Дворецът „Квиринал“ (, Палàцо дел Куиринàле), известен също в савойската епоха като Кралски дворец „Квиринал“ (Reggia del Quirinale) и при папите като Апостолически дворец „Квиринал“ или Папски дворец „Квиринал“ (Palazzo Apostolico del Quirinale, Palazzo Papale del Quirinale), е исторически дворец в Рим, Италия, разположен на едноименния хълм и с изглед към едноименния площад. От 1870 г е официална резиденция на Краля на Италия, а от 1946 г. – на Президента на Италианската република. Той е един от символите на Италианската държава.

Построен през 1573 г., дворецът е една от най-важните сгради в италианската столица, както от художествена, така и от политическа гледна точка. По неговото изграждане и декорация работят известни майстори на италианското изкуство: Пиетро да Кортона, Доменико Фонтана, Алесандро Спеки, Фердинандо Фуга, Карло Мадерно, Джовани Паоло Панини и Гуидо Рени. В момента в него се съхранява голям фрагмент от фреска на Мелоцо да Форли.

Oт понтификата на Павел V дворецът се утвърждава като стабилна папска резиденция: той е домакин на 30 папи – от папа Григорий XIII до папа Пий IX. Първоначално издигнат като лятна папска резиденцияGaetano Moroni, Dizionario di erudizione storico ecclesiastica da San Pietro sino ai nostri giorni, V. XLIX, с.232, той се превръща в почти алтернативно място на Ватиканските дворци.

Разположен на хълма Квиринал, дворецът осигурява по-лесен контакт на папите със седалищата на папските конгрегации, които оформят Римската курия през XVI век. По този начин Квиринал се превръща в де факто резиденция на папата в качеството му на суверен, допълваща тази на Ватикана, която е седалище на папата – глава на Католическата църква. Допълнителна, а не алтернативна резиденция: ето защо комплексът на Ватикана се развива през XVII век, когато е завършена работата по базиликата и Апостолическия дворец, изгражда се фасадата, издигната е Колонадата на Бернини, макар че папите живеят едва понякога там. От друга страна Квиринал се развива като светски дворец, почти без видими религиозни символи и преди всичко (уникален сред апостолическите дворци с тази си особеност)Antonio Menniti Ippolito, I papi al Quirinale. Il sovrano pontefice e la ricerca di una residenza, Roma, Viella, 2004 – без църква, отворена за обществеността.

По време на френската окупация на Рим (1809-1814), Наполеон Бонапарт планира да превърне Квиринал в официална резиденция, но никога не успява да го използва лично. След 1870 г., с анексирането на Рим към Кралство Италия, дворецът става резиденция на кралете на Италия.

С раждането на Италианската република след институционалния референдум от 2 юни 1946 г., сградата става седалище на Президента на републиката.

Дворецът „Квиринал“ е с площ от 110 500 m²Зад него са само дворецът Топкапъ (700 000 m²) (Истанбул), Istana Nurul Iman (200 000 m²) (Бруней), Апостолическият дворец (162 000 m²) (Ватикана), Забраненият град (150 000 m²) (Пекин) и Кралският дворец (135 000 m²) (Мадрид). и е шестият дворец в света по площ, както и втората резиденция на президент (първата е Белият дворец в Анкара, Турция). Комплексът на Белия дом (Вашингтон, САЩ) има площ, равна на 1/20 от тази на Квиринала.

История Произход Дворец „Монте Кавало“ и Вила „Карафа“

Още преди раждането на Двореца „Квиринал“ зоната, частично заета от централния комплекс, е била дом на вила на сем. Карафа. Тя е кръстена на кардинал Оливиеро Карафа, който купува имението в края на XV век и кара да построят първите сгради тамChristoph Luttpold Frommel, La villa e i giardini del Quirinale nel Cinquecento, in Bollettino d'arte, Volume Speciale: Restauri al Quirinale, Bd. 1, Roma (1999), p. 15-62, известни като Вила „Монте Кавало“ или Вила „Есте ал Куиринале“.

През 1550 г. кардинал Иполито II д’Есте, собственик на Вила д’Есте в Тиволи, получава под наем вилата и лозето от кардинал Оливиеро Карафа за петгодишен период. По-късно договорът е подновяван няколко пъти, включително от племенника му Луиджи д’Есте, който също намира мястото подходящо за престои в Рим.Vincenzo Pacifici, L'antico Quirinale in un affresco rinvenuto in Villa d'Este, in Atti e Memorie della Società Tiburtina di Storia e d'Arte, vol. IX-X (1929-30), pp. 385-387 [Vincenzo Pacifici, Ippolito II d'Este, cardinale di Ferrara, Tivoli, 1920, ristampa 1984, pp.147-159

Кардинал Иполито II д’Есте предприема първите значими работи по Вила „Карафа“, като основният му фокус е върху терена. Той нарежда изравняване и модифициране на пространството, за да създаде градини с фонтани, водни елементи и антични скулптури, открити в Рим по онова време – всичко за негова сметка.През 1583 г. папа Григорий XIII, който често е бил гост на кардинал Иполито д'Есте или на неговия племенник Луиджи д'Есте, започва разширяване на вилата за своя сметка. Той я превръща в лятна резиденция с пълномощия на дворец, тъй като районът се смята за по-здравословен от Ватиканския хълм или Латеран. Проектът е поверен на архитекта Отавиано Маскерино, а работата е завършена две години по-късно, през 1585 г. Смъртта на папата през същата година попречва на Маскерино да започне втори проект, който предвижда разширяването на сградата в голям дворец с паралелни крила с портици и голям вътрешен двор. Сградата, построена от Маскерино, все още се разпознава в северния край на двора, в частта, характеризираща се с фасада на двойна лоджия. Тази част е увенчана с панорамна кула, днес известна като Кула на ветровете (Torre dei Venti) или куличка, издигната по-късно с изграждането на камбанария, базирана на предполагаем проект на Карло Мадерно и Франческо Боромини.

Сградата, построена от Отавиано Маскерино, макар и поръчана от папа Григорий XIII, остава собственост на семейство Карафа. Тя е дадена под наем на Луиджи д’Есте, племенник на кардинал Иполито II д’Есте, който я използва като резиденция в Рим. Според исторически сведения, починалият папа вероятно е възнамерявал да закупи имота, за да го остави на Луиджи д’Есте, но плановете му остават незавършени.

Придобиване от папа Сикст V

Папа Сикст V, впечатлен от мястото при възкачването си на папския трон, решава през 1587 г. да закупи земята и вилата от Апостолическата камара, с намерението да я превърне в папско лятно седалище. Малко след това той предприема разширяване на двореца, като поверява работата на Доменико Фонтана, който участва във всички големи архитектурни и градоустройствени проекти на неговия понтификат.

Папата се ангажира и с цялостното преустройство на района, включително изграждането на оста Страда Пия и Страда Феличе, създаването на кръстовището „Куатро фонтане“ и определянето на друга „частна“ резиденция на папата в Термини.

Доменико Фонтана играе ключова роля в оформянето на площада отпред, като възстановява статуите на Диоскурите, които от древни времена са разположени на хълма Квиринал. Те са традиционно приписвани на Фидий и Праксител, както все още пише на пиедестала. Освен това Фонтана изгражд първия фонтан на площада.

Топонимът „Монте Кавало“ (от итал. „Хълм „Кон““) произлиза именно от скулптурната група, обозначаваща върха на хълма и площада. Въпреки че вече не се използва официално в топонимията на града, някои стари римляни все още го наричат така.

Папа Климент VIII (1592-1605), който също живее във вилата през летния период, съсредоточава усилията си върху преустройството на парка на комплекса. Той кара да построят, наред с други неща, монументалния Фонтан на органа, отличаващ се с игри на вода и фонтани, придружени от звука на воден орган.

От XVII до края на XVIII век

Папа Павел V възлага завършването на работата по основната част на сградата на Квиринал. На него именно се дължи голяма част от сегашния ѝ вид. Той поверява разширението на Фламинио Понцио, който изгражда последователно крилото към градината – Залата на Консисторията (Sala del Concistoro), днес Балният салон (Salone delle Feste), и Параклиса на Анунциата (Cappella dell'Annunziata). Тези пространства са украсени от 1609 до 1612 г. от Гуидо Рени в сътрудничество с Джовани Ланфранко, Франческо Албани, Антонио Карачи и Томазо Кампана, и характеризират сградата с едно от двете възвишения, които все още се виждат днес.

Със смъртта на Понцио през 1613 г. работата по разширението е продължена от Карло Мадерно, който създава крилото на ул. „Куиринале“. Тук се намират най-известните зали от целия комплекс, включително Параклисът на Павел (Cappella Paolina), папските апартаменти и Кралската зала, сега известна като Салон на Кирасирите (Salone dei Corazzieri).Височината на Параклиса на Павел и на Салона на Кирасирите налага изграждането на второ повдигане, което се вижда ясно на фасадата на сградата. Салонът на Кирасирите е украсен с рисуван фриз, дело на Агостино Таси – автор на проекта и отговорен за строителството на южната стена. Останалите три стени са поверени на Карло Сарачени и Джовани Ланфранко. В по-малка степен допринасят Алесандро Турки, Спадарино, Паоло Новели и Маркантонио Басети.

Папа Урбан VIII продължава разширяването на комплекса, като закупува много земи, разширявайки имота на изток в полза преди всичко на градината, чийто размер почти се удвоява. Той издига стената, която обгражда новия периметър на комплекса Квиринал, и построява, с цел защитата на двореца, ниска фасадна кула с квадратни процепи за процепите на оръдията. Оцелелите части от тези стени все още се виждат на ул. „Джардини“.

През 1638 г. Джовани Лоренцо Бернини проектира Лоджията на благословиите, разположена над главния входен портал на сградата. По късно, при папа Александър VII, Бернини проектира Маника Лунга (Дълъг ръкав), като изгражда първата й част през 1657 - 1659 г. Строителството на сградата е продълженоа през 1722-1724 г. от Алесандро Спеки за папа Инокентий XIII и е завършено от Фердинандо Фуга през 1730-1732 г. за папа Климент XII. В края на Маника Лунга Фуга модифицира сградата от XVII век на граф Канталмаджо, превръщайки я в Сграда на секретаря на шифъра, днес известна като Палацина дел Фуга и помещаваща офисите и частните апартаменти на Президента на Италианската република. На 5 юли 1770 г. Моцарт е номиниран за рицар на Ордена на Златната шпора с церемония, проведена в Двореца „Квиринал“.

От Наполеон до превземането на Рим Когато Наполеон окупира Рим и го присъединява към Френската империя (1809 - 1814), една от първите му цели е окупацията на двореца „Квиринал. Той планира мащабна реконструкция, за да го превърне в официална резиденция на френския император във втория най-важен град на империята след столицата Париж. Особено след раждането на Наполеон Франциск II, негов син от втората му съпруга Мария-Луиза Австрийска, който носи титлата „крал на Рим, дворецът придобива още по-голямо значение“.

От краткото наполеоново интермедзо днес остава разделянето на голямата галерия, която гледа към пл. „Куиринале“, за да се оформят три зали, които съществуват и днес: Жълтата зала, Залата на Август и Залата на посланиците. Това преструктуриране, извършено от архитект Рафаеле Стърн, водии до загуба на единството на изключително ценния цикъл от стенописи на Пиетро да Кортона от XVII век. Освен това дворецът е лишен от обзавеждане и произведения на изкуството, по-специално от две картини на Тициан и Гуерчино. Въпреки плановете си Наполеон I никога не използва лично Квиринал, тъй като средствата, предназначени за него, са отклонени за Руската военна кампания от 1812 г.

През май 1814 г., след края на наполеоновата окупация, папа Пий VII се завръща в Рим и възстановява владението над Квиринал. Той незабавно започва работи по заличаване на следите от френското управление, като използва архитект Стърн, който преди това е работил за Наполеон. Сред най-важните интервенции са строгите стенописи в Параклиса на Павел и окончателното подреждане на Фонтана на Диоскурите на площада пред входа.

Пий IX е последният папа, обитавал Квиринал от избирането му до пробива на Порта Пия на 20 септември 1870 г., след което папите официално се установяват в Апостолическия дворец на пл. „Свети Петър“.

Савойски период