните дисиденти често са били записвани и после пускани по телефона на членове на семейството, а понякога кървавите им дрехи са изпращани по домовете им.Simon Sebag Montefiore. History's Monsters. Metro Books, 2008. p. 271. ISBN 1-4351-0937-6
По време на режима на Стреснер са извършени нечувани нарушения на човешки права срещу индианците Аче в източната част на Парагвай. Това е вследствие най-вече на американските и европейските корпорации, които искат достъп до горите, рудниците и пасищата на страната. Коренното население се съпротивлява на опитите на парагвайската армия да ги прогони от земите им. Правителството отговаря с масови кланета и с поробване. През 1974 г. ООН обвинява Парагвай в робство и геноцид. Към края на 1970-те години са останали само няколкостотин аче. Режимът на Стреснер финансира геноцида с американски пари.
Стреснер все пак е внимателен да не привлича вниманието на завистливите генерали или на чуждестранните журналисти. Той избягва оживените публични места и ходи на почивки в Патагония. С течение на времето става по-толерантен към опозицията, но основният характер на режима търпи промяна.