Битката при Сините води или Синеводска битка е сражение, което се провежда между 24 септември и 25 декември 1362 г. на река Сини води (сега река Синюха, приток на Южен Буг) между войските на Великия литовски княз Олгерд и татарските владетели в Подолието, близо до крепостта Торговица (сега село в Кировоградска област на Украйна в околностите на Новоархангелск).
Възползвайки се от вътрешните проблеми в Златната орда, причинени от смъртта на хановете Джанибек и Бердибек, княз Олгерд започва военна кампания в татарските земи и печели решителна победа над трите местни нойона на хан Мурад. В резултат на победата по-голямата част от съвременна Украйна (включително слабо населеното Подолие и Северното Черноморие) с Киев, вече под литовско влияние след битката на река Ирпен през 1324 г., попадат под контрола на Великото литовско княжество.
Предистория След смъртта на своя хан Бердибек през 1359 г. Златната орда преминава през период на вътрешни междуособици и войни, продължили две десетилетия (1359 – 1381), наречен „Големият смут“ (Великата Замятня). Ордата започва да се разпада на отделни улуси. Възползвайки се от вътрешните вълнения в Ордата, Великият княз на Литва Олгерд организира кампания срещу татарските земи. Той се стреми да консолидира и разшири южните територии на Великото литовско княжество, по-специално да присъедини Киевското княжество. Киев вече е под литовски контрол след битката при река Ирпен в началото на 1320-те години, но все още плаща дан на Ордата.
Ход на битката През 1362 или 1363 г. Олгерд тръгва с армия между долен Днепър и Южен Буг. Той първо завзема останалите територии на Черниговското княжество – по-голямата част от княжеството, включително столицата Брянск, попада под контрола на Литва преди това – около 1357 – 1358 г. После литовците нападат Коршев (Коршов), неизвестна крепост, разположена в горното течение на река Бистра Сосна, приток на Дон. Смята се, че по-късно Олгерд завладява територията на бившето Переславско княжество. Районът принадлежи на Кримския улус, който участва в кампания срещу Стари Сарай (Сарай Бату) и не може да организира ефективна съпротива. През есента литовската армия се придвижва на запад и прекосява Днепър към Подолието. Три татарски бея събират армия, за да се противопоставят на нападението. Смята се, че войските са се срещнали край съвременното селище Торховица. По това време то е било известно като Ябгу на тюркски език (приблизителният превод на което е „град на управителя“ или „град на регента“), или Сини води сред източните славяни.
Кратко описание на битката е оцеляло само от по-късния труд на Матей Стрийковски, публикуван през 1582 г. Според Стрийковски Олгерд разделя армията си на шест групи и ги поставя в полукръг. Татарите започват битката, изстрелвайки стрели към литовската армия. Подобни атаки не оказват особен ефект, литовците и русините, въоръжени с копия и мечове, се придвижват напред и пробиват предните линии на татарската армия. Синовете на Кориат с отряди от Новогрудок нападат с арбалети татарските флангове. Татарите не успяват да задържат строя и започват безразборно бягство. Олгерд спечели решителна победа.
Подробно описание на Синеводската битка се съдържа само в хрониката на Матей Стрийковски:Stryjkowski M. Kronika Polska, Litewska, Žmódzka і wszystkiej Rusi. – Warszawa, 1846. – T. 2. – S. 6 – 7.
Въз основа на описанието на Стрийковски, битката при Сините води може да бъде разделена на два етапа. Първият етап е противостоенето между разделената на три Орда, и разположените в полукръг и разделени на шест отряда войски на Олгерд. Опитът на татарите да унищожат войските в центъра е неуспешен. Армията се разделя и пропуска конницата, стреляйки по нея отстрани. На втория етап от битката войските на Олгерд преминават в офанзива. Те се стремят да обкръжат татарите и да ги унищожат. Ордата не издържа на атаката и отстъпва. Битката завършва с преследването на остатъците от ордата от войските на Олгерд.
В битката при Сините води загива Кутлуг Буга, владетелят на Солхат, само Кутлуг бей и Демир бей оцеляват, бягайки от бойното поле. След поражението в битката, Демир бей, според полския летописец от XV век Ян Длугош, преминава Дунав с ордата си и се установява в добруджанската степ. Освен това той (под формата Деметрий: domini Demetrii, principis Tartarorum) се споменава и в грамота от 1368 г. на унгарския крал Лайош I. Това показва, че е възможно ордата му се е намирала в земи под юрисдикцията на Лайош.Руссев Н. Спорные вопросы начальной истории молдавского средневекового государства. // Русин. – 2010. – № 2 (20). – С. 29 – 37
Последици и значение на битката
В резултат на победата Олгерд включва в своята държава, която по това време заема големи територии по двата бряга на Днепър, Киевското княжество, и завладените от татарите в средата на 13 век Подолие и Дивите поля, като по този начин разширява владенията си далеч на юг към Черно море. След превземането на Киев, Великото литовско княжество става пряк съсед и съперник на Великото московско княжество. Олгерд оставя сина си Владимир да управлява в Киев. Подолието е прехвърлено на племенниците на Олгерд, които също участват в битката: Александър, Юрий, Константин и Фьодор – синове на Кориат. Победата на Олгерд и идването на Корятовичите в Подолието укрепват княжество Молдавия.
Въпреки че хановете на Златната орда след това все още нападат тези земи и понякога трябва да им се плаща данък, те губят политическата си власт в тези територии. Допълвайки към своите владения новите земи, Великото литовско княжество става най-голямата държава в Европа по това време.
Летописни сведения Оцелели са само няколко летописни известия за битката. Поражението на тримата татарски владетели от армията на княз Олгерд в битката при Сините води се споменава за първи път в летописното сказание „За Подолието“, чието авторство е неизвестно. Според украинския историк Феликс Шабулдо, авторът на сказанието е свързан с най-висшите правителствени и бюрократични кръгове на Великото княжество и създава своето произведение в началото на 30-те години на 15 век, в разгара на конфликта за Подолието между Кралство Полша и Великото литовско княжество.Шабульдо Ф. Синьоводська битва 1362 p. у сучасній науковій інтерпретації // Синьоводська проблема у новітніх дослідженнях. – К., 2005. – С. 9. Беларуският историк-източниковед Вячеслав Чемерицки отбелязва, че „Повест за Подолието“ има публицистичен характер, но в същото време нейната информация като цяло отговаря на историческите факти. В сказанието, което не съдържа дати, се съобщава:Слуцкая летопись // Полное собрание русских летописей. – Т. 35: Летописи белорусско-литовские. – М. 1980. – С. 74. Супрасльская летопись // Там же. – С. 66.
Рогожкият летописец (древноруска летопис от 15 век), споменава:Рогожский летописец // Полное собрание русских летописей. – Т. 15. – Вып. 1. – М., 1965. – Стб. 75.
Въ лѢто 6871… Того же лѢта Литва взяли Коршевъ и сотворишас[я] мятежи и тягота людемъ по всеи земли. Тое же осени Олгрд Синю воду и БѢлобережїе повоевалъ.[„В лето 8671 ... Същото лето Литва взе Коршев и сътвори метежи и бреме на людете па цялата земя. Същата есен Олгрд повоюва по Синята вода и Белобережието.“]
Същото, макар и донякъде съкратено, се съдържа в Никоновския летописен сборник от края на 20-те години на 16 век.Летописный сборник, именуемый Патриаршею или Никоновскою летописью // Полное собрание русских летописей. – Т. 11. – СПб., 1879 (перевидання: М., 1965. – С. 2).
В по-късната Густинска летопис се казва:Густинская летопись // Полное собрание русских летописей. – Т. 2. – СПб., 1843. – С. 350.
Според по-късната и ненадеждна хроника на Биховец битката се е състояла през 1351 г.Хроника Быховца // ПСРЛ. – Т. 32. – М.: Наука, 1975. – С. 139.
Историография
Анализирайки присъединяването на Подолието към Великото литовско княжество през втората половина на XIV век, историкът Дмитрий Вашчук отбелязва, че въпреки големия брой проучвания, нито времето на битката, нито нейното място са изяснени, нито дори дали изобщо се е състояла.Ващук Д. П. Проблема входження Поділля до складу Великого князівства Литовського в другій половині XIV ст.: історіографічний аспект // Кам’янець-Подільський у контексті українсько-європейських зв’язків: історія і сучасність: Збірник наукових праць за підсумками міжнародної науково-практичної конференції. – Кам’янець-Подільський, 2004. – С. 40.
Според историка Алексей Брайченко, критиките към съобщението на Мацей Стрийковски, изразени както от поддръжници, така и от противници на надеждността му, се основават на едни и същи източници и не позволяват то да бъде основателно потвърдено или опровергано. Брайченко отбелязва, че остава само да се признае, че посланието на Стрийковски съществува и описаните в него действия на опонентите съответстват на нивото на военното изкуство от онова време.Брайченко Олексій. Синьоводська проблема: перспективи комплексних краєзнавчих досліджень // Синьоводська проблема у новітніх дослідженнях. – К., 2005. – С. 37.
Първото изследване на битката при Сините води датира от края на 16 век. Полският историк Матей Стрийковски в своето съчинение „За началото, произхода, делата рицарски на славния народ литовски, полски, жмудски, руски ...“ (), написано през 1577 г. и публикувано 400 години по-късно – през 1978 г. във Варшава, отразява накратко битката и я датира през 1329 г. В труда си „Хроника полска, литовска, жмудска и на цяла Руси“ (), публикуван през 1582 г. в Кьонигсберг, той обръща повече внимание на битката и я датира през 1331 г.Шабульдо Ф. Синьоводська проблема: можливий спосіб її розв’язання. – К., 1998. – С. 69.
Времето и мястото на битката са обект на дискусия сред историците от XIX – началото на XX век. Владимир Антонович в своя „Очерк за историята на Великото княжество Литовско до половината на XV век“, публикуван през 1878 г. в Киев, отбелязва: „През 1362 г. Олгерд удържа решителна победа над трима татарски князе: Кутлубуга, Хаджибей и Дмитрий на брега на река Сини Води. Остатъците от разбитата от него Орда отиват отчасти до Крим, отчасти до Добруджа – и Подолието преминава под властта на литовците.“.Антонович В. Очерк по истории Великого княжества Литовского до половины XV столетия. – К., 1878. – Выпуск 1. – С. 149. Антонович е подкрепен от историците на правото Михаил Ясински в неговия труд „Уставни земски грамоти на Литовско-Руската държава“ (Киев, 1889 г.)Ясинский М. Уставные земские грамоты Литовско-Русского государства. – К., 1889. – С. 64 – 65. и Фьодор Леонтович в труда „Очерци по история на литовско-руското право. Образуване на територията на Литовската държава“ (Санкт Петербург, 1894 г.).Леонтович Ф. Очерки по истории литовского-русского права. Образование Литовского государства. – Санкт-Петербург, 1894. – С. 183.