Стоя̀н Стоя̀нов Заѝмов е български националреволюционер, апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател.
Биография
Ранни години Стоян Заимов е роден в село РупкитеБългарска енциклопедия (Братя Данчови), София, 1936 г. Фототипно издание, 1992 г. „Медицина и физкултура“, София. Първи том, стр. 484. Заимов (Стоян Петров). Стоянов, Захари; Записки по българските въстания, Том първи, Глава V. Априлското въстание в 1876 година. Апостолите в Гюргево и техните действия, II: "... По-главните измежду тия емигранти бяха: ... Стоян Заимов, родом от с. Тюркемишово, Чирпанска околия, на 30-годишна възраст, учител, тоже с местно образование и заточен в Диарбекир по хасковското приключение, но избягал от затвора и дошел в Румъния, за да стане изново бунтовник; Георги Бенковски ..." https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/6#textstart И С Т О Р И Я на село С П А С О В О област Стара Загора от основаването на селото до 10 ноември 1989 г., проф. Киро Делев Киров; Първо електронно издание 2012, стр. 136 „... Стоян Заимов е роден на 12 август 1853 г. в с. Рупките. Преди да се роди Заимов, баща му, буден и родолюбив българин от с. Карапча (с. Стоян Заимово), по-късно изселен в Чирпан, известен търговец, бил заклан от разбойници край Одрин. Майка му изпаднала в тежко състо- яние, макар и бременна решила да се омъжи повторно в Рупките за Петър Генов Хаджиев. Тя, разбирана и активно подкрепяна от втория си мъж, е положила необикновени за времето си грижи за образова- нието на своя син. Първоначално той учил в Рупките, после в Чирпан, ..."(тогава с. Тюркмешлии), община Чирпан, област Стара Загора. Според други източници той е роден в село Стоян-Заимово, тогава село Карапча, от където произхожда родът Заимови. Баща му Стоян Нинчов – Заимина е от това село. Майка му Кера Балева е от близкото село Винарово.
Бащата на Стоян Заимов е убит и ограбен от турски разбойници на връщане от Цариград, където карал животни за продажба. Стоян се ражда три месеца след смъртта на баща си. Майка му се омъжва повторно и ражда още няколко деца, с които Стоян живее заедно в родната им къща в с. Рупките.
Учи в класното училище в град Стара Загора (1867 – 1869), където се запознава с Васил Левски. Става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите две години завършва педагогически курс в град Пловдив и е учител в българското мъжко училище в град Хасково.
Ранна дейност като революционер Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир, Мала Азия. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в Румъния.
Запознава се с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност.), а от 1875 - и с Георги Бенковски, когото приобщава къв революционната идея. Според Заимов през май, юни и юли Бенковски (който по това време се нарича Гаврил Хлътев Чинче ПаралеЗаимов, Стоян. "Етюди върху записките на Захари Стоянов", 1895, печатница "Вълков", стр. 175) внася 200 наполеона (4000 лева) в редакцията на в. „Михал“ списван от Заимов. Впоследствие тези пари ще отидат за акцията, която трябва да подпомогне Заарското въстание. През 1875 двамата делят една квартира. Когато през март Ботев насъсква Бенковски да застреля Каравелов, Заимов научава за този план и успява да го разубеди да не извършва атентат срещу Каравелов.
Акция Заимов/Бенковски с цел подпомагане на Заарското въстание На 12 август 1875 Заимов е избран за член на обновения БРЦК. Заимов, Стоян "Етюди върху записките на Захари Стоянов", 1895 година, печатница "Вълков" страница 177На това заседание. ръководството на Българския революционен централен комитет взима решение за въстание и възлага на Заимов да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото Старозагорско въстание (1875). Пръв помощник му е именно Георги Бенковски. Така и обаче не се открива възможност да бъде застрелян султан Абдул Азис, а освен това атенторите не успяват да се снабдят с бомби. Според Заимов, Илия Вълчев, който отговаря за логистиката не се появява, за да снабди бунтовниците с въоръжение и средства за препитание в Цариград.Заимов, Стоян."Етюди върху записките...." 1895, стр. 71 Впоследствие Заимов проявява нерешителност, оставя нещата на самоход и акцията не се осъществява. На 5 септември същата година Заимов се завръща в Букурещ. Той успява да снабди Гаврил Хлътев с паспорт на полския емигрант Антон Бенковски и така се "ражда" бъдещия революционер Георги Бенковски.
Основател на Гюргевския комитет (11 ноември 1875- 25 декември 1875). Главен апостол на III революционен окръг. (януари 1876 - май 1876) Заедно с Никола Обретенов, Заимов, Ст. ;"Миналото: Етюди към Записките на З.Стоянов." , 1895 г. печатница "Вълков" стр. 178 Христо Караминков (Бунито) и Панайот ВоловЗаимов, Стоян."Етюди върху записките...." 1895, стр. 73, Стоян ЗаимовЗаимов, Ст. ;"Миналото: Етюди към Записките на З.Стоянов", печатница "Вълков", 1895 г.. стр. 178 - 179 е сред основателите на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание (1876). Заимов е избран за секретар на Гюргевският комитет, а след покана от него и Обретенов се присъединява и Стефан Стамболов, който председателства заседанията. По изрично негово настояване Бенковски е приет за редовен апостол, с пълни праваЗаимов, Ст. ;"Миналото: Етюди към Записките на З.Стоянов.", 1895 г. , печатница "Вълков",стр. 179. Заимов е определен от Гюргевският комитет за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. Тук той създава устав, подпомага финансирането на други окръзиЗаимов, Стоян "Миналото. Етюди върху записките на З.Стоянов" , 1895 година, печатница "Вълков", стр. 191 и проява активна агитационна дейност (през януари 1876 - май 1876 агитира в Оряхово,Лом, Берковица, Бяла Слатина, Плевен, Орхание и СофияЗаимов, Стоян "Миналото. Етюди върху записките на З.Стоянов" , 1895 г. печатница Вълков, стр. 190), но се проваля като организатор. Подобна характеристика му дава и неговият съвременник Филип Симидов в писмо до Стефанаки Савов "Аз мога да кажа, че той беше добър агитатор, но не беше достатъчно боеви водител."Ферманджиев, Никола, цигирани съчинения. с. 223 цитирано в "Да убиеш Ботев", Искрен Красимиров 2022, "Колибри" с. 37 Други негови съвременници като Сидер войвода също изказват съмнения в лидерските способности на Заимов. ("Помнете ми думата, Заимов е слаб човек, няма да направите нищо""Хр.Ботийов. Опит за биография". З.Стоянов, издателстно на БЗНС, с. 247-248). Междувременно Стоян Заимов изпада в конфликт с Никола Обретенов, който му е натрапен за помощникЗаимов "Миналото. Етюди върху записките на З.Стоянов" стр. 189-190. В допълнение Захари Стоянов цитира самохвални писма на Заимов, писани с "диктаторски тон" до Г. Бенковски,"Записки по българските въстания", З.Стоянов, издателство на БЗНС, стр. 321-322 Ст. Стамболов"Хр.Ботиов. Опит за биография", Захари Стоянов стр 247 и Г. Апостолов,"Хр.Ботиов. Опит за биография", Захари Стоянов стр 248 че едвам сдържа юнаците си и има "хилядо души". (впоследствие Заимов твърди, че това са сериозни преувеличения и не е писал нищо повече от "ние сме готови, а вие как сте?)".Заимов, Ст. ;Миналото: Етюди към Записките на З.Стоянов. стр. 84 https://www.google.bg/books/edition/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1 Когато вижда с очите си съдбата на Клисура и Панагюрище, Заимов отказва да вдига Врачанският окръг на бунт. Все пак трябва да се отчете, че предвид подготовката за война със Сърбия, Османската империя струпва мащабни войски в окръга (първоначално в окръга има развартируван един батальон и един ескадрон, а на 23 април пристига още един полк войскаЗаимов, Стоян "Етюди върху записките...." печатница "Вълков" 1895, стр. 77), а също и че въстанието избухва преждевременно.
След потушаването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) и се завръща в България.
След Освобождението
Завършва Педагогическия институт в Москва (1882). Отново учителства в различни градове на България – Шумен (1882 – 1884), Варна (1884 – 1885), Кюстендил (1888 – 1895) и София (1898 – 1901)).
През 1892 г. е избран за председател на комитета „Цар Освободител Александър ІІ“, чиято основна задача е да събере средства за построяване паметник на Александър ІІ и дом за българските ветерани, поборници и опълченци. В периода 1903 – 1907 г. комитетът изгражда паметника на цар Освободител в София, Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, превръща в музеи къщи в Плевен, Пордим, Г. Студена и Бяла.
През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед“ (1896 – 1949). Директор на Народната библиотека в София (1903 – 1908).
От 1908 г. до смъртта си живее и работи в Плевен, където е назначен за директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници. Къщата му днес е превърната в музей „Стоян и Владимир Заимови“, а недалеч е паметникът-гробница на Стоян и Владимир Заимови, изграден през 1960 г.
Наред със Захари Стоянов полага основата на българската модерна мемоарна традиция, като през 1884 г. започва да пише „Миналото“, което окончателно завършва пред 1895Стоян Заимов. "Миналото. Етюди върху записките на З.Стоянов" 1895, печатница "Вълков" https://www.google.bg/books/edition/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE/JxtLAAAAYAAJ?hl=bg&gbpv=1. Предава революционният си архив си на Димитър Страшимиров, който по-късно написва "История на априлското въстание" (1907)
Умира в град Плевен през 1932 година.
Семейство Баща е на генерал-полковник Владимир Заимов и дядо на генерал Стоян Заимов. Финансистът и политик Мартин Заимов е негов правнук.
Памет На Стоян Заимов е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (), улица във Варна, квартал в Сливен, както и с. Стоян-Заимово в общ. Чирпан, обл. Стара Загора.
Любопитно Стоян Заимов е прототипът на Бойчо Огнянов - Краличът в "Под игото". Двамата с Вазов се запознават през 1876 и писателят е впечатлен от преживяванията на Заимов. Бягството на Огнянов от Диарберкир е вдъхновено тъкмо от Заимов.
Библиография Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870 – 1877 година, т. 1 – 4 в 4 (1884 – 1888) Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895, 1897) PDF PDF Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов (1895) Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869 – 1877 г. Кн. I – III (1898 – 1899), второ, преработено и допълнено издание PDF Светите места на признателна България, ч. 1 и 2 (1912) Външни препратки Данни за дейността на Стоян Заимов във варненската преса
Литература
Източници
Външни препратки Биография на Стоян Заимов на сайта на Министерския съвет (по издание, подготвено по проект на Комуникационна стратегия за присъединяване на България към ЕС, 2005) Стоян Заимов в Литературен свят Критика за Стоян Заимов в Литернет Николай Аретов, „Един модерен и един „контрамодерен“ поглед към железниците: Стоян Заимов и Захари Стоянов“, сайт на Българското общество за изучаване на 18 век
Категория:Български писатели Категория:Български учители Категория:Дейци на ВРО Категория:Дейци на Гюргевския революционен комитет Категория:Участници в Априлското въстание Категория:Български революционери от Тракия Категория:Дейци на ТЦБК Категория:Български библиотекари Категория:Български мемоаристи Категория:Директори на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“