Баница (, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие, до 1922 година Μπάνιτσα, Баница) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция. В битка при село Баница в 1903 година загива Гоце Делчев, водачът и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети.
География Развалините на селото се намират на 20 километра северно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос) на река Серовица, наричана тук Фрътската ряка, по името на съседното село Фращани.
Етимология на името Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.
Според Йордан Н. Иванов името е от баня с наставка -ица. Сравними са серия имена в българската езикова област. Жителското име е ба̀нича̀нин, ба̀нича̀нка, ба̀нича̀не.
Според Славчо Даскалов произходът на името е от началото на XIX век, след чумната епидемия от 1812 – 1814 година, през която голяма част от жителите на селото и околните махали измират. Оцелелите се събират в централната махала и започват да наричат това централно място Сбранище, име, което се трансформирало в Бранища, Бранище и Баница.
История Средновековие На 1 km южно от Баница са развалините на крепостта Кулата.
В Османската империя
Йордан Н. Иванов цитира местна легенда, която твърди, че селото е унищожено от чума и после възстановено от българи от съседните села и от арнаути. Около селото има много развалини в местностите Калъ̀та, Градище, Карпачѐ. На час северозападно има развалини на стара църква.
Докъм средата на XIX век жителите на Баница промиват магнетитов пясък, като след замирането на железодобивната индустрия през втората половина на века баничани продължават да добиват дървени въглища, които продават в Сяр.
Развито е земеделието и скотовъдството. Селото е заможно, във всяка къща има най-малко по петнадесет овце. За полската работа не употребяват волски коли, а я извършват с коне и мулета. По минаващата през селото река има шест воденици, а под селото има и тепавица.
След като през 1870 година, в резултат на борбите за българска църковна независимост, е учредена Българската екзархия, сред населението на Баница и околните села е проведено допитване дали да останат към Патриаршията или да преминат към Екзархията. Жителите на Баница гласуват за Екзархията и с това си навличат омразата на съседните махали, останали към Патриаршията.
Селото е чисто българско. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Баница (Banitsa) има 101 домакинства с 330 жители българи.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Баница:
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Баница като село със 131 български къщи.
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баница живеят 840 българи християни.
В православната църква на селото служат двама местни свещеници: Захари и Димитър. Училището е до църквата. Димитър Мардов от Каракьой, женен в Баница, е учител там, а към 1903 година е и председател на местната революционна организация. След 1903 година в селото учителстват Георги Ламурлиев от селото (след 1913 година учител в Белица) и Божил Арнаудов (после учител и секретар-бирник в Добринища).
Селото е чисто екзархистко. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1080 българи екзархисти.
Край село Баница на 4 май 1903 година в сражение с османска жандармерия загива Гоце Делчев. Жителите на Баница участват активно в Илинденското въстание и 88 къщи в селото са опожарени от османските войски, като църквата е единствената оцеляла сграда.
В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Баница функционира българско училище с учител Б. Христов, а учениците са общо 30 (27 момчета и 3 момичета).
При избухването на Балканската война в 1912 година девет души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През войната в 1912 година селото е освободено от българската армия и тогава то има 160 къщи.
В Гърция
В 1913 по време на Междусъюзническата война Баница е разорено и изгорено от гръцката армия, като една част от населението е избито, а друга бяга в България.Иванов, Йордан. Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско), София, 1917, стр. 22 – 23. Баничани се заселват в Мехомия, Бачево, Неврокоп, Свети Врач и на други места. Само няколко стари хора не избягват към България. Свещеникът Захари се установява във Фращене, след Букурещкия мирен договор се връща в Баница, но вероятно подгонен, и той бяга в Свободна България.
В 1922 година селото е прекръстено на Карие. След 1919 година част от униатските жители на селото се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.
Селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната в селото през 1883 година, на която ясно личи надпис на български език с името на строителя ѝ – „Мастора Георги Диму[в] Жилюв“. Запазена е също източната стена на църквата с апсидата, на която се различават ясно останки от стенописите. До олтара на църквата е бил разположен първият гроб на Гоце Делчев.
Личности Родени в Баница Божик Василев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета сярска дружина Иван Григоров (Глигоров, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Втора рота на Четвърта битолска дружина Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков Иван Стоев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов Илия Атанасов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета сярска дружина Михаил Запров (Запрев, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Единадесета сярска дружина Никола Пантушев (1880 – 1985), български революционер от ВМОРО, съхранявал костите на Гоце Делчев до 1917 година, починал в гр. Белово Петър Костов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов Стефан (? – 1907), български революционер от ВМОРО, серски районен войвода от март 1907 година, когато замества убития Ташко. През април 1907 година загива в сражение с турски аскер Стоян Божинов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Първа рота на Единадесета сярска дружина Яне Запров (Ани Запрев, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Трета рота на Четвърта битолска дружина Треньо Кърджиев, ятак на Гоце Делчев
Починали в Баница Гоце Делчев (1872 – 1903), български революционер и национален герой Димитър Гущанов (1876 – 1903), български революционер от ВМОРО Димитър Палянков, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г. Пейо Гарвалов (1876 – 1907), български революционер от ВМОРО Стефан Страхинов (1882 – 1903), четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница Стоян Захариев, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г.
Други На Баница е наречена улица в квартал „Крива река“ в София ().
Външни препратки Потомци на Баница (блог, посветен на село Баница) Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение) (пътепис)
Бележки
Категория:Исторически села в дем Сяр Категория:Шарлия