Анна Антонова – Рошковска е архитект, професор и доктор на изкуствата. Обект на нейните интерес и творчески изследвания са културните движения на Балканите в периода XV – XIX век. Тя проучва връзките на българите с Европа и формирането на идентичността на националната художествена култура. Има издадени над 450 научни и научнопопулярни студии и изследвания у нас и в чужбина, над 30 научнопопулярни и документални филми, направени за Българската национална телевизия и Студията за документални филми. Участва в радиопредавания и осъществява лекционна дейност. Анна Рошковска е удостоена с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – II степен и е наградена със Златна значка на Българската академия на науките.Muzei-kazanlak.org. Фонд „Етнография“ на ИМ „Искра“ с ново дарение. Посетен на 18 февруари 2022 Трудът и „Евреите и българската градска култура“ прави професор Рошковска, да е една от малцината учени, изследвали приноса на установилите се по българските земи евреи от сефарадската диаспора.Marginalia.bg. И те са плащали същите данъци и изпитвали същите тежести на обитателите на българската земя. Посетен на 6 март 2022
През 2015 г. Теодор Попов, бившият съпругPresstv.bg. Живата памет на Вис виталис. Посетен на 18 февруари 2022 на изследователката прави дарение като предава на фонд „Етнография“ на Историческия музей – Казанлък „Искра“ част от личната сбирка на професор Анна Рошковска, събирана през годините на нейните изследвания и работа – пафти, колани, нагръдни икони и бижута от естествени камъни.
Д-р Анна Рошковска от Етнографския институт при БАН е събрала около 40 000 релефни и графични отпечатъци от наши печати, разпръснати по различни земи, сто от които са изложени в столичното читалище „Славянска беседа“. Образците са взети предимно от църкви, манастири, църковни общини, читалища, училища, както и от лични печати на наши известни възрожденци. Между тях са тези на Захарий Зограф – релефният и графичният от 1872 година, подписът и личният печат на хаджи Геро Добрович-Мушек, релефен отпечатък от личният печат на Неофит Рилски, печатът на училището във Велес от 1845 година, на църковната община от Осман пазар, печатът на църквата „Св. св. Константин и Елена“, на църковната община в Свищов от 1866 година, печатът на читалище „Славянска беседа“ от 1888 година.Newspaper.kultura.bg. Колекция от 100 отпечатъка – графични и восъчни. Посетен на 29 май 2022
Дарението съдържа над 100 автентични женски накита от ХІХ век от личната колекция на Анна Рошковска.Desant.net. В миналото накитите са защитавали жената като продължител на рода. Посетен на 6 март 2022
Признание Анна Рошковска е носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ II степен и на Златна значка на Българската академия на наукитеKnigabg.com. Аз, другарката с полското име . Посетен на 6 март 2022
Светозар Ангелов, Фотоархивът на Анна Рошковска, съхраняван в ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ като извор за българската възрожденска култура, Университетски четения по архивистика, том: Специалните исторически дисциплини в университетското архивно образование, архивната практика и изследванията по история, брой: VII, редактор/и: Андриана Нейкова, 2019, стр.:188 – 207, ISBN 978-954-400-124-7Authors.uni-sofia.bg. Научни приноси на гл. ас. д-р Светозар Ангелов. Посетен на 6 март 2022
Библиография Байракли джамия – Самоков. София, септември, 1977 Писаните къщи на Копривщица. София, ОФ, 1980 Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Анна Рошковска. Писаните къщи на Копривщица. София, ОФ, 1980 Възрожденска декоративна стенопис от самоковски зографи. София, Български художник, 1982 Възрожденска декоративна живопис от самоковски зографи. София, СБХ, 1982 Български възрожденски печати София, септември, 1982 Стенописен орнамент. София, БАН, 1985 (в съавторство с Лиляна Мавродинова) Възрожденското изкуство и православието. София, 1985 Българската възрожденска глиптика. София, Седем дни, 1993 Захарий Зограф. Подписваше се „болгарин“. Ст. Загора, Знание, 1994 Станислав Доспевски. Ст. Загора, Знание, 1994 Евреите и българската градска култура. София, Графика -19, 1998 (в съавторство със Саша Лозанова) Българското в мюсюлманските култови паметници по нашите земи. София, ДИОС, 1999 Европейски влияния в българското изкуство. XVIII – XIX век. София, Графика -19, 2000 Печатите от епохата на българското Възраждане. София, Графика-19, 2002 Българските майстори и паметниците на исляма у нас. София, Аб, 2003 Аз, другарката с полското име. София, Аб, 2003
Източници
Външни препратки Нереализирани съобщения
Категория:Български изкуствоведи Категория:Български историци Категория:Български медиевисти Категория:Жени учени Категория:Учени от БАН Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“