Чепинска река (до 29 юни 1942 г. Елидере) е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Велинград, Ракитово и Септември, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 81,7 km, която ѝ отрежда 40-о място сред реките на България. Отводнява крайните северозападни части на Западните Родопи.
Географска характеристика
Извор, течение, устие Чепинска река извира под името Рибна река на 1990 m н.в., на 800 m югозападно от връх Малка Сюткя (2078,7 m) в Баташка планина на Западните Родопи. Източно от връх Планиница (1508 m) приема името Бистрица и протича на североизток. В горното си течение има западна-северозападна посока, а след достигането на горския пункт Каратепе завива на север и протича в дълбока и залесена долина под името Чепинска или Банска Бистрица. В южния край на град Велинград навлиза в Чепинската котловина, където долината ѝ е широка и тук приема най-големия си приток река Мътница. Заобикаля от север връх Лъкатина чука (1058,9 m) и продължава на югоизток. При село Драгиново напуска котловината и се всича в живописния Чепински пролом между родопските ридове Алабак на северозапад и Къркария на югоизток, като в началото тече на север, след това на югоизток и накрая на североизток. При село Варвара навлиза в Горнотракийската низина, завива на североизток, разделя се на ръкави. Влива се отдясно в река Марица на 221 m н.в., на 1,4 km северно от село Ковачево, Община Септември.
Водосборен басейн, притоци Площта на водосборния басейн на реката е 900 km2, което представлява 1,7% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните: на изток – с водосборните басейни на малки и къси реки (Црънча, Дебръщица и др.), вливащи се директно в Марица и водосборния басейн на Стара (Пещерска) река; на югоизток – с водосборния басейн на река Въча, десен приток на Марица; на югозапад и запад – с водосборния басейн на река Места; на северозапад – с водосборния басейн на река Яденица, десен приток на Марица.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток → Сухото дере → Боров дол ← Телли дере ← Банкино дере → Софандере (Поляница) → Грънчарица ← Еврейско дере ← Трептущица → Голямото дере → Абланица ← Лепеница → Луковица → Еленка ← Мътница (най-голям приток) → Ситния дол → Дълбочица → Циганско дере → Орленско дере → Черешово дере → Барово дере ← Лещарица → Бесничко дере
Хидроложки показатели Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април – май, а минимумът – септември. Среден годишен отток при жп спирка Марко Николов – 7,93 m3/s.
Селища По течението на реката са разположени 4 населени места, в т.ч. 1 град и 3 села: Община Велинград – Велинград, Драгиново; Община Септември – Ветрен дол, Варвара
Стопанско значение В горното течение част от водите на реката се прехвърлят с подземен тунел в язовир „Батак“ и се включват в Баташкия водносилов път.
В Чепинската котловина и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и промишлено водоснабдяване.
По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа: Участък от 12 km от второкласен път № 84 Звъничево – Велинград – Разлог в участъка от село Ветрен дол до жп гара Долене; Участък от 28,4 km от третокласен път № 843 Велинград – Сърница – Доспат в участъка от Велинград до горския пункт Каратепе;
По долината на реката преминава и част от трасето на теснопътната железопътна линия Септември – Добринище, в участъците от село Варвара до жп гара Долене и от Велинград до устието на река Абланица.
В южния (горен) край на Велинград, в непосредствена близост до реката се намира най-големият карстов извор в България Клептуза.
Вижте също Списък на реките в България Списък на реките в България по водосборни басейни Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Източници
Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
Категория:Реки в България Категория:Реки в област Пазарджик Категория:Притоци на Марица