Червениванови или Цървениванови () е голям български род от южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция. След опожаряването на Кукуш през Междусъюзническата война (1913) Червениванови се преселват в различни краища на България.

Представители на рода в края на XIX и началото на XX век са: Иван Червениванов (роден около 1850), чийто най-голям син Гоце Червениванов (1878 – ?) е революционер от ВМОРО,ДАА, фонд 246К, опис 10, а.е. 374, л. 35 гръб и л. 36. В екзархийската книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 г. е вписан Иван Червениванов, 56-годишен, кафеджия, съпруга Катерина (50) и деца Гоце (28) бръснар в София, Кирил (20), кафеджия, Костадин (17), ученик, Магдалина (10) и Любица (7). а най-малкият – Костадин Червениванов (1889 – ?) е доброволец в Македоно-одринското опълчение и деец на Кукушкото благотворително братство в София;Кукуш. Списание на Кукушкото благотворително братство „Свети Георги“ – София. I (1). 24 май 1924. с. 15. другите му деца са Кирил (роден 1886), Магдалина (1896) и Любица (1900).

Никола Червениванов (1863 – 1939), изпратен от Кукуш заедно с още шестима юноши да учи в Първа софийска гимназия и станал известен учен, фабрикант и общественик. Негови деца са Любен и Карл (Карло) Червениванови, със значими приноси за развитие на спорта в Русе. Двамата са едни от основателите на ски-клуба в Русе – първия в България (1931). Любен Червениванов е и в Учредителния комитет за създаване, по инициатива на неговия баща, на първия яхт-клуб в България – русенския (1930, учреден 1931). Карл Червениванов е в ръководството на Спортен клуб „Левски“ (съветник, 1925; подпредседател, 1926; завеждащ спорта, 1927 – 1929).

Христо Червениванов, брат на Никола Червениванов. Революционер, член на Солунския окръжен комитет на ВМОРО. Живее в Солун, после в София. Неговите синове Асен и Кочо са съдружници на чичо си Никола в определен период. Асен Червениванов (1885 – 1977) е собственик/съсобственик на фабрика за оцет в България, в квартал „Павлово“, София. Кочо Червениванов е собственик на оцетни фабрики: в „Павлово“, София, във Видин, в Бургас, национализирани в 1948 година; репресиран е от комунистическия режим. Христо Червениванов има и дъщеря Катерина, с нейната женитба за Крум Станишев (1905) двата известни кукушки рода се сродяват. Кумуват им Милош Н. Станишев и д-р Никола Червениванов.ДА София, ф. 1К, оп. 6, а.е.104, л. 13

Тено Георгиев Червениванов (1870 – 1947), търговец и революционер, деец на ВМОРО, преселил се след опожаряването на Кукуш в България (Гюмюрджина и Кърджали). При избухването на Балканската война в 1912 година 23-годишният Атанас Червениванов, ханджия в Солун с II клас образование, е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Солунския доброволчески отряд.

Родословие

Вижте също Оцетна фабрика (Павлово)

Бележки