Шиитският ислям (шиизмът) ( – шиат Али, т.е. от партията на Али) е вторият по големина клон на исляма. Последователите му се наричат шиити и са около 10 – 15% от мюсюлманите.The New Encyclopædia Britannica, Jacob E. Safra, Chairman of the Board, 15th Edition, Encyclopædia Britannica, Inc., 1998, ISBN 0-85229-663-0, Vol 10, p. 738

Подобно на други клонове на исляма, шиитският ислям се основава на учението на свещената книга Корана и посланието на последния пророк на исляма,"Esposito, John. „What Everyone Needs to Know about Islam.“ Oxford University Press, 2002 | ISBN 978-0-19-515713-0. p. 40 Мохамед. Първоначално възниква като политическо движение за подкрепа на Али ибн Аби Талиб като първи имам, но впоследствие развива отделна от основното сунитско движение теология.

За разлика от другите клонове на исляма, шиитите смятат, че само Бог (Аллах) има право да избере представител, който да защитава исляма, Корана и шериата. Според тях, избраният за първи водач на ислямския свят е Али– братовчед на Мохамед и първият мъж, станал мюсюлманин. След смъртта на Мохамед, в Сакифа се взема решението посредством шура за провъзгласяване на Абу Бакр за първи халиф и водач на ислямския свят.

Предвид обстоятелствата около възникването на шиитския ислям и факта, че шиитите са малцинство, те често са преследвани и дискриминирани. Умерените шиити успяват да създадат собствени династии, които управляват в различни краища на ислямския свят: в Йемен, Идрисидите в Мароко, Фатимидите в Египет, както и повечето ирански династии.

История Шиитите смятат, че единствено Бог има право да избере представител, който да защитава исляма. Според тях, избраният като наследник на Мохамед е неговият братовчед Али – първият мъж, приел исляма. По време на погребението на Мохамед, на което присъстват Али и най-близките роднини на Мохамед, в Сакифа е свикана шура. В отсъствието на Али, Абу Бакр е провъзгласен за първи халиф.

Али смята избора на Абу Бакр за невалиден и отказва да признае водачеството му. На негова страна застава и голяма част от клана на Мохамед Бану Хашим. След Абу Бакр, Умар ибн ал-Хаттаб и Усман ибн Аффан са избрани за халифи. След смъртта на третия халиф, Усман, мюсюлманите в Медина канят Али да бъде четвъртия халиф.

Шиитите отхвърлят легитимността или избора на Абу Бакр, Умар и Усман да представляват исляма. Така те не смятат, че Али е четвъртият халиф, а първият имам. Шиитите смятат, че има многобройни разкази, които показват избора на Али от Мохамед като свой наследник.Tarikh at-Tabari, vol. 2, pp. 62 – 63; Tarikh al-Kamil, vol. 2, pp. 40 – 41; Musnad Ahmad ibn Hanbal, vol. 1, p. 111; Ibn Abi'l-Hadid, Sharh Nahj al-Balaghah, vol. 13, pp. 210 – 212, „(Prophet Muhammad said) Verily, he ('Ali) is my brother, the executor of my will and my successor among you. So, listen to him and obey him.“

След смъртта на Али през 661 г., култът е пренесен върху неговия син Хасан, а след смъртта на Хасан през 670 г. – върху по-младия му брат Хусейн. Мъченическата смърт на Хусейн в Кербала през 680 г. прави този град свещен за шиитите.

Духовенство Преклонението на шиитите към имамите прави тази общност лесно управляема и сплотена. Ранните шиити често са били преследвани и до голяма степен са били опозиция на официалната власт. Мнозинството шиити днес принадлежат към общността Шиити на дванадесетте имама и обитават държавите Иран, Азербайджан, Ирак, Ливан, Саудитска Арабия, Бахрейн, Индия и Пакистан. Друга общност са Зайдиските шиити (в Йемен) и Исмаилските шиити (Индия, Пакистан, Сирия и Йемен).

Религиозната власт на шиитските духовници се приема на основание на това, че те представляват днес Дванадесетте имама. Те също така получават и финансови дарове, което ги прави икономически автономни. Шиитските духовници най-често са муллахи и муджтахиди. Най-висшият духовен пост е марджа ал-таклид. Аят-Аллах или аятолах са почетни съвременни титли и нямат значение за религиозните функции на духовното лице.

В Иран, където след Ислямската революция от 1979 г. шиизмът е държавна религия, се наблюдава широко навлизане на духовници в обществения живот, с подкрепата на политическия елит. По този начин позициите и авторитетът на шиитския ислям нараснаха и той излезе от възприемането му като сектантско движение и се разпространи в други държави – Палестина, Афганистан, Ливан и т.н.

Демография

Шиитите съставляват едва 10 до 15 процента от всички мюсюлмани в света, чийто брой надминава 1,5 милиарда. В страните от Персийския залив като Иран, Ирак и Бахрейн обаче те са мнозинство. Според други оценки числеността на шиитите варира между 10 – 20% от мюсюлманите в света, като по-голямата част от останалите са сунити.

Към 2009 г. последователите на шиитския ислям наброяват над 200 милиона души. Шиитите са мнозинство в Иран, Ирак, Азербайджан и Бахрейн. Те съставляват и 36,3% от местното население и 38,6% от местните мюсюлмани в страните от Близкия изток.

Голям процент от населението са шиитите в страните: Ливан – 35%, Йемен – над 45%, Кувейт – 20 – 40%,, Турция – около 20%, Пакистан – 10 – 20%, Афганистан – 10 – 19%.

Саудитска Арабия е страна, която приютява голям брой шиитски общности като „Twelver Baharna“ в източната провинция, „Nakhawila“ от Медина, „Sulaymani“ и „Zaidiyyah“ от Нажран. По приблизителни оценки гражданите на Саудитска Арабия от шиитския клон на исляма наброяват около 2 – 4 милиона души и представляват около 15% от населението на страната.

Значителни шиитски общности има в крайбрежните райони на Западна Суматра и Ачех в Индонезия. В останалите части на Югоизточна Азия броят на шиитите е пренебрежимо малък.

Сравнително голяма шиитска общност има и в Нигерия, концентрирана в северния град Кано. Източна Африка има няколко групи шиитско население, предимно потомци на имигранти от Южна Азия по време на колониалния период.

Списък на страните с шиитско население Данните за броя на шиитите се базират на преброяване от октомври 2009 г.

+Страни с население над 100 хиляди шиитиСтранаШиитиПроцент от мюсюлманското население в странатаПроцент от числеността на шиитите по светаМинимална приблизителна оценкаМаксимална приблизителна оценка Иран 66 000 000 – 70 000 000 90 – 95 37 – 40 Пакистан 17 000 000 – 26 000 000 10 – 15 10 – 15 43 250 000 – 57 666 666 Индия 16 000 000 – 24 000 000 10 – 15 9 – 14 40 000 000 – 50 000 000. Индонезия 5 000 000 – 6 000 000 2,77 3 <7 000 000 Ирак 19 000 000 – 22 000 000 65-70 11-12 Турция 7 000 000 – 11 000 000 10-15 4-6 Йемен 8 000 000 – 10 000 000 35 – 40 5 Азербайджан 5 000 000 – 7 000 000 65 – 75 3 – 4 85% от населението на странатаAdministrative Department of the President of the Republic of Azerbaijan – Presidential Library – Religion Афганистан 3 000 000 – 4 000 000 10 – 15 <2 15-19% от населението на страната Сирия 3 000 000 – 4 000 000 15 – 20 <2 Саудитска Арабия 2 000 000 – 4 000 000 10-15 1-2 Нигерия <4 000 000 <5 <2 5-10 милионаNigeria: 'No Settlement With Iran Yet' , Paul Ohia, allAfrica – This Day, 16 November 2010 Ливан 1 000 000 – 1 600 000Hazran, Yusri. The Shiite Community in Lebanon: From Marginalization to Ascendancy, Brandeis University 30 – 35Hassan, Farzana. Prophecy and the Fundamentalist Quest, page 158Corstange, Daniel M. Institutions and Ethnic politics in Lebanon and Yemen, page 53Dagher, Carole H. Bring Down the Walls: Lebanon's Post-War Challenge, page 70 <1Оценките са приблизителни, няма официална статистика.Growth of the world's urban and rural population:n1920-2000, Page 81. United Nations. Dept. of Economic and Social Affairs Танзания <2 000 000 <10 <1 Оман 700 000 – 900 000 5-10 <1 948 750Top 15 Countries with Highest Proportion of Shiites in the Population , 7 July 1999 Кувейт 500 000 – 700 000 30 – 35 <1 35-40% от населението на страната Германия 400 000 – 600 000 <1 Бахрейн 400 000 – 500 000 60-70 <1 Таджикистан 400 000 7 <1 ОАЕ 300 000 – 400 000 10 <1 САЩ 200 000 – 400 000 <1 Великобритания 100 000 – 300 000 <1 България 10 000 <1 Катар 100 000 10 <1

Свещени градове Кербала в Ирак Наджаф в Ирак Самара в Ирак Кум в Иран Мешхед в Иран

Вижте също Сунити Алауити Алевии

Източници

Външни препратки The Columbia Encyclopedia, Sixth Edition. 2001 – 05.:Shiites