Флорентин

Флорентѝн е село в Северозападна България. То се намира в община Ново село, област Видин.

География Разположено е на брега на река Дунав. Самото село е разположено в падина. Най-ниската точка е 33 метра, в устието на малката река, преминаваща през селото. Отстои на 18 км от областния център Видин и на 6 км от общинския център Ново село. През селото минава шосе № 122 от Видин за Брегово през Ново село. Почвите в региона са благоприятни за отглеждането на лозя. По крайбрежието на Дунав има градини, в които се отглеждат зеленчуци. Землището на селото граничи със землищата на селата Ново село, Винарово, Неговановци и Ясен. На 200 метра от брега се намира остров Флорентин, който е наносен и се появява само при маловодие, иначе е под вода, само няколко дървета стърчат над водата. Най-високата точка в землището на селото е връх Бачовото 216 метра, разположен в лозовите масиви. От него извира и малката рекичка, дълга около 4 км. Край нея, както и по крайбрежието на Дунав има горски масиви, предимно от акация.

Местности

Бахчата Бачово Бостанище Винарово Добра круша Долно бранище Дялу Порчи Зарзалия Камъка Край село Липица Лозята Митрайчева круша Неговановци Орех Отар Поток Топола Турч Целина Чобанка

История През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността „Валя Турчилор“, върху невисок хълм, надвесен над брега на Дунава. За пръв път името на средновековната крепост се среща между имената на крепостите, изобразени в една италианска военна карта на Югоизточна Европа от 1394 – 1396 г., където тя е представена с условно изображение от крепостна стена с три кули. От веещия се над нея флаг с кръст се съди, че при създаването на картата крепостта е влизала във владенията на Видинското царство на цар Иван Срацимир. В писмените извори крепостта се споменава и в един османски документ, според който османската войска на султан Мурад I, отправяща се в поход срещу Трансилвания през 1438 г., преминала Дунава именно тук. При похода на Владислав III Ягело от 1444 г. Флорентин се споменава отново измежду останалите „здрави крепости в Българското царство, удобни за ръкопашен бой“. Тогава крепостта била подмината от кръстоносната армия, като продължила да се споменава в османските писмени паметници и през следващите десетилетия. Така, в един извор от 1560 г. се сочи, че крепостта е била отбранявана от 24 войници. Крепостта се споменава като действаща и по-късно, чак през 1699 г., като близо половин век по-късно, през 1740 все още била в добро състояние. Тогава тя била нарисувана от австрийския капитан Щад, като според него имала поне две кули, съединени с крепостни стени, всички увенчани със зъбери. Укрепленията на Флорентин били добре запазени и през следващия деветнадесети век, като на една гравюра, издадена във Виена, крепостта е показана с високо запазени стени. Вече при преминаването на австро-унгарския пътешественик Феликс Каниц през 1862 г. оттук, от нея били запазени само основи, като местните жители твърдели, че тя била разрушена доста преди това, а строителният материал бил използван при изграждането на видинските укрепления.

Понастоящем от градежите на крепостта са запазени само част от основите на стена, изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан, смесен с баластра. При останките на крепостта е откривана сграфито керамика. Предполага се, че крепостта е построена не по-рано от XII–XIII в. (Кузев 1981, 94 – 97), като липсата на археологически проучвания на останките ѝ затруднява по-точното ѝ датиране.

В края на XIX век жителите на селото са главно власи. По това време жителите на селото имат значителни допълнителни доходи от улова на риба в Дунава, която продават във Видин.

През лятото на 1950 година, по време на колективизацията, 1 семейство (6 души) от селото е принудително изселено от комунистическия режим.

Население Според официалното преброяване към септември 2021 в село Флорентин живеят 274 души. От 2007 г. до 2010 г. в селото са починали близо 50 души. Депопулационните процеси са налице. Голяма част от трудоспособното население напуска селото в посока Видин, София, Гърция и други европейски страни. Селото е населено от българи. Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %)Общо 352 100,00Българи 335 95,17Турци 0 0,00Цигани 5 1,42Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 12 3,40

Икономика Населението на селото се препитава главно чрез селско стопанство. Повече от половината територия на землището е с лозови масиви. Отглеждат се още зърнени култури и слънчоглед. В градините в и около населеното място се отглеждат зеленчуци и плодове. Животновъдството е представено от овце, кози и кокошки. Стопанският двор се намира на 1 км от центъра на селото в югоизточна посока. В селото е развит риболовът и по-малко дърводобивът.

Религии В селото е изграден православният храм „Възнесение Господне“. В него работят дебърските майстори Петър Новев и Аврам Дичов, за което свидетелства надпис върху иконата на Света Богородица с Младенеца „изъ руки Петръ Іѡвановъ со внука му Аврама Дичовъ“. На големите икони са изписани тропари - рядко срещано решение, характерно за творчеството на учителя им Дичо Зограф. Вероятно те изписват и иконостаса.

Гробището се намира в източна посока непосредствено до главния път 122, в него има и стари кръстове от 19 век.

Спорт Стадионът на селото се намира в източна посока непосредствено до главния път 122, заобиколен от Стопанския двор, гробището и река Дунав. Селото няма футболен отбор.

Външни препратки История на Флорентин Средновековната крепост Флорентин

Бележки

Категория:Села в област Видин Категория:Населени места в община Ново село (България)