Стефани Клотилда Луиз Хермини Мари Шарлот Белгийска (* 21 май 1864, Лакен; † 23 август 1945, Панонхалма) е белгийска принцеса, съпруга на принц Рудолф, кронпринц на Австро-Унгарската империя.
Тя е втората дъщеря на белгийския крал Леополд II и на съпругата му Мария-Хенриета Австрийска.
Омъжва се във Виена на 10 май 1881 г. за Рудолф и имат едно дете, ерцхерцогиня Елизабет Мария. Бракът на Стефани и Рудолф е неуспешен, защото той, депресиран и разочарован от политиката, има многобройни извънбрачни връзки и се заразява с венерическа болест (сифилис), която предава на жена си, правейки я неспособна да зачене отново. През ноември 1888 г. кронпринцът се запознава с очарователната 17-годишна баронеса Мери фон Ветсера, с която започва любовна връзка. На 30 януари 1889 г. сутринта двамата са открити простреляни в ловната хижа на принца в Майерлинг, като заключението на лекарите е самоубийство.
След единадесет години вдовство през 1900 г. Стефани се жени отново за граф Елемер Лоняй де Наги-Лоня и Васарош-Намени, унгарски благородник от по-нисък ранг, за което е изключена от Камарата на Австро-Унгария. Този втори съюз обаче се оказва щастлив. След смъртта на баща си през 1909 г. Стефани заедно с по-голямата си сестра Луиз завеждат иск в белгийските съдилища дела за наследството, от което и двете смятат, че са били лишени.
До Втората световна война граф и графиня Лоняй (издигнати в княжески ранг през 1917 г.) прекарват мирно живота си в имението Русовце в днешна Словакия.
През 1935 г. Стефани публикува своите мемоари, озаглавени „Je devais être impératrice“ („Трябваше да бъда императрица“). През 1944 г. тя лишава от наследство дъщеря си, която се развежда, за да живее с депутат социалист. Стефани не е виждала дъщеря си от 1925 г. Пристигането на Червената армия през април 1945 г., в края на войната, принуждава Стефани и съпруга ѝ да напуснат тяхната резиденция и да потърсят убежище в абатството Панонхалма в Унгария. Стефани почива от инсулт в абатството по-късно същата година.
Ранни години
Стефани е третото дете на херцога (бъдещия крал Леополд II) и херцогинята на Брабант Мария-Хенриета Австрийска. Техният брак е уреден през 1853 г. по политически причини от семействата им, въпреки че двамата имат почти напълно противоположни интереси: херцогът на Брабант не се интересува от семейния живот и е запален по политическите и икономически проблеми в кралството, което предстои да управлява, докато Мария Хенриета е млада жена, отдадена на религията и се интересува от конна езда, кучета и музика.
Стефани е родена в двореца Лакен на 21 май 1864 г., родителите ѝ я кръщават още в деня на раждането ѝ. Официалното кръщение е на 25 юни на церемония в параклиса на двореца, където тя получава имената „Стефани Клотилда Луиза Хермини Мария Шарлота“. Първите ѝ две имена са в чест на кръстниците: чичо ѝ по майчина линия, ерцхерцог Стефан Австрийски, палатин (титулярен наместник на императора) на Унгария, и нейната леля по брак принцеса Клотилд от рода Сакс-Кобург и Гота. След церемонията е даден гала обяд за присъстващите 60 души.
Стефани има по-големи сестра Луиза (родена на 18 февруари 1858 г.) и брат Леополд, граф на Ено (роден на 12 юни 1859 г.).
На 10 декември 1865 г. след 34 години управление умира крал Леополд I, основател на белгийската династия. На трона се възкачва бащата на Стефани под името Леополд II, а брат ѝ Леополд приема титлата „Херцог на Брабант“ като нов престолонаследник.
Семейна и династична драма През пролетта на 1868 г. почти 9-годишният Леополд, престолонаследник и херцог на Брабант, вдига температура след падане в езерото в парка на Лакен. Състоянието му се влошава бързо, лекарят го диагностицира с остър перикардит. През лятото се подобрява, но кашлицата му продължава. Лекарят извърша операция на сливиците и след нея Леополд заминава за Остенде, за да се възстанови. Кралица Мария Хенриета се изолира, за да си почине, докато крал Леополд II, зает с държавните дела, и двете му дъщери остават в Лакен. През август Леополд се връща в Лакен болен от воднянка. През септември състоянието му се подобрява видимо, но после силно се влошава и на 22 януари 1869 г. момчето умираВ мемоарите си Стефани споделя последиците от това„Първото събитие, което се запечата дълбоко в паметта ми, беше смъртта на любимия ми брат. Въпреки че бях само на четири години и половина, все още ясно си спомням това възхитително красиво и нежно дете, неговото примирение по време на краткото му боледуване и трогателната болка на майка ми, когато той издъхна в ръцете ѝ“. и цялото ѝ детство е белязано от този траур. „От този момент нататък в спомените ми семейният живот на родителите ми помръкна. Поразена в сърцето от смъртта на сина си, майка ми се беше променила много: това дете беше целта в живота ѝ, той я беше помирил със съдбата, която ѝ се бе паднала“.
В началото на 1871 г. в Брюксел бушуват епидемии от тиф и едра шарка. Кралицата, без да се притеснява от зараза, помага на нуждаещи се семейства. На 10 април Стефани, която още не е навършила седем години, се разболява от тиф за ужас на родителите си, които се страхуват, че още едно дете ще умре. В продължение на много седмици момичето е в безсъзнание, с температура и силни болки. Близките ѝ я подготвят за смъртта. Баща ѝ често я посещава, а майка ѝ и вярната бавачка от немски произход Тони Шарири, наета скоро след раждането на Стефани, плачат до леглото ѝ. Принцесата бива спасена само от грижите на неизвестен арденски лекар, с когото кралската двойка се консултира, който препоръчва студени бани. Температурата спада и през октомври Стефани оздравява. След възстановяването на дъщеря им, Леополд II и Мария Хенриетя водят нея и сестра ѝ Луиз в Биариц, като по пътя спират в Париж.
Леополд храни надежда за втори син, но след един спонтанен аборт през март 1871 г. кралицата ражда трета дъщеря – Клементин на 30 юли 1872 г., последното дете в семейството. Стефани разказва за настъпилото отчуждение на родителите си в мемоарите си„Тъжно и обезкуражаващо е да се мисли, че тези две същества не биха могли да живеят по-добре заедно и да създадат дом. Но за съжаление те не се разбираха. Пътищата им се пресичаха за един миг, само за да се отдалечат незабавно и завинаги. Той избра пътя на безразличието, на изневярата, а тя трябваше да приеме този на примирението, самотата и болката.“ Леополд II губи интерес към семейството си и насочва вниманието си към прословутата Свободна държава Конго, която е негово лично владение, а не белгийска колония, и чрез безмилостна експлоатация на ресурсите ѝ натрупва огромно лично състояние. Той пренебрегва семейството си и заради любовници – има толкова много скандални връзки, че е известен на своите поданици като Le Roi des Belges et des Belles („Кралят на белгийците и на красавиците“).
Образование От 1874 г. Стефани (която дотогава има бавачка, виенчанката Антоанета Полстерер) преминава под опеката на гувернантката на сестра си Луиза, мадмоазел Льогран. Образованието ѝ започва на 10-годишна възраст; обучава се при учители по френски, английски, немски, холандски и унгарски език, като същевременно се преподават и математика, конна езда, история, история на изкуството, религия, ботаника и реторика. Нивото на образование на принцесите обаче не е много високо.
Двете принцеси Стефани и Луиза са възпитавани строго: стават рано сутрин, през лятото в пет, през зимата в шест часа. По време на тоалета се изисквала абсолютна тишина; всяко нарушение на това правило води до строго наказание. Обличат се и се сресват сами. За да ги закалят, прозорците на спалнята им стоят отворени лете и зиме. Луиз и Стефани трябва сами да бършат праха в стаята си. Понякога по време на закуска виждат краля и кралицата. На тяхната маса, украсена с цветя, стоят сладкиши, които принцесите нямат право да вкусват. Когато кралят влиза в трапезарията, принцесите стават и се покланят, преди да целунат ръката му, която след това той слага на главите им, без да каже дума. Празничните дни Великден, Свети Никола и Коледа са единствените дни, когато децата са глезени. Годеж и брак По-голямата сестра Луиза се омъжва през 1875 г. за принц Филип Сакс-Кобург и Гота, австрийски офицер и приближен на кронпринца на Австро-Унгарската империя Рудолф, и заминава за Австро-Унгария. Стефани продължава обучението си и с готовност се грижи за по-малката си сестра Клементин.
През зимата на 1878 – 1879 г., на път за Лондон, императрица Елизабет Австрийска (известна като „Сиси“), майка на Рудолф, спира в Брюксел, където ѝ представят 14-годишната Стефани. Слуховете за евентуална женитба вече се носят в Европа. Леополд II и Мария Хенриета се надяват да омъжат втората си дъщеря за настоящ суверен или престолонаследник. Първият кандидат е испанският крал Алфонсо XII, но той почти веднага е отхвърлен. Стефани чува за Рудолф за първи път в час по литература от своята икономка Фани Бросел. След като прочитат историята на Вилхелм Тел, учителката дава пример за силата и величието на Хабсбургската династия с гравюра от списание, изобразяваща Рудолф в ловен костюм. Така Стефани виждаа за първи път бъдещия си годеник.
През март 1880 г. Рудолф пристига в белгийския двор по покана на Леополд II. След като се среща с 15-годишната Стефани, той пише на майка си, че е намерил това, което търси, отбелязвайки, че тя е „хубава, добра и умна“. Тя обаче не е първият избор на Рудолф като потенциална булка: преди това е отказал принцеса Матилда Саксонска, както и няколко инфанти от Португалия и Испания. Според него Стефани е една от малкото католически принцеси, които отговарят на критериите на баща му император Франц Йосиф I, на които трябва да отговаря бъдещата кронпринцеса. Под натиска на родителите си да се ожени възможно най-скоро, Рудолф одобрява Стефани и на 5 март иска ръката ѝ.
Реакцията на родителите му е смесена. Императрица Елизабет е доста разочарована от неравенството в произхода на младите: белгийската монархия датира едва от 1830 г. и не може да се сравнява с Хабсбургите по старшинство. Император Франц Йосиф I обаче е доволен. Стефани описва в своите мемоари как е научила за своя брак на 5 март. „Следобедът на 5 март родителите ми ми се обадиха. Когато влязох, баща ми се изправи, дойде при мен и каза с дълбок глас: Престолонаследникът на Австро-Унгария дойде тук, за да поиска ръката ти. Майка ти и аз сме за този брак. Избрахме те за императрица на Австрия и кралица на Унгария. Върви и помисли за това и ни отговори утре". Официалният годеж е на 7 март 1880 г., когато Стефани още не е навършила 16 години. Рудолф пристига в Брюксел, придружен от официална свита от 21 души и настоящата си любовница. На своя учител престолонаследникът доверява: „Скоро ще започне нов живот за мен и трябва да призная, че това малко ме тревожи“.
Рудолф е на 21 години по време на годежа. Обявен за пълнолетен на 19 години, той вече поддържа собствен двор в Пражкия замък. През 1879 г. поема командването на пехотен полк – длъжност, която много харесва. Той е приятел с Луиза, тъй като Филип Сакс-Кобург и Гота е приятел на Рудолф, и тя го насърчава да се ожени за по-малката ѝ сестра. В очакване на установяването ѝ в австрийския двор майката Мария Хенриета предупреждава Стефани: „Избягвайте Луиза и ако я видите, вразумете я, дайте ѝ добър пример. Тя е много несериозна."
Рудолф често е подложен на промени в настроението и внезапно преминава от състояние на меланхолия към експанзивна радост. Много млад, той става бонвиван и се отдава на морално разпуснато поведение. Бракът би трябвало да сложи край на аферите му. Графиня Мария-Луиза фон Лариш-Валерзее, племенница на императрица Елизабет, заявява за бъдещата годеница на Рудолф: „Предварително съжалихме бедната принцеса, която щеше да има честта да бъде избрана“.