Усойниците (Vipera) са род отровни змии от семейство Отровници (Viperidae).
Разпространение и местообитание Представителите на този род са разпространени от Северна Африка до Полярния кръг и от Британските острови до Далечния изток. Те могат да бъдат намерени навсякъде по Стария свят, най-вече в Европа, от Португалия до Турция. Те могат да бъдат открити и на някои острови в Средиземно море (Сицилия, Елба и Монтекристо) и Обединеното кралство. Също така се срещат и в района на Магреб в Африка и в северните части на Алжир и Тунис. Много видове могат да бъдат открити и в планините на Кавказ, части от Ирак, Йордания, Израел и Сирия. В Източна Азия е открит само един вид – усойницата, най-вече в Северна Корея, и северните части на Китай и Монголия.Mallow D, Ludwig D, Nilson G (2003). True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Malabar, Florida: Krieger Publishing Company. 359 pp. .
В България са регистрирани 4 вида: усойница (V. berus), пепелянка (V. ammodytes), остромуцунеста усойница (V. ursinii) и аспида (V. aspis), като последните два вида са изчезнали от територията на страната.
Повечето видове предпочитат хладни места. В по-южните области се срещат на по-голяма надморска височина и в сухи и каменисти местности, а на север – в низините и на места с повече растителност и влага.
Описание Членовете на този род обикновено са дребни и достигат на дължина до около един метър, като най-големият от тях е пепелянката, която може да достигне максимална дължина от 95 cm, а най-дребният е V. monticola, достигащ максимална дължина от 40 cm.
Тялото на усойницата е относително дебело, а главата е ясно отделена от тялото, триъгълна по форма и при повечето видове са покрита с малки люспи. При някои от видовете се наблюдава някакъв рог на главата, или непосредствено зад носа.
Цветовата схема и камуфлажът на усойниците варират в широки граници – от сивкав основен цвят с тъмнокафяви напречни ленти до по-кафяви цветове със сиви напречни ленти, обградени с черно, какъвто е случая на пепелянката.
Всички видове живеят на повърхността на земята и са живораждащи.
Отрова Всички усойници са отровни и отровата на повечето видове съдържа както невротоксини, така и хемотоксини. Ефектът от ухапването варира значително, но рядко е толкова силен, колкото при ухапване от по-едрите Macrovipera или Daboia.
Видове ВидMcDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).АвторПодвидове*Българско имеРазпространениеКартинкаV. ammodytes(Linnaeus, 1758)4ПепелянкаСловакия, Унгария, Югоизточна Европа, Турция, Сирия, Грузия.V. aspisT(Linnaeus, 1758)4Аспида, каменаркаФранция, Североизточна Испания, Югозападна Германия, Швейцария, Италия, Северозападна Словения.V. baraniBöhme & Joger, 19840Северозападна Турция.V. berus(Linnaeus, 1758)2Обикновена усойницаЕвразия.V. darevskiiVedmederja, Orlov & Tuniyev, 19860Армения, Грузия.V. dinnikiNikolsky, 19130Северен Кавказ, Грузия, Азербайджан.V. kaznakoviNikolsky, 19090Кавказка усойницаСевероизточна Турция, Грузия, Южна Русия.V. latasteiBosca, 18781Югозападна Европа, Северозападна Африка.V. lotieviNilson et al., 19950Лотиева усойница, усойница на ЛотиевГолям Кавказ.V. monticolaSaint-Girons, 19540Висок Атлас в Мароко.V. nikolskiiVedmederja, Grubant & Rudajewa, 19860усойница на НиколскиЦентрална Украйна.V. palaestinaeWerner, 19380Сирия, Йордания, Израел, Ливан.V. ponticaBilling, Nilson & Sattler, 19900Североизточна Турция.V. raddeiBoettger, 18900Арменска усойницаИзточна Турция, Северозападен Иран, Армения, Азерайджан, Ирак.V. seoaneiLataste, 18791Югозападна Франция, Северна Испания, Северна Португалия.V. ursinii(Bonaparte, 1835)0Степна усойница, остромуцунеста усойница, урсиниева усойницаЕвразия.V. wagneriNilson & Andrén, 19840Вагнерова усойницаИзточна Турция, Северозападен Иран.
* – Без номинатния подвид (типична форма). T – Типичен вид.
Източници