Кòзимо ди Джовàни де Мèдичи (), наречен Козимо Стари () или Баща на родината (; * 27 септември 1389, Флоренция, Флорентинска република; † 1 август 1464, Кареджи, пак там), е италиански политик и банкер, първият господар де факто на Флоренция и първият значим държавник от Дом Медичи. Основоположник е на кадетския клон на Медичите Кафаджоло.
Въпреки че заема важна длъжност в града (който институционално си остава република), той би могъл да се счита за най-значимият човек на Флоренция след смъртта на баща му Джовани (от когото получава икономическо наследство), особено след славното му завръщане от изгнание през 1434 г. Благодарение на умерената си политика успява да запази властта в продължение на повече от тридесет години чак до смъртта си, управлявайки държавата тихомълком чрез доверените му хора, и така позволява консолидирането на властта на семейството му в управлението на Флоренция. Умел дипломат, Козимо успява да преобърне италианските политически съюзи след смъртта на миланския херцог Филипо Мария Висконти: кара Флоренция да се съюзи със стария ѝ съперник Милано (начело с неговия приятел Франческо Сфорца) срещу Венецианската република и слага край на десетилетните италианска войни с подписването на Мира от Лоди през 1454 г.
Любител на изкуствата, Козимо използва голяма част от огромното си лично богатство (благодарение на много внимателното управление на семейната банка) за разкрасяване и прославяне на родния си град, призовавайки художници там и строейки обществени и религиозни сгради. Със страст към хуманистичната култура, той основава Неоплатоническата академия и подкрепя теоретичната насока на Флорентинския хуманизъм през втората половина на XV век. За гражданските му заслуги ден след смъртта му Сеньорията го провъзгласява за Pater patriæ, т.е. „баща на родината“. Славата на Козимо продължава да бъде като цяло положителна през вековете, тъй като неговото управление на Флорентинската република полага основите на Златния век, който достига своя връх при управлението на неговия внук Лоренцо Великолепни. През 1439 г. изпраща свои агенти по света да намерят древни ръкописи и през 1444 г. открива първата обществена библиотека „Сан Марко“. Това е революционна за времето си стъпка, тъй като дотогава само Църквата е разпространявала писменото знание. По негово нареждане се правят и много преводи. Нарежда във Флорентинския университет да се преподава старогръцки език и така той става първото място от 700 години, където се изучава този език. Наема младия Микелоцо да създаде двореца на Медичите. Той е меценат на Фра Анджелико, Фра Филипо Липи и Донатело, чиито творби „Давид“ и „Юдит и Олоферн“ са по поръчка на Медичите.
Произход Син е на Джовани ди Бичи де Медичи (* 1360 † 1429), първият виден представител на централния клон на семейство Медичи, и на съпругата му Пикарда Буери (втора половина на XIV век – 1433).Dale Kent, Medici, Cosimo de', in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009 Наследява своето богатство и усет за бизнес от баща си, който е банкер. Има трима братя: Дамиано († 1390 като бебе) Лоренцо Стари (* ок. 1395 † 1440), банкер, съпруг на Джиневра дей Кавалканти и родоначалник на кадетския клон на Медичите Пополано (или Требио) Антонио († 1398 като малък)
Биография Ранни години
Козимо получава образование в хуманистичния кръг на Камалдолския манастир в Попи, където под ръководството на Роберто де РосиVespasiano da Bisticci, Vite di uomini illustri del secolo XV, Firenze, Barbera, Bianchi e Comp., 1859, с. 246 научава латински, старогръцки и арабски, получава познания по богословие, философия и изкуство.George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987, с. 57 Чувствителен към новата култура, баща му Джовани му позволява да продължи да посещава хуманистичните кръгове и след края на обучението си, като Козимо печели доверието на Поджо Брачолини, Карло Марсупини и Амброджо Траверсари.John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 12 В допълнение към хуманистичното си образование, според семейната традиция той получава познания по търговия и финанси от баща си, който приживе успява да стане финансист на Римската църква и да създаде огромно икономическо богатство, като последица укрепвайки позицията на Медичите във Флоренция.John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 10-11
Джовани де Медичи и Папската курия (1410 – 1420)
Костанцки събор
През 1414 г. Козимо, който трябва да бъде назначен за приор на Флоренция на следващата година,Cosimo il Vecchio (1389-1464), на palazzo-medici.it, Palazzo Medici Riccardi, 2007. придружава антипапа Йоан XXIIIроден като Балдасар Коса, член на „Пизанската“ фракция по време на Голямата западна схизма на събора в Констанц. Козимо вероятно се озовава в компанията на хуманистите Поджо Брачолини и Леонардо БруниDale Kent, Medici, Cosimo de''', в Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009</ref>, по онова време на служба при баща му в Папската курия.George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987, с. 56 През март 1415 г., след като Йоан XXIII изпада в немилост и е затворен в Хайделберг, Козимо се отдалечава от Констанц, като пътува до Германия и Франция. Той се връща във Флоренция едва през 1416 г.K. Dorothea Ewart Vernon, Cosimo de' Medici, Londra, MacMillan, 1899, с. 30, Vespasiano da Bisticci, Vite di uomini illustri del secolo XV, Firenze, Barbera, Bianchi e Comp., 1859, с. 247 когато се жени за младата Контесина де Барди, потомка на една от най-старите и известни фамилии във Флоренция. Бракът между двамата е щастлив и добре построен върху „допълваща се хармония“. Съпругата на Козимо, в допълнение към управлението на дома и грижите за децата, помага на съпруга си в управлението на търговския трафик на вече влиятелната Банка на Медичите, която има клонове в цяла Европа.
През 1417 г., след избирането на папа Мартин V, агент на бащата на Козимо се занимава с освобождаването на антипапата, като плаща откупа от 30 хил. гулденаGiovanni di Averardo detto Bicci (1360-1429), на palazzo-medici.it, Palazzo Medici Riccardi, 2007. Архивирано от оригинала на 19 април 2015 и постига освобождаването му на следващата година.George Frederick Young, I Medici, a cura di Giuseppina Taddei Saltini, Firenze, Salani, 1987, с. 43 Със смъртта на антипапата Козимо и баща му са назначени за изпълнители на завещателните разпоредби, като се грижат за изграждането на гробницата му в Баптистерия на Свети Йоан във Флоренция, дело на Донатело и Микелоцо.
Банкери на папа Мартин V Въпреки приятелството, което свързва Джовани с антипапа Йоан XXIII, Медичите не губят благоволението на новия папа Мартин V – римлянинът Одоне Колона. За възстановяването на Папската държава папата се нуждае от голям финансов заем, тъй като има много господари, които, възползвайки се от слабостта му, се отказват от лоялността си към него. Поради това той също се обръща към Медичите, чиито икономически интереси в Рим се консолидират значително с назначаването през 1420 г. на Бартоломео де Барди, партньор на Джовани, за управител на делата и сметките на Римската курия..
Раждане на партията на Медичите и богатство на Банката на Медичите
През 1420 г. Джовани де Медичи се оттегля от активен икономически живот<ref>Dale Kent, Medici, Cosimo de, in Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 73, Roma, Istituto della Enciclopedia italiana, 2009,</ref>От научаваме, че Джовани де Медичи умира през 1429 г., на 69-годишна възраст, след като напомня на Козимо и Лоренцо да практикуват винаги справедливост и добродетел, както в частната, така и в политическата сфера, като се стремят да не отнемат, а да дават на общността., оставяйки управлението на Банката на Медичите в ръцете на синовете си Лоренцо и Козимо. Но истинският архитект на по-нататъшното разширяване на финансовата мрежа на Медичите е Козимо: той отваря клонове в Брюге, Париж, Лондон и в останалите главни европейски градове, което му позволява да придобие толкова огромни активи, така че да може да манипулира тихомълком житейската политика на своя град. Всъщност още от първите му политически назначения (дипломатически мисии в Милано през 1420 г., Лука през 1423 г. и Болоня през 1424 г.) се проявява пословичното благоразумие на Козимо, което намира пълна реализация в неговото 30-годишно управление. Въпреки това и през това десетилетие Козимо показва забележителен политически такт, опитвайки се да не тежи твърде много с икономическото си богатство и задоволявайки се с малко длъжности. Когато баща му Джовани умира, Козимо е най-богатият човек в града. Въпреки богатството си, за да не предизвиква завистта на другите флорентински семейства, той никога не парадира с него. Като демонстрация на този дипломатически-културен подход Козимо възлага на архитекта Микелоцо да построи скромна сграда на ул. „Ларга“, сегашният Дворец „Медичи Рикарди“. През този период той става част от Диечи ди балияИзвънредна магистратура с юрисдикция над укрепленията, , защитата на града, съюзите, войната и мира. и Ufficiali del Banco, отговарящи за управлението на финансирането на войната на Флорентинската република срещу Република Лука между 1429 и 1433 г...
Още когато баща му е все още жив, Козимо започва да основава своето влияние благодарение на постоянната си работа за хегемонизиране на обществените служби, чрез безскрупулно прибягване до клиентелски практики и корупция; но едва след смъртта на Джовани през 1429 г. Козимо се оказва глава на семейството и представител на интересите на Медичите във Флоренция.John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 20 Благодарение на своето богатство и престижа си на меценат той създава, също чрез бракове и съюзи от различни видове, истинска политическа партия, способна да формира съюз срещу прекомерната власт на фракцията на олигарсите, водени от Албици.„Ядрото на партията или фракцията е било съставено от членове на различните клонове на едно и също семейство, които се обединяват след превъзходната финансова сила и политически опит на семейството на Джовани. След това се разширило с поредица от добре уредени бракове, които свързват Медичите със семейства с по-малко богатство, но по-богати на престиж: Барди, Салвиати, Кавалканти, Торнабуони. След това се бе разширило допълнително с придобиването на кръг от различни групи „приятели", които не бяха влиятелни, но многобройни, и идентифицираха своите интереси с тези на Медичите в замяна на тяхната защита.“ Вж. John Rigby Hale, Firenze e i Medici, a cura di Maurizio Papini, Milano, Mursia, 1980, с. 20 Всъщност съюзът с някои патрициански семейства (като браковете на брата на Козимо – Лоренцо с Джиневра Кавалканти, този на самия Козимо с Контесина де Барди и след това на децата му Пиеро с Лукреция Торнабуони и на Джовани с Джиневра дели АлесандриIngeborg Walter, MEDICI, Piero de', vol. 73, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2009,) е необходим за Медичите, разглеждани като новобогаташи от флорентинската аристокрация, за да имат необходимия престиж, насочен към завземане на властта.
Изгнание от Флоренция