Глобализацията е процесът на нарастване на икономическите, социални, технически, политически и културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора. Той е свързан с глобално разпространение и взаимопроникване на идеи, капитали, технологии и елементи на културата.
Макар контакти между сравнително отдалечени региони да съществуват още от Античността, те придобиват наистина глобален обхват едва след Великите географски открития през 15 – 16 век. Бързото развитие на транспортната и комуникационна техника през 20 век водят до бързо интензифициране на процеса на глобализация с разрастване на международната търговия и трансфер на капитали и създаване на първите политически институции от глобален мащаб.
Глобализацията е процес със спорен ефект. Налице са различни гледни точки и позиции за ползите и вредите от нея, които в много случаи са повлияни от по-общи идеологически възгледи. Докато поддръжниците на глобализацията я разглеждат като фактор за стопанското развитие в световен мащаб, нейните противници смятат, че тя е причина за икономически и екологични вреди. Възникналото в края на 20 век антиглобалистко движение става известно със своите публични демонстрации, съпътстващи важни международни форуми.
Концепция Хората взаимодействат помежду си през големи разстояния от хиляди години. Пътят на коприната свързва Азия, Африка и Европа е добър пример за трансформативната сила за транслокалната размяна в Стария свят. Философията, религията, езикът, изкуствата и други аспекти на културата се разпространяват и смесват, докато нациите разменят продукти и идеи. През 15-и и 16 век европейците правят важни открития в своите изследвания на океаните, вкл. началото на трансатлантическото пътуване към Новия свят на Америките. Глобалното движение на хора, стоки и идеи ще се увеличава значително през следващите векове. В началото на 19 век развитието на нови форми на транспорт (например превозни средства, работещи с пара, или железопътните линии) и телекомуникации, които свиват времето и пространството, позволяват да се постигнат все по-бързи темпове на ръст в световния обмен. През 20 век пътните превозни средства, интермодалният транспорт и авиолиниите правят транспорта дори по-бърз. Появата на електронната комуникация и по-специално на мобилните телефони и интернет позволява милиарди хора да се свързват помежду си по нов начин.
Етимология и употреба Терминът произлиза от английската дума Globe (сфера), която навлиза в английския език от латинското globus: „кръгла форма, сфера, топка“, и от около 1550 г. се използва в смисъла на планетата Земя, или на триизмерната ѝ проекция. Една от най-ранните известни употреби на съществителното глобализация е от 1930 г., в публикация, озаглавена „Към ново образование“ – използвано е с цел да се обозначи цялостния поглед на човешкия опит в областта на образованието. Подобен по смисъл термин, „корпоративни гиганти“, е използван от Чарлз Тейз Ръсел през 1897 г., за да опише големите национални корпорации и други големи предприятия по това време.
До 60-те години на 20 век, и двата термина започват да се използват като синоними от икономистите и други учени.
През втората половина на 1980-те, понятието навлиза в масовата преса. От самото си начало, концепцията за глобализацията вдъхновява създаването на подобни определения и тълкувания, коренящи се исторически в пътищата на търговията и развитието на големите империи в Азия и Индийския океан от 15 век насам.A.G. Hopkins, ed. „Globalization in World History“. Norton. (2004). pp. 4 – 8
Поради сложността на концепцията, изследванията, статиите и дискусиите обикновено остават фокусирани върху отделни аспекти на глобализацията.Definitions of Globalization: A Comprehensive Overview and a Proposed Definition. Nayef R.F. Al-Rodhan, Gérard Stoudmann. 2006.
Определения Роланд Робъртсън, професор по социология в университета в Абърдийн, е първият, който определя глобализацията като „свиване на света и засилването на световното съзнание като цяло.“.
М. Алброу и Е. Кинг, в труда си от 1990 г. Globalization, Knowledge and Society, определят глобализацията като:
В The Consequences of Modernity (1990 г.), Антъни Гидънс използва следната дефиниция:
Книгата Global Transformations (1999 г.) на Хелд цитира следното определение на глобализацията:
Шведският журналист Томас Ларсон, в книгата си The Race to the Top: The Real Story of Globalization (2001 г.), заявява, че глобализацията:
Икономическата и социална комисия на ООН за Западна Азия описва глобализацията като:
Том Палмър от института „Катон“ определя глобализацията като „намаляване или премахване на държавно наложените ограничения за обмен през границите и все по-интегрираната и комплексна глобална система за производство и обмен, която се очертава в резултат на това.“.Globalization Is Great! by Tom G. Palmer, Senior Fellow, Cato Institute
Журналистът Томас Фридман популяризира термина „плосък свят“, твърдейки, че глобализираната търговия, износът на производство, веригата на доставки, както и политическите сили, постоянно променят света, за по-добро или по-лошо. Той заявява, че темпото на глобализацията е все по-забързано и че нейното въздействие върху бизнес организациите и практиките ще продължава да расте.Friedman, Thomas L. „The Dell Theory of Conflict Prevention“. Emerging: A Reader. Ed. Barclay Barrios. Boston: Bedford, St. Martins, 2008. 49
Икономистът Такис Фотопулос, определя „икономическата глобализация“ като отварянето и дерегулирането на пазарите на стоки, капитал и труд, което води към настоящата „неолиберална глобализация“. Той използва термина „политическа глобализация“, за да дефинира появата на транснационален елит и постепенното премахване на държавата-нация. Фотопулос използва „културна глобализация“ за хомогенизирането на културата в световен мащаб. Други негови определения описват термините „идеологическа глобализация“, „технологична глобализация“ и „социална глобализация“.„Globalization, the reformist Left and the Anti-Globalization ‘Movement’“, Takis Fotopoulos, Democracy & Nature: The International Journal of Inclusive Democracy, Vol.7, No.2. Юли 2001.
През 2000 г., Международният валутен фонд определя четири основни аспекта на глобализацията:IMF Team. (2000). Globalization: Threats or Opportunity. IMF Publications. 12 април 2000.
Търговия и сделки: Развиващите се страни са увеличили своя дял от световната търговия – от 19% през 1971 г. до 29% през 1999 г. Но все още има големи разлики между основните региони. Например новоиндустриализираните икономики в Азия просперират, докато африканските страни като цяло се представят лошо. Структурата на износа на една страна е важен показател за успех. Произвежданите стоки за износ се увеличават, доминирани от развитите страни и новите икономики. Изнасяните основни суровини, като например храни и материали по-често са произвеждани в развиващите се страни: делът на тези материали от общия износ е намалял през периода. Капиталови и инвестиционни потоци: Частните капитали, движещи се към развиващите се страни нараснаха през 1990-те години, заменяйки помощите или парите за развитие, които са спаднали значително след началото на 1980-те. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се превръщат в най-важната категория. Миграцията и движението на хора: В периода между 1965 и 1990 г., делът на мигриралата трудова сила приблизително се удвои. Разпространение на знания (и технологии): Информацията и обменът на технологии са неделима част от глобализацията. Технологичните иновации (или технологичния трансфер) облагодетелства повечето от развиващите се и най-слабо развитите страни, като например появата на мобилните телефони.
История
Историческите корени на глобализацията са предмет на продължаващи спорове, дължащи се до голяма степен на различните по обхват дефиниции на самото понятие глобализация. Някои учени поставят нейното начало в Новото време, докато други я разглеждат като явление с по-дълга история. Така Андре Гундер Франк, привърженик на теорията на зависимостта, смята, че глобализацията съществува от появата на търговски връзки между Шумер и Индската цивилизация през 3 хилядолетие пр.н.е.
Един ранен период на глобализационни процеси е епохата на Елинизма, когато гръкоезични търговски центрове се разпростират в обширни области от Индия до Испания, в центъра на които са големите градове Александрия, Атина и Антиохия. По-късно в тази зона на международна търговия е включен и Китай, което довежда до формирането на Пътя на коприната от западните части на империята Хан през Партското царство до Римската империя. През този период между Средиземноморието и Индия се движат около 300 кораба годишно, като превозваните от тях стоки достигат до 300 хиляди тона.
Търговските връзки в Стария свят се запазват и развиват и през Златния век на исляма, когато в международния обмен са въвлечени и части от Субсахарска Африка и вътрешността на Евразия. Религиозните изисквания на исляма за познаване на арабския език и поклонения в Мека улесняват и активизират културните контакти в Ислямския свят. През този период широко разпространение получават нови земеделски култури, като захарната тръстика и памука.
Образуването на Монголската империя през 13 век също води до улесняване на контактите между отдалечени части на Евразия. По това време е създадена първата трансконтинентална пощенска система. Обединяването на обширни части от Централна Азия е свързано и с бързото разпространение на заразни болести, като чумата. Тези ранни етапи на междурегионален обмен понякога се наричат архаична глобализация, но до 16 век глобализационните процеси са ограничени в рамките на Стария свят.
Следващият етап, наричан от някои изследователи протоглобализация, се характеризира с възхода на европейските морски империи през 16 и 17 век – първоначално Португалската и Испанската, последвани от Нидерландската и Британската. Епохата на Великите географски открития извежда глобализационния процес до наистина световен мащаб, включвайки в него изолирани дотогава части от света, като Америка, Австралия, Океания и по-отдалечените части на Африка и Азия. Откритията поставят началото на Колумбовия обмен, масовия обмен на растения, животни, храни, общности от хора, заразни болести и култура между Източното и Западното полукълбо. Новите земеделски култури, пренесени от Америка, значително подпомагат последвалия ръст на световното население. През 17 век в глобализацията се включват и големи частни компании, като основаната през Британска източноиндийска компания и създадената две години по-късно Нидерландска източноиндийска компания, които получават от своите национални правителства монополни права за търговия с определени части от света.
През 19 век глобализацията постепенно започва да придобива съвременните си форми. Индустриализацията дава възможност за евтино производство на потребителски стоки, а бързият ръст на населението създава нарастващо търсене на суровини. Основен фактор за глобализацията през този период става империализмът. След Първата и Втората опиумна война и завладяването на Индия от Великобритания големи части от Азия се превръщат в отворени пазари за британския износ. Междувременно завладяването на нови части от света, главно в Субсахарска Африка, от големите европейски държави увеличава производството на суровини като каучук, диаманти и каменни въглища. Нараства и обмена на стоки и капитали между Европа, европейските колонии и Съединените щати.