Леонид Алексеевич Кулик е руски минералог, един от основателите на руската наука за метеоритите. Той е студент и сътрудник на академик Владимир Вернадски, организатор и ръководител на първите 5 експедиции за изследване на Тунгуския метеорит. Большая российская энциклопедия/Кулик, Леонид Алексеевич
Фамилия Предците на Кулик произхождат от малоруските казаци, живели близо до град Батурин. Дядо му учи в модерното тогава Ланкастърско училище и е грамотен, което е рядкост в онези дни, дори сред управляващите класи. Отбивайки 25-годишната си военна служба, благодарение на грамотността си, той става офицер и завършва кариерата си с чин майор. Тунгусский феномен/Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Корни
Баща му Алексей Семенович Кулик е земски лекар. Алтернативен поглед към света/Леонид Кулик и Тунгуския метеорит – алтернативен поглед Получава средно образование с помощта на познато семейство немски колонисти, което му осигурява възможността да учи в реално училище в Елизаветград, заедно с техните деца. Тъй като няма право да следва в университет след завършване на реално училище, и знае немски език, той заминава за Германия. Живее там 6 години и през 1881 г. завършва медицина в университета във Вюрцбург. След завръщането му в Русия отново започва да следва медицина, този път в университета в Дорпат (Тарту). Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Вюрцбург Завършва през 1884 и получава титлата доктор по медицина, хирургия и акушерство. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Тарту Майката на Леонид, София Кириловна Серединская е дъщеря на военен бригадир на земевладелец от Елизаветградски окръг.
Леонид има трима братя – Владимир, Нестор и Алексей. Владимир и семейството му се установяват в Свердловск, където той работи като ветеринарен лекар на хиподрума. Нестор става геолог, работи известно време в Геологическия музей на Академията на науките, след това се премества във Всесъюзния арктически институт и по-късно става ръководител на геоложката група в ленинградския клон на Росдорпроект. Най-малкият брат Алексей живее в Омск, където работи в станция за растителна защита. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 4/Братья
Детство Леонид Кулик е роден на 19 (31) август 1883 г. в град Дорпат (днес Тарту), провинция Ливония, Руска империя.Когато е на около 2 години семейството заминава за Украйна. През първите години живеят в Бобринец, малък провинциален град южно от Елизаветград. Бащата поддържа връзка с революционните групировки в южната част на Русия и няколко пъти е арестуван. Там им се раждат още трима сина – Владимир (1885), Нестор (1886) и Алексей (1890). 8-годишният Леонид започва да учи в областното училище, но две години по-късно семейството отново се премества, този път в Елизаветград, където момчето продължава обучението си в местната гимназия. По време на едно от пътуванията, опитвайки се да задържи конете, уплашени от вълци, бащата пада и си счупва крака. Вследствие на това умира от отравяне на кръвта. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Украйна
Две години по-късно семейството се мести в град Троицк, където живее братът на майката. Освен това там се намира единствената по това време мъжка класическа гимназия в Южен Урал. София Кулик е приела за основна цел в живота си да образова децата. Със спестяванията си тя купува малка къща близо до гимназията и малка ферма в края на село Рождественка. Лятото на семейството преминава във фермата, а зимата – в града. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Южный Урал
Младост През 1903 г. Леонид завършва Класическата гимназия със златен медал и заминава за Санкт Петербург, където постъпва в Горския институт. Шест месеца по-късно, за участие в студентски размирици, е изключен от учебното заведение и призован на военна служба.
Службата му започва на 19 август 1904 г. в 22-и Драгунски астрахански полк, който по това време е дислоциран в град Тираспол. В личните си записки той пише, че именно там започва революционната му дейност в Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП). В края на юли 1905 г. завършва полково училище и се явява на изпит за получаване на чин офицер от запаса. Веднага след това излиза в отпуск за 3 месеца и заминава за Казан, където по това време живее семейството му. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Солдатчина Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Учеба в Казани
Там, за кратко посещава курсове към Физико-математическия факултет на Казанския университет. Взима участие в студентските бунтове, разгонени с куршуми и нагайки, където студенти и граждани дават много жертви.
През декември 1905 г. Леонид се завръща в Тираспол, където е повишен в чин прапоршчик от резерва към армейската кавалерия в Казански окръг, а на следващия ден е уволнен. Два дни по-късно в окръга е обявено военно положение и в началото на следващата година Кулик бяга в Троицк, за да избегне арест за революционната си дейност.
През 1905 г. той става един от организаторите на партията на РСДРП в града, а през следващата година е избран за неин председател. По това време работи като нощен коректор в троицкия прогресивен вестник и като секретар на местното дружество на чиновниците и съдебните изпълнители. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/В поисках „Справки“
В Троицк минават последните седмици от живота на София, майката на Кулик. Скоро след това Леонид се жени за Лидия Ивановна Кондарацкая, възпитаничка на женската гимназия, с която по-късно имат две дъщери – Елена и Ирина. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Побег Кулик отваря малка книжарничка, чийто действителен собственик е организацията на РСДРП и която просъществува само 2 години. Част от средствата за откриването ѝ са осигурени от тримата най-възрастни братя в семейството – Леонид, Владимир и Нестор, които са членове на тази организация. Идеята е там да се разпространява нелегална революционна литература. През 1908 г. срещу Леонид е образувано наказателно дело по обвинение в съхранение и разпространение на нелегална литература. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Книжная лавка Куликов След затварянето на книжарницата къщата на семейството е продадена за покриване на дългове. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Где взять деньги?
Зрялост
От 20 август 1908 г. Кулик работи в град Миас като помощник-лесовъд, където отговаря за счетоводството и проучването на полезни изкопаеми по източния склон на Златоустовския планински район. Настъпващата 1910 г. е трудна за семейството. Кулик се разболява от менингит, а през същата година се провежда и процесът над братята. Леонид и Алексей са осъдени на затвор – Леонид за три седмици, а Алексей за един месец. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/В краю самоцветов Но едва през следващата година Леонид изтърпява предписания срок в Троицкия затвор. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Суд над братьями През 1910 г. умира първородната му дъщеря Зоя и се ражда дъщеря му Елена.
През 1911 г. Кулик работи към Радиевата експедиция край езерото Илмен. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/С экспедицией Вернадского През лятото на 1912 г. в Миас се среща с Александър Ферсман. Тогава започват съвместната им работа и приятелство, които продължават почти 30 години. През същата година Владимир Вернадски урежда работа на Кулик в Минералогичния музей на Руската академия на науките в Санкт Петербург и семейството се премества в столицата. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/1912 год Едновременно с работата си, Леонид следва във Физико-математическия факултет на университета, а жена му Лидия посещава Бестужевските курсове към същия факултет. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/В Минералогическом музее
Радиева експедиция През 1908 г., по предложение на Вернадски, е създадена Радиева комисия към Физико-математическия отдел на Академията на науките, за изучаване на явленията на радиоактивността. Отпуснати са пари за експедиции и през пролетта на 1911 г. Вернадски и учениците му посещават Кавказ, Фергана, а през лятото Урал. От юни 1911 г. Кулик е командирован към Радиевата експедиция. Занимава се с инструменталното проучване на находищата на полезни изкопаеми в Илменските планини и започва да чертае карти на изследваните местности. Когато идва краят на полевия сезон експедицията се завръща в Санкт Петербург, а Кулик остава като ръководител на работниците, прави описи на извлечените минерали и ги изпраща в Минералогичния музей на Академията на науките.
През 1913 г. дейността на Радиевата експедиция продължава по същите места и Кулик продължава да работи върху петрографската карта на Илменските планини и да изследва района по железопътната линия от Миас до Златоуст, както и района на езерото Болшой Еланчик.
Първа световна война През юли 1914 г. започва Първата световна война и Кулик е призован на служба в Отделната запасна кавалерийска дивизия. На 9 декември 1914 г. заминава за Полския фронт, като част от Първи походен ескадрон. При пристигането си е включен към Двадесети драгунски финландски полк и малко по-късно е откомандирован в полка на Офицерската кавалерийска школа, която прикрива подстъпите към Варшава и река Нарев. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Первая мировая
По време на войната Кулик е награден с ордените Света Ана ІІІ степен с мечове и лък и „Св. Станислав ІІІ степен“. Офанзивата на руските войски все още не е приключила, когато той е изпратен да учи в Николаевското кавалерийско училище в Петербург. След като полага изпит за офицер 1-ва категория, Кулик е произведен в чин корнет и изпратен обратно в Отделната запасна кавалерийска дивизия, разположена край Рига. Назначен е на длъжност боен офицер и едновременно с това е помощник-полков адютант. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Лефортово Скоро заради военните си успехи е повишен в чин лейтенант.
Въпреки че е на фронта, Кулик успява да се занимава и с проучвателна дейност. Заедно с Александър Ферсман и В.И. Крижановски проучва находището на флуорит в Тверска област по поречието на реките Вазуз и Осуга. Тримата събират голяма колекция от флуорит, калцит, кремък и редица вкаменелости. Освен това изследва находищата на кехлибар в южната част на Рижкия залив и на гипс на остров Дален. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Северный фронт След като участва в боевете на Северния фронт, на 11 юли 1917 г., още преди края на войната, Кулик е изпратен в Петербург в Централната научно-техническа лаборатория на Военното ведомство. Там започва работа като военен техник и секретар на Комисията по неорганичните багрила. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 1/Репортаж из 17-го года Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 2/В научно-технической лаборатории/
Кашински метеорит
На 21 февруари 1918 г. близо до град Кашин пада Кашинският метеорит с тегло около 122 кг. Кулик е командирован от Академията на науките на място, за да проучи обстоятелствата на падането и да занесе метеорита в Петербург. Но находката вече е изпратена в Москва, така че Кулик успява само да проучи мястото на падане, измерва и снима образувания кратер и разпитва очевидците. Интервюира 40 човека от околните села, установява времето на падане, метеорологичните условия и звуковите и светлинни явления, съпътстващи падането. Кулик-Павский В.А./Хроника жизни/ Часть 2/Камень с неба
Преди метеоритът да бъде отнесен в Москва, селяните го пренасят в близкото село Глазатово и го излагат на мегдана. Част от него е раздробена с чукове и отчупените парчета са взети от различни хора заради вярването, че им е изпратен от Господ. Кулик прави много опити да закупи някое от тях, но успява да получи само няколко малки фрагмента.
След завръщането си изнася доклад за метеорита в Руското общество на любителите на световните изследвания (РОЛМ), където му връчват две дипломи наведнъж. Според първата е избран за пълноправен член на организацията, в втората го одобрява за доживотен член на обществото.
Урал