Джорджет Хейър (; * 16 август 1902, Уимбълдън, Лондон, Англия; † 4 юли 1974, Лондон, Англия) е английска романистка и авторка на кратки разкази в жанровете „регентски любовни романи“ и „детективска литература“.
Дебютира през 1921 г. с The Black Moth, написан първоначално за болния ѝ брат. През 1925 г. се омъжва за минния инженер Джордж Роналд Ружие; двамата живеят в Танганика и Македония, преди да се установят в Англия през 1929 г. След успеха на These Old Shades (1926), излязъл по време на всеобщата стачка, Хейър решава да избягва публичност и до края на живота си отказва интервюта.Hodge (1984),с. 70.
Тя е сред създателите на историческия любовен роман и основоположник на поджанра „регентски любовен роман“. Вдъхновена от Джейн Остин, писателката изгражда творбите си върху обширни исторически проучвания и педантична точност, включително при пресъздаването на събития като похода на Уилям Завоевателя (The Conqueror). От 1932 г. публикува ежегодно по един любовен роман и един трилър; съпругът ѝ често предлага сюжетните схеми на детективските ѝ книги. Макар някои критици да ги смятат за неоригинални, други ги оценяват за остроумие, комедия и добре изплетени сюжети.Wingate (1976), с. 307.
Успехът ѝ е съпътстван от данъчни затруднения и случаи на предполагаемо плагиатство, срещу които тя избира да не води дела. За да управлява приходите си, създава дружество с ограничена отговорност, което по-късно продава заедно с правата върху 17 свои романа на „Букър-Макконъл“ (1966). Хейър работи до смъртта си през 1974 г.; тогава 48 нейни книги остават в печат, а последната – My Lord John е публикувана посмъртно.
Ранни години Джорджет Хейър е родена през 1902 г. в лондонския квартал „Уимбълдън“. Кръстена е на баща си Джордж Хейър.Hodge (1984), с. 13. Майка ѝ Силвия Уоткинс е талантлива музикантка, обучавана във виолончело и пиано в Кралския колеж по музика. Дядото по бащина линия е руски емигрант, а бабата и дядото по майчина линия са притежавали влекачи по Темза. Хейър е най-голямото от три деца, с двама по-малки братя – Джордж Борис („Борис“) и Франк.Hodge (1984), с. 13.Byatt (1975), с. 291.
Семейството живее известно време в Париж, но се връща в Англия след избухването на Първата световна война. Първоначалното произношение на фамилията („Хайер“) е променено на „Хейър“, за да се избегнат асоциации с германски произход.Hodge (1984), с .14. Бащата служи като офицер по реквизиции за британската армия във Франция. След войната получава Ордена на Британската империя (MBE). Той напуска армията през 1920 г. с чин „капитан“, преподава в Кралския колеж в Лондон и понякога пише за литературното списание „Гранта“. Джордж Хейър насърчава децата си да четат свободно. Джорджет често обсъжда книги с приятелките си – писателките Джоана Канан и Карола Оман.Hodge (1984), с. 16. Хейър и Оман по-късно споделят помежду си текущата си работа и си отправят критики.Byatt (1975), с. 293.
На 17 години Хейър започва да разказва история, за да забавлява болния си брат Борис, който страда от хемофилия. По настояване на баща си подготвя текста за публикуване и през 1921 г. излиза първият ѝ роман The Black Moth, („Черният молец“), който разказва за приключенията на млад мъж, който поема отговорност за измамата на карти на брат си.Hughes (1993), с. 38. Романът съдържа много от елементите, които стават характерни за романите й: мрачно-саркастичен лидер, брак в опасност, екстравагантна съпруга и група млади безделници.Hodge (1984), с. 17. През следващата година нейният разказ „Предложение до Сесили“ е публикуван в списание Happy.Fahnestock-Thomas (2001), с. 3.
Брак През декември 1920 г., по време на семейна почивка, Джорджет Хейър се запознава с Джордж Роналд Ружие, студент в Кралското училище по минно дело, с две години по-голям от нея.Hodge (1984), с. 21. Двамата стават близки и през пролетта на 1925 г., малко след публикуването на петия ѝ роман, се сгодяват. Месец по-късно баща ѝ умира от инфаркт, без да остави пенсия, и Хейър поема финансовата грижа за двамата си по-малки братя, на 19 и 14 години.Hodge (1984), с. 22. На 18 август тя и Ружие сключват брак на скромна церемония.Hodge (194), с. 23.
През октомври същата година Ружие, който владее руски език, е изпратен на работа в Кавказ.Byatt (1975), с. 292. Хейър остава в Англия и продължава да пише.Hodge (1984), с. 27. През 1926 г. тя издава These Old Shades („Тези стари сенки“), фокусиран върху взаимоотношенията между героите,Hughes (1993), с. 38. който въпреки липсата на реклама поради общата стачка в Обединеното кралство се продава в 190 000 екземпляра.Hodge (1984), с. 25. Убедена, че публичността не е необходима за успех, Хейър отказва интервюта до края на живота си,Hodge (1984), с. 69. подчертавайки, че личният ѝ живот не засяга никого извън семейството.
Ружие се завръща в Англия през лятото на 1926 г., но скоро е изпратен в Танганика, където Хейър се присъединява към него през следващата година.Hodge (1984), с. 27–30. Двамата живеят в колиба от слонска трева, а Хейър е първата бяла жена, която местните слуги виждат. Там тя написва The Masqueraders (1928), роман, развиващ се през 1745 г., отличаващ се с висока историческа точност въпреки ограничените ѝ източници. Пише и пътеписния разказ „The Horned Beast of Africa“, публикуван през 1929 г. във вестник The Sphere.Fahnestock-Thomas (2001), с. 4.
През 1928 г. семейството се премества в Македония, където Хейър едва оцелява след неправилно поставена зъболекарска упойка. Тя настоява да се върнат в Англия, преди да създадат семейство, и през 1929 г. Ружие напуска работата си, което прави Хейър основен източник на доходи.Byatt (1975), с. 294. След неуспешен опит да управлява компания за газ, кокс и осветление, той купува спортен магазин в Хоршъм с пари, взети назаем от лелите на Хейър. Брат ѝ Борис живее над магазина и помага в работата, докато Хейър продължава да издържа семейството чрез писателската си дейност.Hodge (1984), с. 27–30.
Регентски романи Най-ранните творби на Хейър са любовни романи, повечето ситуирани преди XIX век.Devlin (1984), с. 361. През 1935 г. тя издава Regency Buck – първия си роман, развиващ се в Регентсткия период, който се превръща в бестселър и на практика установява жанра на регентския любовен роман. За разлика от други автори Хейър използва историческата обстановка като активно сюжетно средство. Нейните героини често проявяват съвременна чувствителност, а по-конвенционалните персонажи подчертават тяхната ексцентричност, включително стремежа към брак по любов.Regis (2003), с. 127. Романите ѝ се развиват почти изцяло в средите на богатата висша класаLaski (1970), с. 283. и рядко засягат теми като бедност, религия или политика.Laski (1970), с. 285.
Макар британското регентство да обхваща периода 1811–1820 г., сюжетите на Хейър се разполагат между 1752 и 1825 г. Според критика Кей Мюсел те се фокусират върху „структуриран социален ритуал – брачния пазар на лондонския сезон“, където социалното неодобрение е постоянна заплаха.Mussell (1984), с. 413. Хейър черпи вдъхновение от Джейн Остин, но за разлика от нея пише за епоха, отдалечена с повече от век, което изисква по-детайлно историческо описание.Regis (2003), с. 125–126. Докато Остин може да пропуска подробности за облекло и интериорRobinson (1978), с. 322., Хейър ги включва, за да създаде „тона на времето“.Robinson (1978), с. 323.
Критиците са разделени относно този подход. Лилиан Робинсън упреква Хейър в прекомерна привързаност към фактите без оглед на тяхната значимостRobinson (1978), с. 326., а Марганита Ласки отбелязва, че детайлите, на които тя разчита за атмосфера, са същите, които Остин използва, за да подчертае вулгарност или нелепост.Laski (1970), с. 284. Други, сред които Антония Сюзън Байът, смятат вниманието ѝ към историческата среда и социалните навици за най-голямото ѝ предимство. Хейър подчертава своята прецизност, като твърди, че всяка реплика на херцога на Уелингтън в романа An Infamous Army е действително негова, произнесена или написана в реалния живот.Byatt (1969), с. 275.
Решена да осигури максимална историческа достоверност в романите си, Джорджет Хейър събира обширна библиотека от справочни издания и изследователски материали.Hodge (1984), с. 43. До смъртта си притежава над 1000 исторически справочници, сред които Debrett's и Речникът на Камарата на лордовете от 1808 г. Освен стандартни трудове за Средновековието и XVIII век, колекцията ѝ включва специализирани издания за енфиѐрни кутии, пътни знаци и костюми.Byatt (1975), с. 300. Тя често изрязва илюстрации от списания и записва интересни думи и факти върху бележки, макар рядко да отбелязва източника им.Hodge (1984), с. 43, 46. Бележките ѝ са систематизирани по теми като красота, цветове, облекло, шапки, домакинство, цени и магазини, и съдържат детайли като стойността на свещите в определени години.Byatt (1975), с. 301. Други тетрадки включват списъци с фрази, групирани по категории като „Храна и съдове“, „Нежности“ и „Форми на обръщение“. Нейният издател Макс Райнхард веднъж опитва да предложи редакторски промени в езика на роман, но е информиран от екипа ѝ, че никой в Англия не познава езика на Регентството по-добре от Хейър.Byatt (1975), с. 298.
В стремеж към точност тя дори купува писмо, написано от херцога на Уелингтън, за да възпроизведе автентично стила му.Hodge (1984), с. 53. Хейър твърди, че всяка реплика на Уелингтън в An Infamous Army („Позорна армия“) е действително негова – произнесена или написана в реалния живот.Byatt (1969), с. 276. Познанията ѝ за периода са толкова задълбочени, че тя рядко посочва конкретни дати в романите си, а вместо това ситуира действието чрез ненатрапчиви препратки към големи и второстепенни събития от епохата.Hodge (1984), с. 71.
Видове герои Хейър разработва два основни типа романтични мъжки персонажи, които самата тя нарича Марк I и Марк II. Марк I напомня героя на Шарлот Бронте г-н Рочестър от „Джейн Еър“ – „груб, властен и често граничен“.Quoted in Jane Aiken Hodge, The Private World of Georgette Heyer (London 1984) с. 109 Марк II представлява неговата противоположност: стилен, изискан и често модна икона.Jane Aiken Hodge, The Private World of Georgette Heyer (London 1984) с. 59 Подобно разделение се наблюдава и при женските персонажи, които се групират в два основни типа: високи, елегантни и „момчешки“ героиниM. Andrews, All the World and Her Husband (2000) с. 53, и тихи, често подлагани на тормоз млади жени.Jane Aiken Hodge, The Private World of Georgette Heyer (London 1984) с. 82
Динамиката между тези типове е ключова за структурата на романите ѝ. Когато герой Марк I се сблъска с герой Марк I, както в Bath Tangle или Faro’s Daughter, сюжетът придобива силно драматичен характер. Интересен обрат на тази парадигма предлага The Grand Sophy, където персонаж, възприеман като Марк II, постепенно разкрива черти на Марк I, след като е предизвикан от обстоятелствата.Jane Aiken. Hodge, The Private World of Georgette Heyer (London 1984) с. 82
Трилъри
През 1931 г. Хейър публикува първия си исторически роман, The Conqueror („Завоевателят“), в който художествено пресъздава живота на Уилям Завоевателя, следвайки дори маршрута на неговото преминаване към Англия.Hodge (1984), p. 31. Година по-късно излиза първият ѝ трилър Footsteps in the Dark, съвпадащ с раждането на единствения ѝ син Ричард Джордж Ружие, когото тя нарича „най-забележителното“ си творение.Hodge (1984), с. 35. По-късно Хейър моли издателите да не препечатват този ранен трилър, който според нея е резултат от намесата на съпруга ѝ и двамата ѝ братя.Hodge (1984), с. 102.
През следващите години Хейър поддържа ритъм от по един любовен роман и един трилър годишно. Любовните ѝ романи достигат продажби от около 115 000 копия, докато трилърите – около 16 000.Hodge (1984), с. 38. Според сина ѝ тя възприема писането на мистерии като интелектуално упражнение, подобно на решаване на кръстословица.Devlin (1984), с. 361.