Национален музей в Лвов () (официално Национален музей „Андрей Шептицки“ в Лвов. Научно-художествена фондация на митрополит Андрей Шептицки) е национален художествен музей, една от най-значимите съкровищници на паметници на националната култура и изкуство на Украйна. Музеят се намира в гр. Лвов.

Музеят е основан през 1905 г. от гръкокатолическия митрополит Андрей Шептицки като частна фондация, а през 1913 г. с тържествен акт е подарен на украинския народ.

История Музеят е основан през февруари 1905 г. от гръко-католическия митрополит Андрей Шептицки като частна фондация, наречена „Църковен музей“ с основна цел развитие на украинската култура. Работата по организацията на музея и събирането на колекциите се ръководи от Иларион Свенцицки, по-късно известен историк, славист и изкуствовед – дългогодишен директор на музея (1905 – 1952 година). За основа на музейния фонд служи личната колекция на Шетицки, който дарява около 10 000 предмета. В първите години от съществуването на музея, Шептицки го поддържа с лични средства. За да изложат колекцията, през 1911 г. основателите на музея закупуват сградата на дворец „Дуниковски“, построен през 1898 година.

През декември 1909 г. музеят е преименуван на „Народен музей на митрополит Андрей, граф на Шептихи Шептицки“, на 11 юли 1911 г. – в „Народен музей. Юбилейна научна фондация на галисийския митрополит Андрей Шептицки”. На 13 декември 1913 г. с тържествен акт музеят е подарен на украинския народ. Същия ден експозициите бяха отворени за посетители.

През 30-те години на миналия век фонда на музея съдържа над 80 000 експоната. След края на Втората световна война фондът е допълнен с колекции от музеи, затворени от съветските власти, по-специално музеите на Ставропигийския институт, Лвовската митрополия на Украинската гръкокатолическа църква, Дружество „Просвета“, Научно дружество „Шевченко“, градския Народен дом, Богословското научно дружество и библиотеката на Василианския орден. По-късно музеят е преименуван на „Държавен музей на украинското изкуство“, впоследствие – „Лвовски музей на украинското изкуство“.

От 1991 г. музеят официално се нарича „Национален музей в Лвов. Научно-художествена фондация на митрополит Андрей Шептицки”. Музеят получава сегашната си главна сграда, построена за Индустриалния музей в началото на XX век, в която се е помещавал Музеят на Ленин по съветско време. През 2005 г. музеят получава настоящото си име.

Колекция Понастоящем музейният фонд включва над 100 000 предмета, представящи вековните традиции в развитието на украинското изкуство и национална култура.

Най-голямата и най-пълна колекция от средновековно украинско сакрално изкуство от XII – XVIII в. в Украйна е с особено значимост. Това са икони, скулптура, ръкописи и старопечатни книги, декоративни резби, метални изделия и бродирани църковни тъкани. В експозицията на музея най-широко представена е колекцията от икони от XIV –XVIII в., предимно от регионите на Западна Украйна. Иларион Свенцицки идва в бойковското село Мшанец, за да занесе лично в музея стари икони от местната църква от XVI век „Рождество на Пресвета Богородица“.Зубрицький Петро Біографія о. Михайла Зубрицького // Літопис Бойківщини. — 1970. — Ч. 1—2 (16—17).

Украинският ренесанс и барок са представени с творбите на Иван Руткович (Жовкивски иконостас от XVII в.) и Йов Кондзелевич (Богородчански иконостас, 1698-1705 година).

Ценни паметници на писмената култура са събрани в колекцията от ръкописи и старопечатни книги, чието формиране започва със самото създаване на музея. Основата на колекцията е положена от образци, дарени от митрополит Шептицки, а допълването и изучаването на колекцията е продължено от проф. Свенцицки. Колекцията и даровете на културни дейци и просветители, духовници, както и експонати от колекциите на Ставропигийския институт, Лвовската гръкокатолическа митрополия, Дружество „Просвета“, Научно дружество „Шевченко“, градския Народен дом, Богословското научно дружество и библиотеката на Василианския орден, прехвърлени след 1939 г., допълнително обогатяват колекцията. С особена важност е уникалното Бучашко евангелие.

Колекциите на музея съдържат шедьоври на художници от европейско значение като Йохан Георг Пинзел, Мацьей Полейовски, Михайло Филевич и други. Селекцията от украински народни и професионални гравюри от XVII – XVIII век (около 1 000 запазени експоната) е с особено висока стойност.

Развитието на украинското изкуство в периода XIX в. – началото на XX в. е представено от колекция от живопис на художници от Поднепровска и Западна Украйна.

Гордостта на музейната колекция са редица оригинални произведения на Тарас Шевченко.

Колекцията с произведения на изкуството от XIX в. – началото на XX в. включва художествени произведения на класиците на украинското изкуство като Корнило Устиянович, Теофил Копистински, Серхий Василкивски, Фотий Красицки, Антин Манастирски, Иван Труш, Олена Кулчицка, както и творбите на художници, за чиито имена е имало целенасочени опити да бъдат изтрити от украинската народна памет, като Михайло Бойчук, Модест Сосенко, Лев Гец, Петро Холодний.

Специално внимание заслужава колекцията от произведения на народното творчество, формирана още в първите години от съществуването на музея. Днес тя наброява над 20 хиляди експоната и представя всички типологични разновидности и жанрове на украинското народно творчество, обхващащи периода XVII – XX век. Колекцията включва изделия от керамика, кост, метал, плат, бродерия, дърворезба, народни носии, писани яйца, витинанки, рисуване върху стъкло.

Експозиции

Най-добрите произведения от музейните колекции са представени в следните постоянни експозиции:

„Старинно украинско изкуство“, „Изкуството на XIX в. и началото на XX век“, „Украинско изкуство на XX век“, „Народно изкуство“.

Музеят е домакин и на временни изложби.

Филиални музеи

Към Националният музей на Лвов се числят няколко музея филиали, експозициите на които са представени в домовете и творческите работилници на съответните художници:

Мемориален художествен музей „Олекса Новакивски“, Мемориален художествен музей „Олена Кулчицка“, Мемориален художествен музей „Иван Труш“, Мемориален художествен музей „Леополд Левицки“, Художествен музей „Лес Курбас“ (в Самбир).

Дарение от Халина Хорюн-Левицка Халина Хорюн-Левицка е канадска гражданка от украински произход. Тя се мести в Украйна през февруари 2009 г., притеснена за съдбата на нейната художествена колекция след смъртта ѝ. Самата колекция включва произведения на художници от украински произход, емигрирали в чужбина. Художниците са работили в Европа, Австралия, Северна и Южна Америка.

Броят на произведенията на изкуството в колекцията на Хорюн-Левицка е общо 119. Почти всички са творби, рисувани през XX век. Най-старата картина е „Алуща, Крим“, 1924 г. (художник Васил Кричевски). Колекцията съдържа разнообразие от художествени направления и жанрове. Сред имената на художниците са: Якив Гниздовски, Олекса Гришченко, Любослав Гуцалюк, Мирон Левицки, Халина Мазепа, Микола Недилко, Васил Хмелюк. Творбите са дарени на Националния музей в Лвов.

Сграда на музея Основната сграда се намира на булевард „Свобода“ 20. Построена е на границата между XIX – XX в. с финансиране от Галицийската спестовна каса, като е предназначена за Музея на художествените занаяти, който по това време не разполага със собствени помещения. През 1888 г. Галицийската спестовна банка отпуска 400 000 крони, а на следващата година се провежда конкурс за проекти, в който печели работата на професора от Лвовското висше политехническо училище, скулптора Леонард Маркони. През 1890 г. се провежда втори тур, където победител става архитектът Густав Бизанц, професор в Политехническото училище. Второ място заема проектът на краковския архитект Ян Завиейски, а трето – проект на Леонард Маркони. Инвеститиционната компания обаче отказва да осъществи проекта Бизанц и дизайнът е поверен на един от членовете на журито, Йозеф Каетан Яновски, който в съавторство с Маркони разработва нов проект, реализиран през 1898 –1904 г. от строителната фирма на Едмунд Жиховиц. Декоративната орнаментура е изработена от Антоний Попел и Михайло Паращук. Между колоните на портиците са добавени алегорични скулптури на Петро Вийтович, унищожени през 1952 г. по време на адаптирането на сградата като музей на Ленин. По същото време в интериора на музея е унищожена известната скулптура „Грънчар“ на Хрихорий Кузневич.

Музеят, построен в началото на XIX и XX в., е последната значима сграда от периода на историзма в архитектурата на Лвов. Неоренесансът доминира в еклектичната палитра от строителни стилове. Сградата отразява съвременните тенденции в музейното строителство: изложбени зали, библиотеки и заседателни зали са групирани около едно вътрешно пространство с осветление отвисоко. Сградата е двуетажна с висок цокъл и големи сутерен. Композиционното решение на фасадите е повлияно от архитектурата на Музея на историята на изкуството във Виена.Сьомочкін І. В. Будинок Художньо-промислового музею у Львові (до питання про авторство проєкту) // Вісник інституту „Укрзахідпроектреставрація“. — 1995. — №3. — с. 30—33.

Галерия

Бележки

Източници Збірка Галини Горюн-Левицької: каталог / ред. Г. Левицька, Д. Зельська-Даревич. — Киев: Родовід, 2006. — с. 132 — ISBN 966-7845-23-0. Посацька Д. М., Федорова Л. Д. Національний музей у Львові імені Андрея Шептицького // Енциклопедія історії України : в 10 т. / ред. кол.: В. А. Смолій (главен) и др. ; Інститут історії України НАН України. — К.: Наукова думка, 2010. — Т. 7 : Мл — О. — с. 320. — с. 728 : ил. — ISBN 978-966-00-1061-1. Харчук Х. Дуніковських палац // Енциклопедія Львова: в 4 т. / ред. А. Козицького. — Лвов: Літопис, 2008. — Т. 2: Д—Й. — с. 192—193. — ISBN 978-966-7007-69-0. Каталог втрачених творів Національного музею у Львові імені Андрея Шептицького (1940—1941) / Міністерство культури і туризму України, Державна служба контролю за переміщенням культурних цінностей через державний кордон України, Національний музей у Львові імені А. Шептицького; авт.-упоряд. Д. Посацька. — К.; Л.: [б. в.], 2008. — с. 52: ил. — ISBN 978-966-8800-16-0.

Литература Літопис Національного музею у Львові імені Андрея Шептицького / відп. ред. О. Біла; відп. за вип. І. Кожан. — Лвов: Національний музей у Львові імені А. Шептицького, 2014. — №10(15). — с. 192.

Връзки Facebook страница Львів непопсовий. Національний музей Національний музей у Львові Дарунок Галини Горюн-Левицької з Торонто, Канада Національний музей у Львові імені Андрея Шептицького. Генеральний директор Кожан Ігор Володимирович. Ірина Гах. Великий дар Митрополита (I) Ірина Гах. Великий дар Митрополита (II) Ірина Гах. Великий дар Митрополита (III) Ірина Гах. Великий дар Митрополита (IV) Ірина Гах. Великий дар Митрополита (V) Ірина Гах. Будинок на проспекті Свободи митрополит не дарував Ірина Гах. Стрілецькі виставки Ірина Гах. Національний Музей у Львові: часи воєнні Ірина Гах. Національний Музей у Львові: часи радянські Ірина Гах. Національний музей у Львові: Незважаючи на… Ірина Гах. Національний музей у Львові: В умовах соцреалізму Ірина Гах. Національний музей у Львові: хрущовські 1960-ті Ірина Гах. Національний музей у Львові: брежнєвські ‘70-ті Ірина Гах. Національний музей у Львові: ‘80-ті Ірина Гах. Національний музей у Львові — надбання та втрати… Ірина Гах. Національний музей у Львові: фатальний 1952-й … Ірина Гах. Національний музей у Львові: резонансний ‘84-й

Категория:Музеи в Украйна Категория:Основани в Руската империя през 1905 година