Кралският дворец в Торино () е дворец и държавен музей в Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. От 1997 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като най-значимия елемент от Савойските кралски резиденции. Той е символ на великолепието и политическата власт на Савойската династия и служи като резиденция на Савойските херцози, на кралете на Сардиния и на първия крал на Обединена Италия Виктор Емануил II до 1865 г.

През 2016 г. дворецът и неговите градини стават част от Кралските музеи на Торино заедно с Галерия Сабауда, Кралската оръжейница, Кралската библиотека, Музеят на Античността, Капелата на Светата плащаница и Палацо Киаблезе.

История През 1563 г. Емануил Филиберт премества столицата на Савойското херцогство от Шамбери в Торино и се установява в близост до Катедралата, в Епископския дворец на Св. Йоан, който по-късно получава името „Херцогски дворец“ (Палацо Дукале). През 1584 г. херцог Карл Емануил I възлага на архитекта Асканио Витоци построяването на нова сграда, след което Херцогският дворец е преименуван на „Стар дворец“ (Палацо Векио).

След 1643 г., по време на регентството на Мария Кристина Бурбон-Френска, реконструкцията е поверена на Амедео ди Кастеламонте и впоследствие – на Карло Морело. Завършената около 1640 г. преустройка поставя началото на златната ера на Кралския дворец, отличаваща се с разкошен бароков външен вид и богато украсени интериори, включително резбовани и позлатени тавани и алегорични картини от Ян Мил и Шарл Дофен.

През 1688 г. херцог Карл Емануил II кани виенския художник Даниел Зайтер да изографиса галерията, по-късно наречена „Зала на Даниел“. Зайтер, заедно с генуезеца Бартоломео Гуидобоно, работи и върху апартамента на партера, известен впослествие като „Апартамент на Мадам Фелицитà“.

В края на XVII век френският ландшафтен архитект Андре Льо Нотър участва в разширяването и преобразяването на Кралските градини, придавайки им вид, вдъхновен от френския класицизъм

След получаването на кралска титла през 1713 г., Виктор Амадей II създава т.нар. „Командна зона“ – административно и представително крило, включващо секретариати, офиси, Кралския театър (Театър Реджо) и Държавния архив. Проектът е ръководен от придворния архитект Филипо Ювара, автор и на прочутото Стълбище на ножицата и Китайския кабинет.

След строгото управление на Виктор Амадей II, когато дворцовият разкош е силно ограничен, през 1722 г. по повод сватбата на престолонаследника Карл Емануил III Кралският дворец възвръща своята представителност и декоративно великолепие.

След смъртта на Филипо Ювара длъжността „първи кралски архитект“ поема Бенедето Алфиери, който декорира апартаментите на втория етаж и създава новите зали на Архива, изографисани от Франческо Де Мура и Грегорио Гулиелми.

По време на управлението на Карл Алберт (1831 – 1849) редица помещения на първия и втория етаж, включително Салонът на Швейцарската гвардия и Залата на Съвета, са обновени под ръководството на архитекта и художника Пеладжо Паладжи. Именно в Залата на Съвета на 4 март 1848 г. Карл Алберт подписва Албертиновия устав – конституцията на Кралство Сардиния, която от 17 март 1861 г. става основен закон и на новосъздаденото Кралство Италия, действайки (с изменения) до 1946 г.

През 1862 г. в Кралския дворец е изградено новото тържествено стълбище, поръчано от Виктор Емануил II, което допълва представителния характер на първия етаж. След Обединението на Италия кралското семейство се премества във Флоренция (1865), а дворецът в Торино остава само една от техните резиденции, без предишната си централна роля.

В началото на XX век западналата сграда на Стария дворец е разрушена. След края на монархията през 1946 г. Кралският дворец е почти напълно изоставен и голяма част от помещенията остават затворени в продължение на десетилетия. От 1955 г. сградата преминава под опеката на Службата за надзор на архитектурното и ландшафтното наследство.

Партер На партера (Pianterreno) се намират Кралският апартамент и Апартаментът на Мадам Фелицитà, отваряни за посещение само в определени периоди.

Кралски апартамент Кралският апартамент е изграден през първата половина на XVII век по проект на Асканио Витоци и Маурицио Валперга и включва части от римски стени. През втората половина на века е обитаван от висши придворни, сред които граф Томазо д’Алие, маркизът на Сан Маурицио, секретарят Delescheraine и херцог Виктор Амадей II, който пребивава там особено между 1700 – 1712 г., когато по време на обсадата на Торино помещенията са по-слабо изложени на обстрел. През 1753 г. е преустроен от Бенедето Алфиери.

В началото на XIX век служи за седалище на френския губернатор на Торино. През 1815 г. става важен малък апартамент на Виктор Емануил I до главния вход на двореца, а през 1823 г. функционира като преход към представителните зали на горния етаж. През 1840-те г. Пеладжо Паладжи украсява свода на Кабинета.

Между 1870 и 1911 г. е дом на принцеса Мария Клотилда Савойска. Тогава апартаментът е по-обширен, достига до Кралските градини и е свързан с Апартамента на Мадам Фелицитà чрез стаи, предоставени след Втората световна война на Кралската библиотека. В последните две стаи към терасата и в Залата на нишата живее Умберто Савойски-Аоста, граф на Салеми (1889 – 1918).

От 1925 г., след като престолонаследникът Умберто II се установява на втория етаж, суверените се преместват на партера: кралица Елена използва Апартамента на Мадам Фелицитà, а крал Виктор Емануил III – Кралския апартамент, където живее до 1946 г. Вероятно след 1948 г. той е превърнат в сервизен апартамент/къща за гости.

Апартаментът представлява поредица от зали с изглед към Пиацета Реале (площадчето отпред), включително пет богато декорирани помещения. Частично е отворен през 1963 г., когато Sala della Piglia служи като магазин за каталог на изложба за пиемонтския барок. За посещения е достъпен едва в края на 1990-те благодарение на асоциацията Amici del Palazzo Reale.

След многократни промени, към 2019 г. съхранява обзавеждане и декорации от XIX – XX век. Включва тоалетен кабинет, спалнята, кабинета и приемния салон на Виктор Емануил III, спалня с две ниши и преходен кабинет. В Залата на колоната се пазят 56 акварела на Джузепе Пиетро Баджети от серия от 68 творби: 32 с военна тематика, поръчани от Виктор Емануил I (1818), и 34 с фантастични пейзажи, поръчани от Карл Феликс Савойски; останалите 12 се намират в кралската спалня.

Апартамент на кралицата или апартамент на Мадам Фелицитà Апартаментът на кралицата (Appartamento della Reggina или di Madama Felicità) включва десет зали, обитавани в началото на XX век от кралица Елена Петрович Негош – съпруга на Виктор Емануил III, известна с културата си, интереса към пътуванията и фотографията. Помещенията се отличават с митологични стенописи, позлатени орнаменти, китайска коприна, порцелан, кристал и полихромни мраморни подове.

Произходът им датира от края на XVII век, когато Виктор Амадей II ги предоставя на дъщерите си. Тогава са украсени от Бартоломео Гуидобоно и от виенския художник Даниел Зайтер, автор на свода в Парадната зала, посветен на Четирите елемента. През 1769 г. Иняцио Ренато Бираго ди Боргаро изгражда многоетажната тераса с изглед към Кралските градини. В края на XVIII век залите са преподредени от дворцовия архитект Джузепе Пиаченца и от мебелиста Джузепе Мария Бонзаниго за мадам Мария Фелицитà Савойска, сестра на Виктор Амадей III.

Апартаментът приема редица високопоставени гости: френският губернатор на Торино по времето на Наполеон I, през 1857 г. императрица Александра Фьодоровна от Русия (вдовица на Николай I), а от 1890 г. Мария Летисия Наполеон – херцогиня на Аоста.

Банята е украсена с акварели на Ема Бискара – художничка от известна торинска артистична фамилия, специализирана в цветни мотиви. Съхранява се и картина на Едоардо Тофано, изобразяваща кралица Елена, високо ценена за човечността и благотворителната си дейност.

Апартаментът включва: гардеробна, баня, първа и втора спалня на кралицата, междинна зала, преддверие, зала на портретите, тоалетен кабинет на мадам Фелицитà, спалня и зала за аудиенции на Мадам Фелицитà, парадната зала, стълбище на принцовете и стълбище на арии.

Първи белетаж Първият белетаж (Primo Piano Nobile) се състои от около 38 помещения, включващи редица представителни зали, както и Апартамента на кралицата.

Почетно стълбище

Тържественото стълбище (Scalone d’Onore) е изградено през 1862 г. по нареждане на Виктор Емануил II от бял мрамор, като е запазен по-старият конен паметник на Виктор Амадей I. През 1863 г. Паоло Емилио Моргари изписва свода с „Апотеоз на Карл Алберт“. Платната по стените изобразяват исторически сцени: сватбени церемонии, обявяване на война, посещението на Торкуато Тасо в Торино. Двете статуи в залата изобразяват Емануил Филиберт в униформа и Карл Алберт, държащ Албертиновия устав.

Салон на Швейцарската гвардия

Салонът на швейцарската гвардия (Salone delle Guardie Svizzere), висок около 18 m, осигурява достъп към Кралските апартаменти на първия етаж, към Апартамента на принцовете на втория етаж и към Галерията на Плащаницата, водеща към параклиса на Гуарино Гуарини. Голямата камина и стенните фрески, представящи подвизите на саксонските князе, са дело на братята Антонио и Джанфранческо Феа от Киери (XVII век). Зелените щукатури и бронзовите свещници датират от времето на Карл Алберт. Под двете мраморни конзолни маси се виждат отворите на отоплителната система, от които е излизал топъл въздух. Срещу камината е разположено голямо платно на венецианеца Палма младши (Якопо Негрети), създадено за херцог Карл Емануил I и изобразяващо битката при Сен Кантен (1557), спечелена от Емануил Филиберт заедно с испанската армия.

Зала на броненосците

Залата на броненосците (Sala dei Corazzieri) е първото от трите преддверия към Кралския апартамент, където министри, политици и благородници са изчаквали преди достъп до Тронната зала. Тя възниква при преустройството, поръчано от Карл Алберт около 1840 г., и е била под надзора на Броненосците – специалната кралска гвардия.

Сводът е украсен с картини, изпълнени върху изкуствено небе, заменили по-стари изгубени произведения.

В горната част на стените са разположени стенописи, представящи исторически сватби и коронации на Савойската династия, разделени от изображения на шестнадесет града на кралството, обрамчени с позлатени щукатури.

Полилеят от бохемски кристал (XIX век) е завършен с корона от позлатени палмови листа – характерен мотив за Пеладжо Паладжи.

Двете големи платна по стените са от XIX век и представят „Жаждата на кръстоносците в Йерусалим“ от Франческо Айец – драматична историческа сцена, типична за романтизма, и „Соломоновият съд“ от Франческо Подести – библейски сюжет, подчертаващ мъдростта и справедливостта.

Зала на Стременосците

Залата на Стременосците (Sala degli Staffieri) е второто преддверие към Тронната зала. През XVII век е известна като „Зала на добродетелите“ заради централната картина на свода, създадена от Аманцио Преласка. През XIX век помещението е поверено на Стременосците – придворна охрана, подпомагала суверена при обличането му в рицарски доспехи и при качването на кон.

По стените са разположени осем гоблена, изработени от пиемонтски тъкачи по картони на неаполитанския художник Франческо де Мура, които разказват историята на Еней и Дидона. В залата се намират две залепени към стената маси от цветен флорентински мрамор. Оградата на камината, с изглед към замъка Валентино, е дело на Анджело Чиняроли. Съхранени са и сгъваемите преносими табуретки, използвани от дворцовите служители.

Зала на Пажовете

Залата на Пажовете (Sala dei Paggi) е третото преддверие към Тронната зала и първоначално е била известна като „Зала на победите“ заради декоративната програма на свода. В центъра му е изобразена богинята Виктория, която възвестява с тромпет военните триумфи на Савойската династия, а около нея крилати ангели носят различни корони – алегории на победата.