Правото е система от правила и норми, уреждащи отношенията между субектите – хора и организации – в обществото.РБЕ
Правото като система от правила се прилага от съвкупност от институцииRobertson, Crimes against humanity, 90; в The Concept of Law Hart се казва, че правото е „система от правила“ (Campbell, The Contribution of Legal Studies, 184); Остин казва, че правото е „заповедта на суверена, подкрепяна от заплахата от санкция“ (Bix, John Austin); Дуоркин описва правото като „интерпретативна концепция“ за постигане на справедливост (Dworkin, Law's Empire, 410); а Раз твърди, че правото е „авторитет“, който медиира интересите на хората (Raz, The Authority of Law, 3 – 36). и подлежи на принудително осъществяване, на тях се подчинява всяко едно правно общество. Правото придава форма на политиката, икономиката и обществото по различни начини и служи като основен социален медиатор за регулиране на отношения между хората.
Правните системи изработват права и отговорности по различни начини.
Раздели на правото
Поради сложността на отношенията, които регулира, правото се подразделя на: публично и частно право – разграничение с оглед характера на целите и интересите, които регулира – дали те имат публичен или частен характер; материално и процесуално право – най-общо материалното право определя вида, характера и значимостта на благата, които регулира, а процесуалното право е способът, начинът и редът на реализацията му в съдебното правораздаване;(неекзактно) вътрешно и международно право – вътрешното право е системата от правила и норми за поведение, приети от една страна, разпростираща се със суверенитета на държавната ѝ власт, а международното се отнася до международната общност като такава, включваща съгласуваната правна воля на държавите; субективно и обективно право – обективно е правото като съвкупност от правни норми, правният ред и т.н.; субективното право е гарантираната и позволена от обективното право възможност на правния субект за действия или бездействия, посредством собствения си правен интерес; правото като правната наука изучаваща правните норми и принципи; правото като правна система; правото като източник на правото; правото като справедливост и др.
Облигационно право
Договорното право регулира всичко – от купуването на автобусен билет до търгуването на деривати.
Облигационното или в някои случаи на български (от английското наименование) контрактното право,Илия Балабанов, Научно-иновационната политика – най-мощният съвременен лост на държавата за висококонкурентно икономическо развитие, сп. Икономически изследвания, 1/2004, стр.3 – 50(не е прието) се отнася до приложими обещания и може да бъде сумирано в латинската фраза pacta sunt servanda (споразуменията и съглашенията трябва да бъдат спазвани).Wehberg, Pacta Sunt Servanda, 775 В прецедентното право са необходими три основни елемента за създаване на договор: предложение и приемане, обмисляне и намерение за създаване на правни отношения.
Конституционно право
Конституционното право осигурява рамка за създаването на закона, защита на човешките права и избора на политически представители.
Административно право
Административното право се използва да разглежда решенията на държавните агенции.
Международно право
Международното право управлява въпросите между суверенните държави в дейности от търговията до регулацията на околната среда. Гръцкият философ Аристотел казва през 350 пр.н.е. „Разпоредбата на закона е по-добра от решението на който и да е отделен индивид.“n.b. преводът е „по-правилно е, че правото трябва да управлява, отколкото който и да е било от гражданите: под същия принцип, ако е предимство да се постави върховна власт на определен хора, те трябва да бъдат посочени само като пазители и като служещи на законите.“ (Aristotle, Politics 3.16).
Правни системи
Правните системи на страните по света могат най-общо да бъдат разделени на две основни групи – континентално (романо-германско) право и общо право. Според някои съвременни учени разграничението между двата вида право постепенно губи значението сиСподелят или разменят някои свои институти, но изначално неточно, като с времето елементи, смятани за типични за една от двете системи, се възприемат от другата. В някои страни, в които не е възприето отделянето на църквата от държавата, се прилага и трета правна система – на религиозно-традиционното право. Правната система, прилагана в дадена страна, обикновено се определя от нейната история, взаимоотношения с други страни или отношение към международни стандарти.
Континентално право Исторически съвременното континентално право произхожда от Римското право. Това, което е допринесло последното да оцелее в продължение на столетия и да залегне в основата на модерните правни системи е, че то съдържа абстрактни фигури (институти), както и че има обърнат поглед към практиката. Съвършенството на Римското право от правно-техническа гледна точка е давало възможност на всяка следваща епоха да внася по нещо ново в неговото съдържание. Именно поради тези причини Римското право е било реципирано от западноевропейските държави.
Общо право
Общото право е правна система, в която решенията на съдилищата са изрично признати за законни източници. „Доктрината на прецедента“ или stare decisis (латинската дума за „да застанеш зад решението си“) означава, че решенията на висшите съдилища задължават по-долните съдилища. Системите на общото право също разчитат на правилниците, приети от законодателната власт. Общото право произхожда от Англия и е въведено в почти всяка страна, обвързана с Британската империя (с изключение на Малта, Шотландия, американския щат Луизиана и канадската провинция Квебек).
Религиозно-традиционно право
Религиозното право изрично се основава на религиозни принципи. Примерите включват еврейската халаха и ислямския шариат (шериат) – като и двете се превеждат като „път за следване“, а християнското каноническо право все още е запазено в някои църковни общности. Често влиянието на религията върху правото е непроменимо, тъй като Божието слово не може да бъде променяно или регламентирано от съдии или правителства. Все пак обаче, задълбочената и подробна правна система обикновено изисква уточняване от хората. Например Коранът има закони, който действат като източник на други закони чрез интерпретацияGlenn, Legal Traditions of the World 159 – Кияс (съображения по аналогия), Иджма (консенсус) и прецедент. Друг пример е Тората или Стария Завет в Петокнижието или петте книги на Мойсей. То съдържа основните правила на еврейското право, които някои израелски общности решават да използват. Халаха е правило на еврейския закон, което обобщава някои интерпретации на Талмуда. Въпреки това израелското законодателство позволява тъжителя да използва религиозни закони, само ако иска. Каноническото право се употребява само от членовете на католическата църква, източноправославната църква и англиканската църква.
До 18 век законите на шериата се практикуват в мюсюлманския свят в кодифицирана форма. От средата на 1940-те години, в една страна след друга, са направени усилия да се въведат законите на шериата в съответствие със съвременните условия и концепции.Anderson, Law Reform in the Middle East, 43Giannoulatos, Islam, 274 – 275 В съвременността правните системи на много мюсюлмански страни разчитат както на традициите в гражданското и общото право, така и на ислямските закони и обичаи. Конституциите на някои мюсюлмански държави, като Египет и Афганистан, признават исляма като религия на страната, което задължава законодателя да се придържа към шариата.Sherif, Constitutions of Arab Countries, 157 – 158 Саудитска Арабия признава Корана като нейна конституция, и се управлява въз основа на ислямското право.Saudi Arabia , Jurist Иран повторно въвежда ислямското право в правната си система след 1979 г.Akhlagi, Iranian Commercial Law, 127 През последните няколко десетилетия една от основните характеристики на Ислямското възраждане е призивът за възстановяване на шариата, който поражда огромно количество литература и засяга световната политика.Hallaq, The Origins and Evolution of Islamic Law, 1
Правна теория
История на правото
Историята на правото е тясно свързано с развитието на цивилизацията. Древногипетското право, датиращо от третото хилядолетие пр.н.е., съдържа граждански кодекс, който вероятно е разделен на дванадесет книги. То се основава на концепцията за Маат, характеризираща традицията, риторичната реч, социалната равнопоставеност и безпристрастността.VerSteeg, Law in ancient Egypt Към 2200 г. пр.н.е., шумерският владетел Ур-Наму формулира първия законник, която се състои от казуистични твърдения („ако... то ...“). Около 1760 г. пр.н.е., цар Хамурапи доразвива вавилонското право, систематизира го и го записва на камък. Хамурапи поставя няколко копия на законите си из цялото Вавилонско царство като стели, за да бъде видяно от всички това, което остава известно като „Законника на Хамурапи“. Най-запазената стела е открита през 19 век от британски асиролози и е напълно транслитерирана и преведена на различни езици, включително английски, немски и френски език.Richardson, Hammurabi's Laws, 11
Старият Завет датира от около 1280 г. пр.н.е. и е под формата на морални императиви и препоръки за по-добро общество. Малкият древногръцки град-държава – Атина от около 8 век пр.н.е., е първото общество, което се основава на широкото включване на гражданите си в управлението (с изключение на жените и робската класа). Древногръцка Атина обаче няма наука за правото или дума за „закон“,Kelly, A Short History of Western Legal Theory, 5 – 6 и разчита вместо това на разграничението между следните три: божествения закон (темис), човешките закони (номос) и обичаите (дикѐ).J.P. Mallory, „Law“, in Encyclopedia of Indo-European Culture, 346 Старогръцкото право въвежда някои основни конституционни нововъведения в развитието на атинската демокрация.Ober, The Nature of Athenian Democracy, 121
Римското право е силно повлияно от гръцката философия, но детайлните му разпоредби са изработени от професионални юристи и поради това са силно усложнени.Kelly, A Short History of Western Legal Theory, 3 През вековете между възхода и залеза на Римската империя, правото се адаптира, за да се справи с променящата се социална обстановка и претърпява основна кодификация при Теодосий II и Юстиниан I. Като правна система, римското право засяга развитието на правото в световен мащаб. То също така формира основата за законите в повечето страни на континентална Европа и играе важна роля в създаването на идеята за обща европейска култура. (Stein, Roman Law in European History, 2, 104 – 107.)
Макар че по време на Средновековието кодексите са заменени от обичайното право и прецедентите, римското право е преоткрито през 11 век, когато средновековните учени започват да изучават римските закони и да адаптират техните концепции. В средновековна Англия кралските съдии развиват съвкупността на прецедента и така това по-късно става общото право ().