Юрая Хийп () е английска рок група, образувана през 1969 г., след като се е наричала „Дъ Столкърс“ (The Stalkers), а после от 1967 до 1968 г. „Спайс“ (Spice). Музиката на групата съдържа елементи на прогресив рок, арт рок, хардрок и хевиметъл. Най-успешните ѝ години са между 1970 и 1976 г. В този период групата е най-продуктивна (записва по близо два албума за година). Основен композитор през този период е Кен Хенсли. Съставът с най-високите постижения в биографията на групата включва Дейвид Байрън, Кен Хенсли, Мик Бокс, Гари Тейн и Лий Кърслейк. Характерни за групата са честите персонални промени в състава ѝ, като единственият музикант, който е останал в различните формации от края на 60-те години на 20 век до днес, е китаристът Мик Бокс, законен собственик на името „Юрая Хийп“ (групата е кръстена на двете имена на герой от романа „Дейвид Копърфийлд“ на Чарлс Дикенс).
Въпреки че в Европа съставът успява да придобие широка популярност, „Юрая Хийп“ не успява да пробие на американския пазар, с изключение на три хита: „Easy Livin'“, „Sweet Lorraine“ и „Stealin'“.
Феновете подчертават финеса, мелодичността и изобретателността на композициите, както и сценичното присъствие на групата.
Юрая Хийп все още съществува и концертира, като има твърди последователи в Германия, Нидерландия, Скандинавските страни, Балканите, Япония и Русия.
История 1967 – 1971
Корените на групата започват от 1967 г., когато 19-годишният китарист Мик Бокс формира група в Брентууд, наречена Hogwash, която започва да свири в местни клубове и пъбове. Когато певецът на бандата си тръгва, барабанистът Роджър Пенлингтън предлага на братовчед си Дейвид Гарик (който познава групата) да бъде заместник. Кук и Гарик веднага формират партньорство за композиции и с по-високи музикални стремежи, отколкото колегите си, решават да се откажат от дневната си работа и да работят професионално. Създават нова група, наречена Spice. Тогава Дейвид Гарик променя фамилията си на Байрън. Барабанистът Алекс Напиер (роден през 1947 г. в Глазгоу, Стратклид, Шотландия) се присъединява, като отговаря на реклама от музикален вестник. Басистът Пол Нютон от The Gods попълва състава.
Още от самото начало, Spice избягва да свири кавъри и според Бокс винаги се стреми „... да направи нещо оригинално“. Първоначално управлявана от бащата на Нютон, бандата се изкачва до The Marquee, след което подписва с Гери Брон (шефът на Hit Record Productions Ltd.), който вижда бандата в клуба „Blues Loft“ в Хай Уикъмб. „Мислех, че те са банда, която бих могъл да развия, и аз ги взех на тази основа“ – спомня си по-късно Брон. Той става мениджър на групата и ги подписва с Vertigo Records, новосъздадения лейбъл Philips. Четиримата музиканти се озовават в Lansdowne Studios в Лондон, все още под името Spice. Тогава името е променено на това на известния герой на Дейвид Копърфилд, Юрая Хийп. Съгласно автобиографията на Дейв Линг от групата „Wizards and Demons, The Uriah Heep Story“, въпреки че през декември 1969 г. е избрано Uriah Heep, групата продължава да свири като Spice, докато Кен Хенсли идва през февруари 1970 г. След това, Юрая Хийп решава да разшири звука. „Всъщност записвахме половината от първия албум, когато решихме, че клавирите ще бъдат добри за нашия звук. Бях голям фен на Vanilla Fudge, с техния Hammond орган и изгаряща китара, и така или иначе имахме високите вокали на Дейвид. За това решихме да го оформим“, спомня си Бокс. Гери Брон води сесийния музикант Колин Ууд, а после и Кен Хенсли, бивш колега на Нютон в The Gods, който тогава свири на китара в Toe Fat. „Видях много възможности в групата да направят нещо много различно“, спомня си Хенсли.
Дебютният им албум от 1970 г. „...Very 'Eavy ...Very 'Umble“ (пуснат като Uriah Heep в Съединените щати), представя тежкия орган на Хенсли и китара, както и динамичните вокали на Дейвид Байрън, които се издигат над гръмотевични звукови фонове. Джаз елементи също са включени в записа. Заглавието на албума споменава подписаната фраза на героя на Дикенс Юрая Хийп („very 'umble“). Хенсли има малък принос за дебюта: Бокс и Байрън пишат по-голямата част от материала, включително „Gypsy“, по много начини „... брак на контрасти“, който с течение на времето става тяхната запазена марка. В едно интервю през 1989 г. Мик Бокс си спомня: „Странното беше, че го написахме в Общинския център на Хануел, а Дийп Пърпъл репетираха в съседната стая до нас. Можете да си представите каква ракета имаше между нас.“ Дебютът не е популярен сред рок критиците (особено в САЩ, където репортерът на „Ролинг Стоун“ Мелиса Милс невероятно обещава да се самоубие „ако тази група направи това“), но в ретроспекция отношението към него се променя. „Онези, които не са запознати с Uriah Heep, биха искали да чуят „Demons and Wizards“ или първо компилация, но всеки, който има сериозен интерес към Uriah Heep или корените на хевиметъла, ще намери много, което да хареса в „...Very 'eavy ...Very 'umble“, посъветва критикът Доналд А. Гуарико. В хода на албума започва да се развива връзката между Бокс, Байрън и Хенсли. „Бяхме много бързи, защото всички бяхме в едни и същи неща“, спомня си Мик Бокс.
Когато Найджъл Олсон се завръща в групата на Елтън Джон, Кийт Бейкър заема мястото му. Вторият албум на групата, „Salisbury“ (февруари 1971 г.), е по-равномерен в прогресив рок жанр, като заглавната 16-минутна песен съдържа оркестър от 24 части. Една от песните в албума, „Lady in Black“, се описва като „... стилно аранжирана мелодия, която се основава на акустична мелодия, пълна с призрачни хармонии и свирещи китарни рифове“ и става хит в Германия след повторното ѝ пускане през 1977 г. Продуциран от Гери Брон, вторият албум преминава дълъг път (според Allmusic) на перфектно съчетание на тежка метална мощ и прог рок с Uriah Heep и е също така значим за моменталното издигане на Кен Хенсли до позицията на главен композитор. Скоро след издаването на албума, Кейт Бейкър напуска групата и е заменен от Иън Кларк (от друга група на Vertigo – Cressida). С него групата прави първото си турне в САЩ през пролетта на 1971 г., подгрявайки Three Dog Night и Steppenwolf.
По това време сделката на Гери Брон с Philips / Vertigo свършва, затова той създава свой собствен лейбъл, Bronze Records. Третият албум е записан през летните месеци на 1971 г. по време на трите посещения на групата в Лансдоун. „Беше моментът, когато групата наистина намери солидна музикална посока“, казва Брон по-късно. Третият албум „Look at Yourself“, е оповестен през октомври 1971 г., бележи укрепването на разнообразните идеи, които са отличителни черти на неговия предшественик и представя единния звук и посока. Сред отличителните черти са заглавната „Tears In My Eyes“ и „July Morning“, много епични фенове на групата ги смятат за равнопоставени на „Stairway to Heaven“ на Led Zeppelin и „Child in Time“ на Deep Purple. „Мисля, че „July Morning“ е един от най-добрите примери за начина, по който групата се развива в този момент. Тя въвежда много динамика, много светлина и сянка в нашия звук“, казва Кен Хенсли. Албумът достига своя връх от номер 39 в Обединеното кралство.
1972 – 1976
До края на 1971 г. става ясно, според Хенсли, че той, Байрън и Бокс са се превърнали в тясно свързано ядро на групата. Чувствайки се маргинализиран и силно разтърсен, когато претърпява катастрофа в Германия с един от автомобилите на групата, най-напред Нютон напуска, през ноември 1971 г., и за кратко е заменен от Марк Кларк. Нютон припомня в интервю от 2000 г. на уеб сайта на Uriah Heep: „Е, както знаете, баща ми управляваше групата в ранните ѝ дни, с The Gods и Spice, купул е много съоръжения и т.н. Когато той и Кен се присъединяват към групата – и Кен е първият, който го признава – той има много категорични идеи за това, което искаше да направи с групата. Предполагам, че в някои отношения е било като превозното средство, което Кен е използвал и използвал. Да сложим собствените си идеи заедно. И няма нищо лошо в това. Мисля, да се изправим пред факта, че това, което направихме беше успешно, беше страхотно и за мен. Гери Брон сега беше мениджърът и баща ми се опитваше да си върне пари – да си върне парите обратно за оборудването и т.н. Всички бяха недоволни в много отношения. Всъщност исках да напусна доста време, преди да го направя, но не го направих. Както и да е, с тежките графици за работа и натиска и т.н., аз накрая се срутих на сцената една нощ и другите членове на групата решиха, че трябва да си отида. Това беше смешно, защото не исках и имаше много враждебност, но в същото време беше огромно облекчение“.
През същия този ноември, Иън Кларк е заменен от Лий Кърслейк, също от The Gods. Гари Тейн, член на Keef Hartley Band, се присъединява към Uriah Heep като постоянен член през февруари 1972 г. в средата на друго американско турне, заменяйки Марк Кларк. „Гари просто имаше стил за него, беше невероятно, защото всеки бас китарист в света, който някога съм познавал, винаги е обичал стила си с тези мелодични бас линии“, казва по-късно Бокс. По този начин се формира „класическият“ Uriah Heep и, според биографа К. Блоус, „Всичко просто си пасва на място“.
Резултатът от новооткритата химия е албумът „Demons and Wizards“, който достига № 20 в Обединеното кралство и 23 в САЩ през юни 1972 г. За да отхвърли всякакви възможни намеци относно някакъв вид концепция зад него, Хенсли заявява, че албумът е „... просто колекция от нашите песни, на които имахме добър запис“. Както критиците, така и любителите на групата поддържат албума във висока степен, което според Allmusic „... втвърдява репутацията на Uriah Heep като господар на готик-повлияния хевиметъл.
Два сингъла са издадени от албума: „The Wizard“ и „Easy Livin'“, а вторият дори успява да пробие в Billboard Hot 100. Шест месеца по-късно, през ноември 1972 г. петият студиен албум на Юрая Хийп „The Magician's Birthday“ (#28 Великобритания, 31 САЩ) излиза със „Sweet Lorraine“, издаден като американски сингъл, е най-високата точка на албума. „Юрая Хипй имаше имидж, сега има личност“, пише „Melody Maker“ през 1973 г. Мнозина копират от пищния Байрън. „Дейвид беше комуникационната точка, фокусната точка на сценичната презентация на цялата група. Той имаше толкова много харизма, толкова много способности“, признава Хенсли много години по-късно. Но Хенсли също се развива в сложна инструменталистка и сценична персона, чийто писателски и клавирен стил разпалва останалата част от групата.
Следва двойният „Uriah Heep Live“, записан в кметството на Бирмингам през януари 1973 г. След като завършва още едно японско турне, бандата (поради данъчни проблеми) записа в „Chateau d'Herouville“ във Франция. Там е създадена солидната, но скоро широко разпространена, „Sweet Freedom“ (# 18 Великобритания, 33 САЩ), създадена със „Stealin'“, издадена като сингъл. След като придобива световно признание, групата оставя фентъзи света в текстовете си и прави очевидно пронизване на гъвкавостта чрез добавяне на фънк („Dreamer“) и акустика по модела на съвременните певци към палитрата. Кен Хенсли постепенно записва собствения си, по-мек материал. Неговият соло дебют „Proud Words on a Dusty Shelf“ е издаден същата година.