Овчарският скок е лекоатлетическа дисциплина, при която състезателят използва дълъг гъвкав прът (обикновено направен от стъклопласт или полимер, подсилен с въглеродни влакна), за да скочи над летва, разположена на определена височина. Състезания по овчарски скок се провеждат в Микенската цивилизация, Минойската цивилизация и от келтите. Като събитие на Олимпийските игри съществува от 1896 г. за мъже и от 2000 г. за жени.
Обикновено се класифицира като една от четирите главни дисциплини по скачане в атлетиката, заедно със скока на височина, скока на дължина и тройния скок. Все пак дисциплината е по-малко популярна, тъй като изисква значително количество специализирано оборудване, за да се практикува дори и от аматьори. Редица световноизвестни състезатели по овчарски скок са бивши гимнастици, което говори за сходните физически умения, нужни за тези два спорта.Rosenbaum, Mike. Yelena Isinbayeva: Pole Vault Record-Breaker . About Track and Field.Rudman, Steve (31 May 2013). Huskies vault legend Brian Sternberg (1943 – 13). Sports Press NW. Един от най-важните фактори в овчарския скок е скоростта на бягане. Физическите умения като скорост, ловкост и сила са от особено значение за успешния скок, но техниката е също толкова важна, ако не и повече.
Целта е да се прескочи летва, без да се събори. Приземяването става на постелка с дебелина 1 – 1,5 m, направена от парчета пяна или дунапрен. Правилното приземяване е на гръб или на рамене, тъй като падане върху краката може да доведе до контузия. Състезателите могат да избират височината, която да прескочат, като при успешен опит се преминава към по-голяма. Всеки участник има право на три опита, като за краен резултат се взема най-доброто му постижение. Ако той няма нито един успешен скок, тогава му се записва нулев резултат. След всеки скок състезателят има право да поиска да скача на друга височина. Краен победител е този, който е прескочил най-високо разположена летва. Когато двама души са постигнали еднакъв резултат, се взема предвид от кой опит е бил постигнат. Ако и там има равенство, тогава атлетите скачат допълнително, докато някой от тях събори летвата. Тези допълнителни резултати не се записват, а служат единствено за определяне на победителя.
Фази на скока Подход
При подхода се извършва засилка от 18 – 22 крачки, като целта е да се достигне възможно най-висока скорост. Това увеличава потенциалната енергия и съответно скоростта на издигане. По време на спринта прътът се държи изправен.
Забиване на пръта и издигане
С последните три стъпки започва фаза, в която прътът трябва да се свали и да се забие в трап преди стойката на летвата. Прътът се извива в полукръг, а когато достигне изправено положение, изхвърля състезателя нагоре. Атлетът тръгва с краката нагоре, докато се държи с ръце за пръта и се оттласква от него.
История В миналото прътове се използват по практически причини за преминаване над естествени препятствия в блатисти области, като например в провинция Фризия в Нидерландия, по крайбрежието на Северно море или във Фенските блата в източната част на Англия. Изкуственото източване на тези тресавища създава мрежа от канали, които се пресичат. За да могат хората да ги пресичат, без да се намокрят, те започват да използват пръти за прескачане на каналите. Състезания за скачане с пръти продължават да се провеждат ежегодно в низините около Северно море, но те не са на височина, а на дължина.
Лондонското гимнастическо общество организира събития по овчарски скок през 1826 г., включващи 1300 състезатели, отбелязващи височини до 3,3 m. В съвременния си вид овчарският скок се оформя като състезателна дисциплина към средата на XIX век в Германия, когато е добавена към упражненията на гимнастическите клубове.
Първоначално прътовете за овчарски скок се правят от нееластични материали като бамбук или алуминий. Гъвкавите пръти се въвеждат в средата на XX век и позволяват на състезателите да постигат по-голяма височина.
Най-добри атлети Мъже Към август 2024 г.Pole Vault – men – senior – outdoor. IAAF.Pole Vault – men – senior – indoor. IAAF. РангВисочинаАтлетДатаМястоИзт.16,31 m Арман Дюплантис12 март 2026 г. Упсала26,25 m Арман Дюплантис5 август 2024 г. Париж3 6,16 m Рено Лавилени15 февруари 2014 г. Донецк (на закрито) 4 6,15 m Сергей Бубка21 февруари 1993 г. Донецк (на закрито) 36,06 m Стийв Хукър7 февруари 2009 г.Бостън (на закрито) Сам Кендрикс27 юли 2019 г.Де Мойн56,05 m Максим Тарасов16 юни 1999 г.Атина Дмитрий Марков9 август 2001 г.Едмънтън9 6,04 m Брад Уокър8 юни 2008 г. Юджийн 96,03 m Окерт Бритс18 август 1995 г. Кьолн Джеф Хартуиг14 юни 2000 г. Джоунсбъроу Тиаго Брас да Силва15 август 2016 г.Рио де Жанейро126,02 m Родион Гатаулин4 февруари 1989 г. Гомел (на закрито) Пьотър Лисек12 юли 2019 г.Монако146,01 m Игор Транденков4 юли 1996 г. Санкт Петербург Тимоти Мак18 септември 2004 г. Монако Евгений Лукяненко1 юли 2008 г. Бидгошч Бьорн Ото5 септември 2012 г. Аахен 186,00 m Тим Лобингер27 август 1997 г. Кьолн Жан Галфион6 март 1999 г. Маебаши (на закрито) Дани Екер11 февруари 2001 г. Дортмунд (на закрито) Тоби Стивънсън8 май 2004 г. Модесто Пол Бърджис25 февруари 2005 г. Пърт Тимур Моргунов12 август 2018 г.Берлин6,00 m A Шонеси Барбър15 януари 2016 г.Рино (на закрито)265,98 m Лорънс Джонсън25 май 1996 г.Ноксвил
Жени Към септември 2019 г.Pole Vault – women – senior – outdoor. IAAF.Pole Vault – women – senior – indoor. IAAF. РангВисочинаАтлетДатаМястоИзт.15,06 m Елена Исинбаева 28 август 2009 г. Цюрих25,03 m Дженифър Сър30 януари 2016 г.Брокпорт (на закрито)35,00 m Санди Морис9 септември 2016 г.Брюксел44,95 m Анжелика Сидорова29 септември 2019 г.Доха54,94 m Елзиа Маккартни17 юли 2018 г.Йокгрим64,91 m Ярислей Силва2 август 2015 г.Бекум Катерина Стефаниди6 август 2017 г.Лондон4,91 m A Кейти Нажеот18 февруари 2018 г.Албакърки (на закрито)94,90 m Деми Пейн20 февруари 2016 г.Ню Йорк (на закрито)10 4,88 m Светлана Феофанова 4 юли 2004 г. Ираклион114,87 m Холи Брадшоу21 януари 2012 г.Вильорбан (на закрито) Фабиана Мурер3 юли 2016 г.Сао Бернардо до Кампо134,85 m Анна Роговска6 март 2011 г.Париж (на закрито)144,83 m Стейси Драгила 8 юни 2004 г. Острава Николета Кириакопулу 4 юли 2015 г. Сен Дени164,82 m Моника Пирек 22 септември 2007 г. Щутгарт Зилке Шпигелбург 21 юли 2012 г. Монако Алиша Нюман24 август 2019 г.Париж194,81 m Алана Бойд2 юли 2016 г.Съншайн Коуст Ангелика Бенгтсон24 февруари 2019 г.Клермон-Феран (на закрито)214,80 m Мартина Щруц30 август 2011 г.Тегу Никол Бюхлер17 март 2016 г.Портланд (на закрито)234,78 m Татяна Полнова19 септември 2004 г.Монако244,77 m Аника Бекер7 юли 2002 г.Ватеншайд254,76 m Иржина Птачникова4 септември 2013 г.Пилзен
Вижте също Fierljeppen
Източници
Категория:Лека атлетика Категория:Олимпийски спортове