Паул Йозеф Крутцен () е нидерландски атмосферен химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1995 г.Autobiography from nobelprize.orgCV from nobelprize.orgAn Interview – Paul Crutzen talks to Harry Kroto Freeview video by the Vega Science Trust. Той е известен с работата си върху изменението на климата и с популяризирането на термина антропоцен, описващ нова епоха, в която дейността на хората оказва драстично влияние върху Земята.
Произход и образование Роден на 3 декември 1933 г. в Амстердам, Нидерландия. През септември 1940 г. започва училище, но едновременно с това Нацистка Германия нахлува в страната. След множество училищни забавяния и премествания, причинени от войната, Крутцен завършва началното си образование и започва средното си образование през 1946 г., изучавайки френски, немски и английски език. Заедно с езиците той се фокусира върху природните науки. През 1951 г. е приет в техническо училище, където изучава строително инженерство, но образованието му отново е прекъснато, тъй като трябва да служи 21 задължителни месеца в армията на Нидерландия. Завършва през 1954 г., но тъй като не може да си позволи да продължи да учи в университет, започва да проектира къщи и мостове. По време на почивка в Швейцария Крутцен се запознава с Терту Сойнинен, която изучава финландска история и литература в Университета в Хелзинки, за която се жени през 1958 г. Преместват се в Йевле, Швеция, и семейството има две дъщери (Илона – р. 1958 г. и Силвия – р. 1964 г.).
Крутцен иска да работи за академичен отдел, а не за строително бюро. Кандидатства за работа като компютърен програмист в Института по метеорология към Стокхолмския университет, макар да няма опит (както и почти всички хора тогава) с компютрите. Назначават го и младото семейство се премества в Стокхолм. Първоначално се интересува от математика, но скоро губи страстта си към нея в полза на атмосферната химия. Докато работи в института, Паул Крутцен учи успоредно с това. Така той се сдобива с докторска степен по метеорология от университета. Изучава и философия, достигайки научната степен „лицензиат“, еквивалентна на „доктор“, както и метеорология.
Научни достижения Изследванията на Крутцен са главно в областта на атмосферната химия. Занимава се задълбочено с изтъняването на озоновия слой. През 1970 г. той заявява, че количествата на емисиите на диазотен оксид (N2O – стабилен и устойчив газ, произвеждан от бактериите в почвата) от земната повърхност могат да влияят на нивата на азотен оксид (NO) в стратосферата. Крутцен показва, че диазотният оксид се задържа достатъчно дълго, за да достигне стратосферата, където се превръща в азотен оксид. Той отбелязва и това, че употребата на торове може да доведе до покачване на емисиите на диазотен оксид. От това заключава, че човешката дейност може да засегне стратосферния озонов слой. През 1971 г. конкретно установява (заедно с Харолд Джонстън) тази вероятност за свъхзвуковите самолети; по-нови изследвания оспорват основанията им.24 Will commercial supersonic aircraft damage the ozone layer?
Крутцен работи в Европейската космическа агенция в Оксфорд от 1969 до 1971 г. Той е директор на изследванията в Националния център за атмосферни изследвания (NCAR) в град Боулдър в американския щат Колорадо от 1977 до 1980 г. От 1980 г. започва работа в департамента по атмосферна химия към Института „Макс Планк“ по химия в Майнц, Германия. По-късно работи в Института по океанография Скрипс към Калифорнийския университет, Сан Диего и в Сеулския университет, Южна Корея. Той е и дългогодишен изследовател към Технологичния институт на Джорджия (Georgia Tech) и към департамента по метеорология към Стокхолмския университет. През 1974 г. Крутцен получава предварителен проект на научна статия от Франк С. Роуланд, професор по химия в Калифорнийския университет в Ървайн, и Марио Дж. Молина, постдокторант от Мексико. Статията се отнася до възможните разрушителни ефекти на хлорофлуорметаните върху озоновия слой. Круцен незабавно разработва модел на този ефект, който предвижда сериозно изчерпване на озона, ако тези химикали продължат да се използват със сегашната скорост.Paul J. Crutzen: The engineer and the ozone hole
Между 1987 и 1990 г. той е член на Комисията по разследване на германския Бундестаг за „Защита на земната атмосфера“. Крутцен е бивш редактор на научното списание Journal of Atmospheric Chemistry; член на неговия консултативен комитет до 2009 г. От 1998 до 2000 г. той е член на външната консултативна група за изпълнение на Петата рамкова програма на тема „Глобални промени, климат и биоразнообразие“ в Европейска общност, Брюксел. От 2001 г. Паул Крутцен е председател на Консултативния съвет на интерактивното списание с отворен достъп „Атмосферна химия и физика“ (ACP), а от 1993 до 1999 г. – редактор на списание „Science“.CV Paul Crutzen
През 1995 г. Паул Крутцен е награден с Нобелова награда за химия за изследванията си върху изтъняването на озоновия слой, споделяйки я с Шерууд Роуланд и Марио Молина. Той вярва, че политическите опити за ограничаване на парниковите газове от човешката дейност са толкова жалки, че е необходим радикален план. През 2006 г. Крутцен предлага намаляване на слънчевата радиация чрез инжектиране на серен диоксид в стратосферата, като по този начин забави изменението на климата. Оттогава идеята е многократно обсъждана в контекста на геоинженерството, но в края на краищата е отхвърлена от мнозинството експерти поради прекомерните рискове.Albedo Enhancement by Stratospheric Sulfur Injections: A Contribution to Resolve a Policy Dilemma?
През 2000 г. Паул Крутцен и Юджийн Стормер предлагат термина антропоцен за текущата геоложка епоха, целейки да наблегнат върху централната роля на човешкия вид в днешните геология и екология.Zalasiewicz, Jan; et al. (febrero de 2008). «Are we now living in the Anthropocene?». GSA Today 18 (2): 4-8 Антропоценът е и една от главните области на интерес за Крутцен. Плод на проучванията му върху евентуалните последици от глобална ядрена война е понятието „ядрена зима“.Paul J. Crutzen., Birks J.: The atmosphere after a nuclear war: Twilight at noon. In: Ambio. 11, 1982, S. 114–25. През 2003 г. Крутцен става един от 22-мата нобелови лауреати, които се подписват под Хуманисткия манифест (Humanism and Its Aspirations (с подзаглавие: Humanist Manifesto III, a successor to the Humanist Manifesto of 1933)). Паул Крутцен е съподписал и писмо от над 70 Нобелови лауреати до Законодателното събрание на Луизиана, призоваващо за отмяна на Закона за научното образование на Луизиана (Louisiana Science Education Act от 2008 г.), допускащ преподаването на креационизма и други антинаучни теории в щата.
От 2006 г. е чуждестранен член на Британското кралско научно дружество. През януари 2008 г. Крутцен публикува откритието си, че изпускането на диазотен оксид при производството на биогориво влошава повече глобалното затопляне, отколкото изкопаемите горива.
Умира на 28 януари 2021 г.Nobel Prize in Chemistry 1995
Вижте също Озонова дупка Апокалиптична и постапокалиптична фантастика Изотоп Йоносферен нагревател Фреон Рапица Антропен принцип
Източници
Категория:Нидерландски химици Категория:Климатолози Категория:Възпитаници на Стокхолмския университет Категория:Носители на Нобелова награда за химия Категория:Нидерландски нобелови лауреати Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество Категория:Членове на Кралската шведска академия на науките Категория:Академици на РАН Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ Категория:Доктор хонорис кауза на Атинския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Солунския университет Категория:Родени в Амстердам Категория:Починали в Майнц