Съветското нахлуване в Полша е военна операция на Съветския съюз, започнала на 17 септември 1939 г. без официално обявяване на война.

Съветският съюз напада Полша от изток, 16 дни след като Нацистка Германия напада Полша от запад. Последвалите военни действия продължават 20 дни, приключвайки на 6 октомври 1939 г. с двустранното разделяне и анексиране на цялата територия на Втората полска република от Нацистка Германия и Съветския съюз. Тази подялба понякога се нарича Четвърта подялба на Полша. Съветското, също както и немското нахлуване в Полша, е индиректно посочено в „тайния допълнителен протокол“ на пакта Рибентроп-Молотов, подписан на 23 август 1939 г., според който Полша ще се подели на „сфери на влияние“ между двете сили и поставящ под въпрос бъдещото съществуване на полската държава.Modern History Sourcebook: The Molotov-Ribbentrop Pact, 1939

Червената армия, която многократно превъзхожда числено полските отбранители, постига целите си, срещайки много малка съпротива. В процеса са пленени около 320 000 полски военнослужещи. Кампанията на масово преследване в новопридобитите райони започва веднага. През ноември 1939 г. съветското правителство анексира цялата полска територия, която контролира към този момент. Около 13,5 милиона полски граждани попадат под военна окупация, а НКВД провеждат показни избори в атмосфера на терор, резултатите от които са използвани за оправдаване на употребата на сила. Започва съветска кампания на политически убийства и други репресии, прицелена в полски политически фигури с власт (военни офицери, полицаи, свещеници), която отприщва вълна от арести и извънсъдебни екзекуции. НКВД изпраща стотици хиляди хора от източните части на Полша в Сибир и други отдалечени части на СССР в четири големи вълни на депортация между 1939 и 1941 г. Съветските войски окупират източните райони на Полша до лятото на 1941 г., когато са изтласкани от напредващата германска армия в хода на операция „Барбароса“. Областта е под немска окупация до лятото на 1944 г., когато Червената армия отново я покорява. Споразумение на Ялтенската конференция позволява на Съветския съюз да анексира почти цялата област от Полша, предвидена в първоначалния пакт Рибентроп-Молотов, като същевременно компенсира Полската народна република с голяма част от Източна Прусия и територии източно от линията Одра-Ниса. Анексираните от СССР територии са присъединени към Украинската ССР, Беларуската ССР и Литовската ССР.

След края на Втората световна война в Европа, Съветският съюз подписва Полско-съветско гранично споразумение на 16 август 1945 г. с новото, международно признато временно полско правителство. Според съглашението, статуквото се признава за новата официална граница между двете държави, с изключение на района около Бялисток и малка част от Галиция източно от река Сан около Пшемишъл, които впоследствие са върнати на Полша.Sylwester Fertacz, "Krojenie mapy Polski: Bolesna granica" (Carving of Poland's map). Alfa.

Прелюдия Съветският съюз играе двойна игра, като тайно води успоредни преговори и с Германия, и със Западните сили. Няколко месеца преди нахлуването, в началото на 1939 г. СССР започва стратегически съюзнически преговори с Великобритания и Франция срещу катастрофалната милитаризация на Германия под управлението на Адолф Хитлер. През август 1939 г. СССР предлага на двете западни страни да изпрати 120 пехотни дивизии, 16 кавалерийски дивизии, 5000 тежки артилерийски установки, 9500 танка и 5500 изтребителя и бомбардировача по границите с Германия. Тъй като СССР няма граница с Германия, това на практика означава Червената армия да окупира територията на Полша, която преди това вече е била обект на съветска агресия през 1920 г. и тероризъм, спонсориран от съветите, през 1930-те години. Преговорите се провалят, което Молотов и очаква.

Тъй като условията са отхвърлени, Йосиф Сталин се впуска в сключване на пакта Рибентроп-Молотов с Адолф Хитлер, който е подписан на 23 август 1939 г. Този пакт за ненападение включва таен протокол, според който Северна и Източна Европа следва да се раздели на германска и съветска сфера на влияние в случай на война. На следващия ден френската и британската военни делегации незабавно поискват да се срещнат със съветския военен посредник Климент Ворошилов. На 25 август Ворошилов им казва, че „с оглед на променената политическа ситуация, продължаването на диалога не би могло да има някаква практическа полза“. На същия ден Великобритания и Полша подписват пакт за взаимна военна помощ в случай на агресия.Osmańczyk-Mango p. 231 Така Великобритания се ангажира да защитава независимостта на Полша.

Само седмица след подписването на пакта Рибентроп-Молотов германските войски нахлуват в Полша от запад, север и юг на 1 септември 1939 г.

Германско нахлуване Хитлер се опитва да откаже Великобритания и Франция от намеса в пораждащия се конфликт и на 26 август 1939 г. предлага силите на Вермахта да бъдат на разположение на Великобритания в бъдеще. В полунощ на 29 август германският външен министър Йоахим фон Рибентроп дава на британския посланик Невил Хендерсън списък с условия, които биха осигурили мир по отношение на Полша. Според тези условия, Полша трябва да предаде Данциг на Германия, както и да проведе плебисцит в Данцигския коридор през същата година. Когато полският посланик Йозеф Липски отива при Рибентроп на 30 август и му казва, че няма властта на подпише подобно нещо, Рибентроп го изпъжда. Германия обявява, че Полша е отхвърлила германското предложение и че преговорите с Полша са свършили. На 31 август германски части, имитиращи полски войски, инсценират така наречения Глайвицки инцидент близо до граничния град Глайвиц. На следващата сутрин Хитлер нарежда нападението срещу Полша да започне в 4:45 часа сутринта на 1 септември.

Съюзническите правителства обявяват война на Германия на 3 септември, но не взимат активно участие. Въпреки ожесточената полска съпротива, германското техническо, операционно и числено превъзходство карат полската армия да мине в отстъпление към Варшава и Лвов. На 10 септември полският маршал Едвард Ридз-Шмигли нарежда общо отстъпление на югоизток към Румъния. Скоро след като нахлуват в Полша, нацистките власти започват да притискат Съветския съюз да изпълни своята част от пакта, а именно атака срещу Полша от изток. Съветският външен министър Вячеслав Молотов и германският посланик в Москва Вернер фон Шуленбург обменят поредица от дипломатически съобщения по въпроса, но въпреки всичко СССР забавя нападението си срещу Полша. Това се дължи на критичните събития в текущите съветско-японски погранични конфликти. Съветският съюз има нужда от време, за да мобилизира Червената армия, а освен това вижда и дипломатическо предимство в това да изчака Полша да се разпадне, преди да е започнало настъплението от изток..

На 14 септември, с все по-наближаващото разпадане на Полша, съветската преса започва да отправя зловещи заявления относно Полша. Необявената война между СССР и Японската империя при Халхин Гол завършва с договор между Молотов и Хидеки Тоджо, който е подписан на 15 септември и слага край на военните действия считано от следващия ден.Goldman p. 163, 164 На 17 септември Молотов предава на Ваклав Гшибовски, полския посланик в Москва, че Съветският съюз обявява война на Полша:

Молотов обявява по радиото, че всички договори между Съветския съюз и Полша вече са невалидни и заявява, че правителството на Полша е изоставило народа си и е престанало да съществува. Още на същия ден Червената армия преминава полската граница.

Съветско нахлуване

Сутринта на 17 септември 1939 г. полската администрация е все още активна на цялата територия на шестте източни войводства, както и в части от териториите на още пет войводства. В Източна Полша училищата все още са отворени по това време. Полската армия е концентрирала дейността си в две области – южна (Томашов Любелски, Замошч и Лвов) и централна (Варшава и Бзура). Поради упоритата полска защита и липса на гориво, германското настъпление забавя хода си, а ситуацията се подобрява в райони източно от линията Аугустов – Гродно – Бялисток – Кобрин – Ковел – Жолква – Лвов – Жидачов – Стрий – Турка.Czesław Grzelak, Henryk Stańczyk. Kampania polska 1939 roku, page 242. RYTM Warszawa 2005. ISBN 83-7399-169-7 Железопътните линии функционират приблизително на една трета от територията на страната, а пътнически и товарни превози се осъществяват през границите с пет съседни държави (Литва, Латвия, СССР, Румъния и Унгария). В Пинск се сглобяват самолети PZL P-37 łoś в завод, който е бил преместен от Варшава.Leszek Moczulski, Wojna Polska 1939, page 879. Bellona Warszawa 2009. ISBN 978-83-11-11584-2 Междувременно, френски военноморски кораб, натоварен с танкове Renault R35 наближава румънското пристанище Констанца.Encyklopedia Broni (Encyclopedia of Weapons), Renault R-35, R-40, czołg lekki II wojna światowa 1939 – 1945, → wozy bojowe, Francja Друг кораб, натоварен с артилерийско оборудване, вече е отплавал от Марсилия. Общо 17 френски кораба с 50 танка, 20 самолета и много амуниции пътуват към Румъния. Поляците все още държат няколко големи градове: Варшава, Лвов, Вилнюс, Гродно, Тернопил и Люблин. Според някои оценки, около 750 000 войници все още се сражават в редиците на полската армия, включваща 26 пехотни дивизии и две моторизирани бригади.Tomaszów Lubelski. Bitwa w dniach 17 – 20.IX.1939 (bitwa pod Tomaszowem Lubelskim 1939), portal www.1939.pl

Полската армия, макар отслабена след седмици сражения, все още е значителна сила. Към 17 септември тя все още е по-голяма от повечето армии в Европа и способна да се сражава още дълго време с Вермахта. На линията Барановичи – Лунинец – Ровно железопътният превоз на войски от североизточния край на страната към Румъния тече денонощно.Artur Leinwand, OBRONA LWOWA WE WRZEŚNIU 1939 ROKU Втората най-голяма битка от септемврийската кампания, битката при Томашов Любелски, започва в деня на съветското нахлуване. Според някои историци, около 250 000 полски войници се сражават в Централна Полша, докато 350 000 се приготвят за отбрана на румънския фронт, 35 000 се намират северно от Полесия, а 10 000 се сражават на полския бряг на Балтийско море в Хел и Гдиня. Поради продължаващите битки в района на Варшава, Модлин, Бзура, Замошч, Лвов и Томашов Любелски, на повечето германски дивизии е наредено да се фокусират върху тези места. Площта, която полските власти все още контролират, е около 140 000 km2, от река Даугава до Карпатите. Радиопредавателните станции в Лвов и Варшава все още работят на 17 септември.Janusz Osica, Andrzej Sowa, and Paweł Wieczorkiewicz. 1939. Ostatni rok pokoju, pierwszy rok wojny. Wydawnictwo Zysk i S-ka, Poznań 2009, p. 569

Червената армия навлиза в източните райони на Полша със седем полеви армии, включващи между 450 хил. и 1 млн. войници, разпределени на два фронта. Командарм II ранг Михаил Ковальов води съветската армия на Беларуския фронт, докато командарм I ранг Семьон Тимошенко командва нахлуването на Украинския фронт.

Полша вярва, че Съветският съюз ще остане неутрален по време на конфликта с Германия. Поради тази причина, полските командири разгръщат повечето от силите си на запад, за да се изправят срещу германското нашествие. По това време, не повече от 20 слаби батальона, съставени от около 20 000 души от гранични войски, защитават източната граница. Когато Червената армия напада Полша на 17 септември, полските въоръжени сили вече са в тактическо отстъпление към Румъния, където ще се прегрупират и ще чакат британска и френска помощ.

Военна кампания