AMD, съкр. от Advanced Micro Devices, е американска компания от Санта Клара, щата Калифорния, Съединените американски щати. AMD разработва и продава компютърни чипове, микропроцесори, чипсети, графични процесори (GPU) и едночипови системи (SoC). По този начин компанията се насочва към компютърния и комуникационния сектор в B2B сектора, но също и директно към потребителите. След отделянето на фактическото производство на полупроводници в Globalfoundries през 2009 г., AMD вече няма собствено производствено предприятие, компанията е „безфабрична“. AMD е включена в борсовия индекс Standard & Poors 500 от 20 март 2017 г., има около 13 000 служители по целия свят (към ноември 2021 г.)Mitarbeiterzahl bei AMD steigt erneut deutlich auf etwa 13.000 - Planet 3DNow! и е вторият по големина производител на x86 процесори в света след Intel (към 2011 г.)Top-20-Liste der Halbleiterhersteller aktualisiert Акциите на компанията са се търгували на Нюйоркската фондова борса от 1979 г. до 2014 г., от 2 януари 2015 г. те са регистрирани на NASDAQ.Is AMD’s move to Nasdaq from NYSE really about efficiency and natural fit?
Компанията е основана през 1969 година от група инженери, напуснали Fairchild Semiconductor, сред които най-известният е Джери Сандърс.
История Компанията започва своята дейност като производител на логически схеми, а по-късно започва производството на RAM чипове. През 1975 година AMD създава клонинг на популярния 8-битов процесор 8080 на Intel. По същото време AMD проектират няколко модулни микроконтролера (Am2900 и др.), които са предназначени за създаването на процесори с различна ширина на данните (чрез обединяването на няколко от тези контролери). През следващите няколко години AMD проектира и произвежда процесори, които са съвместими с господстващите на пазара процесори на Intel.
Към края на 80-те години на 20 век в компютърната индустрия господства мнението, че CISC процесорите, които произвежда основно Intel, ще бъдат изместени от процесорите с RISC архитектура. AMD се опитва да се възползва от ситуацията и през 1989 г. пускат на пазара 32-битовия RISC процесор Am29000. Компанията се опитва да разнообрази дейността си и да навлезе на пазара на видео и аудиоконтролери. В крайна сметка AMD не постига големи успехи на тези пазари и в наши дни е фокусирана основно върху пазарите на процесори и флашпамети. През 2006 г. AMD закупи големия производител на видеопроцесори, видеоконтролери и чипсети за дънни платки ATI Technologies и заема 2-ро място след Nvidia на този пазар.
Клонинги на 8086, 80286, 80386 В началото на 80-те години на 20 век, компанията IBM създава легендарния персонален компютър IBM PC. За централен процесор на този компютър е избран Intel 8088. За да са сигурни в доставките, IBM искат да има поне 2 независими производители на тези процесори. През февруари 1982 г. Intel сключва договор с AMD, с който AMD получава правото да произвежда процесори, които са съвместими с 8088 и 8086 на Intel. По-късно по действието на същия договор, AMD произвежда клонинги на процесора 80286 на Intel.
Пазара на IBM PC компютрите бързо се разраства и благодарение на факта, че спецификацията на компютъра е открита (вероятно най-прочутото недоглеждане на IBM), бързо се появява пазар за IBM PC-съвместими компютри, върху който IBM няма никакъв контрол. Intel осъзнава, че пазарът на PC-съвместимите компютри е потенциално много по-голям от пазара на оригиналните IBM PC (производство на IBM) и през 1986 г. прекратява договора, който дава право на AMD да произвежда Intel-съвместими процесори. Моментът на прекратяване на договора не е избран случайно – през същата година Intel пуска революционния 32-битов процесор 80386 и AMD не могат да произвеждат 386-съвместими процесори.
AMD обжалва прекратяването на договора и през 1991 г. Върховният съд на щата Калифорния принуждава Intel да поднови договора и да изплати на AMD 1 милиард щатски долара компенсации за неправомерното му прекъсване. Все пак от Intel успяват да прокарат изискването AMD да разработват сами т. нар. микрокод, което се предполага, че ще забави разработката на Intel-съвместими процесори от AMD или дори ще я направи невъзможна.
Въпреки тези очаквания, AMD пуска на пазара още през 1991 Am386 – процесор, който е съвместим с Intel 80386 и за по-малко от година успява да продаде над 1 милион бройки.
Am486 През 1993 г. Am386 е последван от Am486, който е съвместим с Intel 80486. Поради значително по-ниската си цена от съответните процесори, предлагани от Intel, процесорите на AMD са сравнително популярни, въпреки че пазарният им дял не надхвърля 10%.
Междувременно, през 1993 г. Intel пуска на пазара революционния процесор Pentium, за който AMD няма отговор. AMD осъзнават, че ако очакват излизането на пазара на всяко ново поколение на процесорите на Intel и след това се опитват да създадат клонинг на този процесор, винаги ще са поне едно поколение назад. Това положение се утежнява поради все по-кратките срокове на смяна на поколенията.
През 1995 г. Intel и AMD сключват крос-лицензионно споразумение, което дава правото на всяка от компаниите да ползва разработки, които са патентовани от другата без опасност от съдебни дела.
K5 През 1995 г. след множество закъснения, AMD пуска първата изцяло своя разработка – процесора K5. Целта на AMD е да позиционира K5 като директен противник на Pentium. Обозначението K идва от митичното вещество Криптонит, което единствено може да омаломощи популярния герой от комиксите Superman. Дори само от този факт са очевидни големите надежди, които възлага AMD на K5 в битката с много по-силния си съперник Intel.
Архитектурата на K5 е много добра за времето си (по-добра от тази на прекия си съперник Pentium) и е подобна на архитектурата на следващото поколение на Intel – Pentium Pro и на процесора 6x86 на другия голям конкурент на Intel по това време – компанията Cyrix. Ядрото на процесора е подобно на ядрото на RISC процесор, а x86-съвместимите инструкции се декодират в една или повече от вътрешните RISC-подобни инструкции, които после се изпълняват.
K5 не се превръща в успех за AMD. Основният проблем е, че тактовите честоти на процесорите са ниски и въпреки че при дадена честота K5 в много задачи е по-бърз от Pentium, честотите на Pentium процесорите са по-високи. Освен това Pentium е значително по-бърз при изчисленията с плаваща запетая, които стават все по-важни във връзка с нарастващото използване на компютрите за игри и възпроизвеждане на видео и аудио.
За да подобрят привлекателността на K5, от маркетинговия отдел на AMD въвеждат за пръв път т. нар. Pentium rating (PR), който теоретично трябва да показва производителността на дадения процесор в сравнение с Pentium. Така например процесорът K5 PR200 работи с реална честота 133 MHz, но (поне според AMD) е също толкова бърз като Pentium на 200 MHz. Повечето потребители не посрещат добре това нововъведение, особено като се има предвид, че тестовете, които AMD избира, за да демонстрира верността на PR-рейтинга избягват „ахилесовата пета“ на K5 – ниската производителност на блока за изчисления с плаваща запетая (FPU).
Въпреки недостатъците си, K5 има модерна архитектура и е напълно съвместим с Pentium. Конкурентът му от Cyrix – 6x86 – има сериозни проблеми със съвместимостта, особено под 32-битовата операционна система Windows NT на Microsoft. Технологичното изоставане на AMD е основно в производствената база и компанията инвестира много средства в нов завод в Остин, Тексас.
K6 (NexGen) Притиснати от нищожния пазарен успех на K5 и огромните загуби, през 1996 година AMD закупуват компанията NexGen, която е един от няколкото производители на x86-съвместими процесори. Основната цел за AMD са архитектурите на процесорите Nx на NexGen.
Nx686 се превръща в последната надежда (както се оказва впоследствие – оправдана) на AMD да закрепи позициите си на пазара за процесори. На екипа на NexGen е предоставена отделна сграда, време и средства, за да променят проекта на Nx686 според изискванията на AMD. В крайна сметка, процесорът е пуснат в производство през 1997 г. под името K6.
Основните нововъведения в процесора са динамичното преподреждане на инструкциите (позволяващо по-голяма заетост на блоковете за изпълнение на процесора), поддръжка на въведените от Intel целочислени мултимедийни инструкции MMX и значително по-мощен блок за изчисления с плаваща запетая (FPU). Освен това K6 е напълно съвместим по изводи с Pentium и съответно може да бъде използван в дънните платки, предназначени за Pentium (използващи така наречения Socket 7).
През 1998 г. AMD за пръв път изпреварва Intel чрез въвеждането на мултимедийните инструкции с плаваща запетая, наречени 3DNow! (съответните инструкции на Intel – SSE – излизат след почти година) в процесора K6-2. Същата година AMD въвежда и така наречения Super Socket 7, тъй като Intel изоставя тази платформа в полза на новия Slot 1. Super Socket 7 поддържа скорост на външната шина на процесора до 100 MHz, докато Socket 7 има максимална скорост от 66 MHz.
През 1999 г. AMD пуска последната версия на K6 – K6-III. Основните разлики от K6-2 са по-добрият модул за предсказване на преходите и 256 KB кеш от второ ниво (L2), който е вграден в процесора и работи на същата честота.
Като цяло серията K6 е голям успех за AMD, който спасява компанията от фалит. Процесорите K6 са също толкова бързи и дори по-бързи при изчисленията с цели числа от своите конкуренти Pentium II и Pentium III. Освен това AMD за пръв път въвеждат свои собствени разширения в набора от инструкции на x86-архитектурата (3DNow!), но в повечето популярни програми така и не се появява широка поддръжка за тези инструкции. Основният проблем на K6 си остава блокът за изчисления с плаваща запетая (FPU), който е с конвейерна организация при Pentium II и Pentium III. Така или иначе, въпреки че K6 приближава AMD до нивото на производителност на Intel, все пак AMD остава назад. Допълнителен проблем се оказва нововъведеният стандарт Super Socket 7, чипсетите за който се произвеждат от по-малки компании и се оказват със съмнително качество и съвместимост, особено с нововъведения стандарт за шина на графичните карти AGP.
Популярността на K6 е особено голяма в по-малко развитите пазари, където ниската цена е от голямо значение. За да се бори с K6 в ниския ценови сегмент, Intel въвежда процесорите Celeron, които принуждават AMD да влезе в ценова война, намалявайки значително приходите си.
Athlon, Duron, Sempron (K7) Става ясно, че за да оцелее и да върви напред, AMD се нуждае от нова стратегия, която да компенсира огромното технологично преимущество на Intel. Основателят на AMD Джери Сандърс разработва стратегия, наречена „Виртуална Горила“. AMD започва технологично сътрудничество с Motorola, IBM и други големи производители на микрочипове.
В същото време компанията DEC решава да ограничи разработката на популярните RISC процесори с висока производителност DEC Alpha. AMD веднага се възползва от положението и привлича голяма част от екипа, който разработва процесора Alpha, като един от водещите инженери от DEC – Дирк Мейер – става ръководител на екипа, който проектира процесора K7. Въпреки че в екипа влизат и екипите, които са проектирали процесорите K5 и K6, съществената роля на иженерите от DEC е очевидна.
Без да е революционен, проектът на K7 е много добре балансиран и премахва повечето тесни места в архитектурата на процесорите от предното поколение. Освен това, поучени от горчивия си опит с K6, от AMD реализират мощен блок за изчисления с плаваща запетая. В резултат, полученият процесор, който след конкурс получава наименованието Athlon, не само може да изпълнява повече инструкции при една и съща тактова честота с Pentium III, но и има по-добър потенциал за нарастване на честотата.