Българизация, също известна като побългаряване, е разпространението на българската култура извън българското етническо пространство. В исторически план неуспешните усилия за насилствена асимилация в България са били насочени предимно към мюсюлманите, най-вече към българските турци, но неислямските групи също са били изправени пред асимилация.
Малцинствата в Народна република България През 30-те и 40-те години на миналия век, Съветският съюз, използвайки влиянието си се опитва да стимулира в България създаване на нови изкуствени нации в пограничните райони, като македонска, тракийска и добруджанска. Целта на тези сталинистки политики е да се намали тежестта на българската нация при евентуалното създаване на Балканска федерация, като стожер на пролеторския интернационализъм и борбата с балканските шовинизми. След смъртта на Сталин през 1953 г., в страната настъпват промени и Тодор Живков става лидер на Българската комунистическа партия. Под управлението му започва отстраняване на сталинистките полотики по националния въпрос и на концепцията за българската нация е допълнително развита.
Идеята, че българските турци имат общ славянски и християнски произход с българите, възниква през 60-те години по време на управлението на Живков. Привеждат се доказателства, че Османската империя е планирала и изпълнила „ислямизацията“ и „турцизацията“ на населението в завладяната българска държава.По следите на насилието, Петър Петров , Издателство Наука и изкуство, 1987 г. През 1985 г. висш представител на Българската комунистическа партия обявява, че „в българската нация няма части на други народи и нации“.
Отличителна сред кампаниите за българизация по време на управлението на Живков е „Възродителният процес“, опит през 80-те години да асимилира турското население на България. По време на „Възродителния процес“ усилията за асимилация се увеличават, а мюсюлманите, които още не са били принудени да приемат нови български имена, се принуждават да го направят. „Възродителният процес“ е последван от „Голямата екскурзия“, което води до изгонването на над 300 000 български турци от страната. След падането на Тодор Живков „Възродителният процес“ е прекратен и хората са свободни да си върнат предишните имена или да приемат имена, които желаят. Въпреки това някои от хората, които са принудени да приемат българско име, продължават да използват и двете си имена.
Днешно време Въпреки историческите напрежения с мюсюлманското малцинство, сегашната конституция на България осигурява свобода на религията, макар и да признава Българската православна църква като „традиционната религия“ в България.
Специфични етнически групи Власи Освен Възродителния процес, българизацията засяга основно власите в България, които биват асимилирани до голяма степен през XX век.
Пропагандно използване на термина Македонистки маргинали в страната, както и правителствата на днешна Северна Македония, политиканствайки обвиняват България в „българизация“ на „македонското малцинство“ в Пиринска Македония, както и на тези, живеещи в други части на България. Основа за тези претенции е провежданата от сталинистите дебългаризация през периода 1944 – 1958 г. Въпреки тези комунистически политики в нито една част на Българската държава не се формира значима група на граждани с македонско народностно самосъзнание и днес те са само незначителна група от около 1100 души.Чавдар Маринов, От „интернационализъм“ към национализъм – част 1. „Либерален преглед“ 29 Юли 2013.
Вижте още Сърбизация Македонизъм Турцизация Елинизация
Източници
Категория:Етнически групи Категория:Турци в България Категория:Македонизъм Категория:Народна република България