Сър Джон Чандос (Sir John Chandos) (1320 – 1369 или 1370) е приятел и съмишленик на известния английски военачалник от Стогодишната война Едуард, Черния принц. Благодарение на своята вярна служба той става конетабъл (тоест върховен главнокомандващ) на Аквитания и сенешал на Поату.
Син е на сър Едуард Чандос, който проследява своите предци чак до времето на Уилям Завоевателя. Въпреки това той е по-скоро парий в сравнение с останалите командири на крал Едуард III.Desmond Seward, The Hundred Years War. The English in France 1337 – 1453, New York 1978, p. 30 От съвсем млад участва в почти всички английски кампании във Франция – в обсадата на Камбре (1337), в битките при Креси (1346) и Уинчелси (1350), в похода на крал Едуард III срещу Реймс и Париж (1359 – 1360). Особено голяма е ролята му в битката при Поатие през 1356 г., когато именно той съветва принц Едуард да атакува френските рицари с конницата си. Заради това получава голям годишен доход и земи в Линкълншър. През 1360 г. участва активно в преговорите в Бретини, а после като конетабъл осигурва административно присъединяването на новите територии към Аквитания. През 1364 г. крал Едуард III го изпраща в Бретан, където войната за наследството навлиза в решителна фаза. На 29 септември в битката при Оре Чандос разбива французите и убива техния претендент Шарл дьо Блоа. Това утвърждава Жан дьо Монфор като херцог, а пленяването на Бертран дю Геклен – любимия генерал на френски крал – носи на Чандос слава и значителна част от откупа.
След този върхов момент в кариерата си Джон Чандос се връща в Аквитания. Участва в испанската експедици на Черния принц и в битката при Нахера (1367).Sir John Chandos. English military officer, Encyclopaedia Britannica Постепенно обаче отношенита им се влошават, защото генералът не одобрява грабителския характер на английското управление. Когато принцът налага нов данък (1368 г.), Чандос подава оставка и се оттегля в своите владения в Нормандия. Едуард го връща на служба в края на годината, тъй като назрява нов конфликт с Франция. През 1369 г. аквитанските барони отправят апел към Шарл V за подновване на войната. Поставен по такъв начин под натиск, Черният принц назначава Чандос за сенешал на най-северните си владения в Поату. Там генералът енергично се противопоставя на французите, но ненадейно е ранен в една малка схватка. Умира на 31 декември 1369 или на 1 януари 1370 г.Повечето автори посочват 1 януари, виж John Wagner, Encyclopedia of Hundred Years War, London 2006, p. 83
Джон Чандос е пример за рицарска галантност и честност, затова става един от основателите на известния Орден на жартиерата. Когато новините за смъртта му достигат Бордо и Лондон, Черният принц и кралят са дълбоко опечалени. Липсата му се чувства в следващите години, когато големи части от Аквитания се връщат под френска власт. Интересно е да се знае, че дори негови противници на бойното поле като Дю Геклен отбелзват кончината му с три дни на траур.
Бележки
Категория:Военачалници от Стогодишната война Категория:Дарбишър