Черньо Пеев, известен като Христо Чернопеев (), наричан и Черния, Църнопеев, Ристо Църнопейо, е капитан от Българската армия и деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринска Тракия, войвода на Струмишкия окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография Ранни години Черньо Пеев е роден на 16 юли 1868 година в село Дерманци, Ловешко. Завършва III прогимназиален клас в Плевен. Отбива редовната си военна служба в 17-и плевенски полк и в 1899 година остава на служба като унтерофицер и фелдфебел в 15-и ломски полк в Белоградчик. В същия полк служи и Борис Сарафов, който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение и той е сред основателите на Тайното офицерско братство в Белоградчик.
Във ВМОРО
През август 1899 година Пеев напуска служба и през септември пристига в Солун, където под ръководството на Пере Тошев, доктор Христо Татарчев и Христо Матов четири месеца се занимава с военно обучение на членове на ВМОРО. На 14 февруари 1900 г. става четник в четата на Михаил Апостолов Попето, действаща в Гевгелийско и Ениджевардарско. Михаил Попето го прекръщава на Чернопеев.
От април 1900 година е самостоятелен войвода на агитационно-организаторска чета в Кукушко, чиято цел, подобно на четите на други двама български военни – Марко Лерински и Михаил Попето, е създаване на селски комитети и военно обучение на населението. В четата на Чернопеев се обучават Михаил Герджиков, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов, Александър Китанов, Петър Китанов, Мирчо Икономов, Никола Дечев и други бъдещи изявени дейци на ВМОРО.
През февруари 1901 година четата на Чернопеев води първата голяма битка между чета на организацията и османски части – 14 часа се сражава при село Баялци, като в битката загиват половината четници заедно с брата на Гоце Делчев Мицо Делчев. Самият Чернопеев е ранен. Това сражение утвърждава авторитета на революционната организация в Кукушко и Гевгелийско. През март Чернопеев заедно с Туше Делииванов пристига в София за снабдяване с оръжие. Тук Гоце Делчев го уговаря да поеме като войвода Горноджумайски район, където се стреми да отблъсне влиянието на Върховния комитет и им дава чести сражения. Четата на Христо Чернопеев, заедно с тези на Кръстьо Асенов и Яне Сандански, участва в аферата „Мис Стоун“ в Пирин през 1901 година.
Чернопеев се отнася с резерви към решенията на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 година за поемане на курс към незабавно въстание. На 24 март 1903 година четата на Чернопеев навлиза в Македония и през април води няколко сражения в Струмишко и Горноджумайско. Връща се в България за муниции и оръжие и отново навлиза в Македония с 250 души през август след избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Четата му се разделя на три – едната, начело с Петър Самарджиев, заминава за Тиквеш, а друга част, начело с Никола Жеков, – за Радовишко. Чернопеев води няколко сражения с османски части през септември в края на въстанието се завръща в България.
Сближаване със санданистите
След поражението на въстанието заедно с Яне Сандански и Димо Хаджидимов участва в изработването на Януарската директива от 1904 година, която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода е на чета в Кукушко, като обучава бъдещи войводи на ВМОРО. През октомври 1905 година е делегат от Струмишки революционен окръг на Рилския конгрес вече като ръководител на Струмишкия окръг. Действа независимо и не признава ръководството на организацията. Помощник войводи са му Петър Китанов с 5 четници в Малешевско и Пехчевско, Мануш Георгиев с 9 души в Петричко. В Радовишко действа Стамен Георгиев, който се подчинява на ръководството на ВМОРО.
В 1905 година Чернопеев се опитва да парира опитите на върховистите цончевисти да навлязат в Струмишкия окръг. През май 1905 година спира и обезоръжава четата на капитан Александър Протогеров, която се опитва да мине Вардара и да навлезе в Западна Македония. На 23 май 1905 година Чернопеев напада четата на поручик Константин Настев, но на върховистите се явава на помощ четата на Никола Лефтеров, която напада Чернопеев в гръб. В сражението има убити и ранени и от двете страни.
След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов е арестуван в София по подозрение за съучастничество.Clarence and Richmond Examiner (Grafton, NSW: 1889 – 1915), Tuesday 17 декември 1907 Не успява да участва на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 година.
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и установява в Солун. През април 1909 година четите на Чернопеев и Сандански участват в смазването на контрапреврата в Цариград. В 1909 година става един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция) и член на ръководството ѝ.
През декември 1909 година обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с Костадин Самарджиев – Джемото и бившите върховисти Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов обикалят Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга. Думбалаков пише за Чернопеев:
Късайки със Сандански, Чернопеев пише остро писмо до него и съмишлениците му, в което ги обвинява за съглашателство с младотурците. В началото на 1910 година четиримата минават в България и Чернопеев е временно интерниран в Дерманци по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София. През 1910 година Чернопеев основава Българската народна македоно-одринска революционна организация заедно с Апостол Петков, Тане Николов и др. Христо Чернопеев навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите Ичко Димитров, Апостол Петков и Въндо Гьошев. В 1911 година след като БНМОРО и ВМОРО се обединяват заедно с Тодор Александров и Петър Чаулев е избран член на ЦК на ВМОРО, като запасен член става Александър Протогеров от ВМОК. Чернопеев е началник на разузнавателния пункт на ВМОРО в Струмица.
По време на войните за национално обединение
При избухването на Балканската война в 1912 година е начело на Втора отделна партизанска рота (чета) на Македоно-одринското опълчение, съставена от 145 души. Участва в освобождението на Банско, Мехомия и Кавала заедно с Йонко Вапцаров, Пейо Яворов и Лазар Колчагов„Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“ Спасява село Калапот от башибозук, но закъснява в Плевня. На 24 октомври с Михаил Чеков влизат в Драма, а на 27 в Кавала, след което е назначен за комендант на Кавала.
Втора отделна партизанска рота на МОО с командир Христо Чернопеев Номер Име Години Околия Селище Бележки Андон А. Костовски Пехчевско Пехчево Атанас Шопов 28 Демирхисарско Порой Вельо Ангов Георги С. Кондолов 27 Малкотърновско Велика Димитър Бояджиев 30(35) Самоков Димитър Георгиев 25 Демирхисарско Крушево Димитър Манчев Дойран Димитър Тупаров 28(32) Струмишко Струмица Иван Ангелов 29(32) Старозагорско Стара Загора убит при Пониква на 22 юни 1913 година Илия Василев 26 Струмишко Струмица убит; орден „За храброст“ IV степен. Ильо Бенчев 25 Прилеп Киро Димов 27 Василиковско Пиргопуло Коста Стоянов Костадин Василев Струмишко Струмица Кральо (Крале) Велчев 25 Гюмюрджина Наке (Наке) Андонов 24 Струмишко Струмица безследно изчезнал на 22 юни 1913 г. Никола Витанов Костурско Мокрени Никола Шишков Струмишко Струмица Пенчо В. Колканов 30 Копривщица Спас Чешмеджиев Самоковско Баня Стоян Ангелов 20 Зъхна Скрижово Теньо Колев 30 Старозагорско Стара Загора орден „За храброст“ IV степен. Тимо Пандов 20 Струмишко Робово Христо Атанасов Христо Делев Калайджиев 24 Дойранско Пирава
По-късно служи в 3 рота на 4 битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ ІІІ степен.
Взема участие в насилственото покръстване на помаците от Драмско и Неврокопско през зимата на 1912 година.
По време на Междусъюзническата война заедно с четата си подпомага действията на XXVII чепински и XXVIII стремски полк в боевете при село Конче, Радовишко. До края на войната остава на разположение на командването на II българска армия. Заради бойните си заслуги към България е произведен в първо офицерско звание поручик.
Става народен представител от Струмишки окръг, но през 1915 година напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта. Александър Протогеров, командир на 3-та бригада на 11-а македонска дивизия, му предлага служба в неговата бригада като „офицер за поръчки“. Чернопеев отговорил:
Така, по време на Първата световна война е командир на I рота на VI полк на ХІ дивизия. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой с френски части край село Криволак, Щипско.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 373. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип.
След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен. През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на българските войници са унищожени.„Осквернените гробове в Македония“, www.vmro.bg.
В Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война, в която и умира. Родната къща на Чернопеев в родното му село днес е музей, но е в окаяно състояние. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.ДАА, Фонд № 1957К, оп. 1.
Семейство Чернопеев е женен за Тота, с която има три деца, едно момче – Ботьо, и две момичета – Тодора и Станка. След смъртта му по предложение на Народното събрание и с решение на царя Фердинанд I семейството му от 1916 година получава годишна народна пенсия, съпругата му доживот, синът му до пълнолетие, а дъщерите му до омъжване. Тота умира към април 1925 година.
Памет На Христо Чернопеев е наречена улица в кварталите „Гео Милев“ и „БАН IV километър“ в София ().
Външни препратки
Поклон пред големия българин Христо Чернопеев, Сдружение „Свети Иван Рилски“ За Христо Чернопеев , В с. Дерманци честват 140 години от рождението на Христо Чернопеев
Първият от единадесетте, разказ от Антон Страшимиров „Боевете при Криволак. Погребението на героя Чернопеев. Паметник. Положението в Щип“, публикувано във в-к „Утро“, год. V, бр. 1715, София, 8 ноември 1915 година
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Членове на Народната федеративна партия (българска секция) Категория:Български капитани Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Войводи на чети на Македоно-одринското опълчение Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Участници в аферата „Мис Стоун“ Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Загинали през Първата световна война Категория:Участници в Тиквешкото въстание Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Български революционери Категория:Родени в област Ловеч