Индекс на цитиране (ИЦ) (, CI) между научни публикации е референтна база от данни, която индексира препратките, посочени в списъците с референции на тези публикации, предоставя количествени показатели за тези препратки (като общ обем на цитиране, h-индекс и др.) и позволява на потребителя лесно да установи кои по-късни документи цитират кои по-ранни документи.
История Форма на индекс на цитиране се среща за първи път в еврейската религиозна литература от XII век. Юридическите индекси на цитиране са открити през XVIII век и са направени популярни от цитатори като цитатите на Шепърд (1873). През 1961 г. Институтът за научна информация (ISI) на Юджийн Гарфийлд въвежда първия индекс за цитиране на статии, публикувани в академични списания: първо Science Citation Index (SCI), а по-късно включва в него индекси на цитиране по обществени науки /Social Sciences Citation Index (SSCI)/ и Arts and Humanities Citation Index (AHCI). Американското химическо дружество преобразува своя печатeн реферативeн журнал „Химическа реферативна служба“ /Chemical Abstract Service/ (създаден през 1907 г.) в достъпен по интернет SciFinder през 2008 г. Първото автоматизирано индексиране на цитати Giles, C. Lee, Kurt D. Bollacker, and Steve Lawrence. "CiteSeer: An automatic citation indexing system." In Proceedings of the third ACM conference on Digital libraries, pp. 89-98. 1998. е извършено от CiteSeerX CiteSeer през 1997 г. и е патентовано. SR Lawrence, KD Bollacker, CL Giles "Autonomous citation indexing and literature browsing using citation context; US Patent 6,738,780, 2004. Други източници на такива данни включват Google Наука, Microsoft Academic, Scopus на Елзивър и iCite на Националните институти по здравеопазване.
От 2005 г. в Научната електронна библиотека (НЭБ, ELIBRARY.Ru) е създаден Руският индекс за научно цитиране (RSCI) Писляков В. В. Наукометрические методы и практики, рекомендуемые к применению в работе с российским индексом научного цитирования // Отчёт о научно-исследовательской работе (промежуточный) по теме «Разработка системы статистического анализа российской науки на основе данных российского индекса цитирования». — М., 2005.. Целта на проекта е създаване на национална библиографска база данни за научни периодични издания.
Описание Индексът на цитиране е един от най-разпространените наукометрични показатели и се използва за формална оценка в научните и бюрократични среди в много страни. Алтернативи на индекса на цитиране са eкспертната оценка и оценката по импакт фактора на научните списания.
На руски език е обичайно специално тълкуване на понятието „Индекс на цитиране“, което означава индикатор, който показва значимостта на тази статия и се изчислява въз основа на последващи публикации, които се отнасят до тази работа.
Методите за анализ на цитиране принадлежат към по-обща група методи за анализ на документния поток. Редькина Н. С. Модель многоуровневого изучения результативности научных исследований // VII Всероссийская конференция молодых учёных по математическому моделированию и информационным технологиям (с участием иностранных ученых). 1-3 ноября 2006 года, Красноярск, Россия
Основни индекси на цитиране Базираните на абонамент системи за индексиране на академично цитиране с общо предназначение включват:
Мрежа на науката (Web of Science) от Clarivate Analytics (предишен бизнес за интелектуална собственост и наука на Toмсън Ройтерс) Scopus от Elsevier, достъпен само онлайн, който по подобен начин съчетава търсене по теми с разглеждане и проследяване на цитати в науките и социалните науки.
Всяка от тях индексира цитирания между публикациите и има механизъм за установяване кои документи цитират кои други документи. Те не са с отворен достъп и се различават значително по цена: Мрежата на науката и Scopus са достъпни чрез абонамент (обикновено за библиотеки).
Освен това CiteSeer и Google Наука са безплатно достъпни онлайн.
Съществуват и няколко системии за индексиране на цитирания с отворен достъп, като:
INSPIRE-HEP, който обхваща физика на високи енергии, PubMed, който обхваща науки за живота и биомедицински теми, и Астрофизическата информационна система на НАСА, която обхваща астрономията и физиката.
Критика Индексът на цитиране е критикуван като статистически ненадежден показател, който зависи от областта на знанието (биолозите и лекарите имат повече от физиците, а физиците съответно повече от математиците), от общия брой специалисти в определен раздел на науката, от текущата популярност на научните изследвания (в горещи области статиите се цитират по-добре от пионерските или тези, които надхвърлят настоящата ситуация в науката), географията на публикациите в списанията, възрастта на изследователя, възможното „измама“, като „ безличен” индикатор и др. Геннадий А. Месяц – «Индекс цитирования не всегда объективно отражает заслуги учёного» Валерий В. Козлов и Нелли В. Мотрошилова – Об индексе цитирования
Академик Е. Д. Свердлов през 2018 г. смята, че библиометрията е лош инструмент за оценка на работата на учен, тъй като „една статия може да бъде добре цитирана, защото е погрешна“. Свердлов Е. Д. «Статья может хорошо цитироваться потому, что она ошибочна». Почему научную работу нельзя оценивать по ее цитированию // Индикатор.ру. 7 февраля 2018.
Освен това има малки групи учени, които активно използват самоцитиране. В момента лидери в самоцитирането са руски и украински учени. «Опубликована база учёных, которые активно цитируют сами себя. Украина и Россия в лидерах» // на базе перевода из PLoS Biology
Вижте също Мрежа на науката Scopus Импакт фактор H-индекс
Източници