Венецианският карнавал () е ежегоден градски празник, провеждан във Венеция, столицата на регион Венето, Северна Италия. Той е сред най-известните и най-ценени карнавали в светаThe world-famous Carnival of Venice in full swing on the eastern side of northern Italy The Carnival of Venice, an annual Italian celebration and Venetian tradition most famous for its extravagant masks and costumes и завършва на Дебелия вторник, деня преди началото на Великия пост в Пепеляната сряда.

Карнавалът възниква през Средновековието и се развива в продължение на няколко века, докато не е отменен през 1797 г. Традицията е възобновена през 1979 г.,Alessandro Bressanello, Il carnivale in età moderna: 30 agni di carnivale a Venezia 1980-2010 (in Italian), Studio LT2, 2010; Fulvio Roiter, Carnaval de Venise, Lausanne, Payot , 1981. а днес събитието привлича около 3 милиона посетители годишно.

Древен карнавал История Произходът на Венецианския карнавал е много древен. Първото свидетелство за него се съдържа в документ на дожа Витале Фалиеро от 1094 г., в който се споменават обществени забавления и за първи път се използва думата „карнавал“.

Институционализирането на карнавала от венецианската аристокрация обикновено се свързва с необходимостта Венецианската република, подобно практиките в Древен Рим (вж. Хляб и зрелища), да осигури на населението – особено на по-ниските социални слоеве – период, посветен на забавления и тържества. През тези дни венецианци и чужденци изпълват града с музика и танци. Маските и костюмите осигуряват анонимност, която временно заличава социалните различия и позволява публично осмиване на властта и аристокрацията. Тези отстъпки са били широко толерирани и разглеждани като средство за разтоварване на напрежението в общество, подложено на строги морални и поведенчески норми.

Според легендата карнавалът започва след победата на Венецианската република над патриарха на Аквилея Улрих II фон Тек през 1162 г., когато населението започва да се събира и танцува на площад „Сан Марко“. Празникът се развива през следващите векове и става официален през Ренесанса.Danilo Reato, Storia del carnivale di Venezia (in Italian), Venezia, Assessorato alla Cultura della Provincia di Venezia, 1988.

Първият документ, който обявява Венецианския карнавал за официален празник, е едикт от 1296 г., с който Сенатът на Републиката определя деня преди Великия пост като празничен. В този период, и в продължение на много векове след това, карнавалът трае шест седмици – от 26 декември до Пепеляна сряда, като понякога празненствата започват още в началото на октомври.

По време на карнавала ежедневните дейности на венецианците отстъпват място на празненства, шеги, забавления и представления, организирани из целия град – особено на площад „Сан Марко“, по Рива дели Скиавони и на основните площади. Атракциите включват жонгльори, акробати, музиканти, танцьори, представления с животни и други изпълнения, които привличат публика от всички възрасти и социални слоеве, облечена в разнообразни и изобретателни костюми. Уличните търговци предлагат широк асортимент от стоки – от сезонни плодове и подправки до богати тъкани и храни от далечни страни.

Наред с големите открити събития, малки спектакли, включително и силно трансгресивни, се разпространяват в частните домове, театрите и кафенетата. В разкошните венециански дворци се организират продължителни празненства и пищни балове с маски.

През XVIII век Венецианският карнавал достига своя разцвет, придобивайки изключителен блясък и международно признание. Той се превръща в престижна европейска атракция и популярна дестинация за хиляди посетители. Именно в този период се развиват и скандалните приключения на Джакомо Казанова – един от най-известните персонажи на епохата. Плодовит венециански писател и символ на либертинския дух на времето, Казанова изгражда почти митичен образ чрез участието си в разточителни празненства, бурни любовни истории и необичайни перипетии, които допринасят за репутацията му на прелъстител и за оживлението на карнавалния живот във Венеция.

Маски на Венецианския карнавал История и общи характеристики Маските винаги са били основен елемент на Венецианския карнавал. Традиционно е било позволено да се носят от Стефановден (26 декември) до полунощ на Дебелия вторник, а също така на Възнесение Господне и в периода от 5 октомври до Рождество Христово, което е позволявало на жителите да бъдат маскирани през значителна част от годината.

Носенето на маски и костюми напълно скрива идентичността и временно заличава социалните различия, пола и религиозната принадлежност, позволявайки на всеки да възприеме ново поведение и външен вид. Затова традиционният поздрав към непознат персонаж е „Добро утро, г-жо маска!“. Участието в този ритуал на колективно маскиране е същността на карнавала – период на безгрижно освобождаване от ежедневните навици, предразсъдъци и дори от собственото „аз“.

С разпространението на карнавалното маскиране във Венеция постепенно възниква и истинска търговия с маски и костюми. Още от 1271 г. има сведения за производство на маски, както и за школи и техники за тяхното изработване. Създават се специализирани инструменти за обработка на материали като глина, папиемаше, гипс и марля. След оформянето на модела маските се оцветяват и украсяват с рисунки, бродерии, мъниста и пера.

Т.нар. маскериери се превръщат в истински занаятчии, създаващи все по-богати и изтънчени маски. Те са официално признати за професия с устав от 10 април 1436 г., съхраняван в Държавния архив на Венеция. В работата си маскериерите са подпомагани от художници, които рисуват лицата върху пластира в различни форми и отделят особено внимание на детайлите.

Венецианските маски могат да бъдат изработени от кожа, порцелан или чрез традиционни стъкларски техники. Първоначално те са били сравнително прости по форма и украса и често са изпълнявали както символична, така и практическа функция. В карнавала се използват различни стилове маски, някои със специфични наименования,Danilo Reato, Les masques de Venise, Paris, Hersher, 1991 (first published in italian, 1988) като отделни професии са носели характерни за тях маски.

Произходът на най-ранните маски е по-слабо документиран. Според една хипотеза покриването на лицето на публично място представлява венециански отговор на една от най-строгите класови йерархии в Европа. По време на карнавала законите за ограничаване на лукса временно се отменят и хората могат да се обличат свободно, без да спазват предписанията, определящи облеклото според професията и социалната класа.

Първите документирани сведения за използването на маски във Венеция датират от XIII век.Janet Sethre, The souls of Venice, 2003. с. 132. Великият съвет обявява за престъпление хвърлянето на ароматизирани яйца (ovi odoriferi) – яйчени черупки, пълнени с розова вода, които млади мъже хвърляли към приятели или към жени, които харесват. Понякога обаче те били пълнени с мастило или други увреждащи вещества. Хазартът на обществени места по принцип е забранен, с изключение на периода на карнавала, но документ на Големия съвет постановява, че маскираните лица нямат право да залагат. Закон от 1339 г. забранява носенето на вулгарни маски и посещаването на манастири в маскировка, както и рисуването на лицето или използването на изкуствени бради и перуки.Janet Sethre, The souls of Venice, 2003. с.132.

Към края на Републиката носенето на маски в ежедневието е строго ограничено. До XVIII век то е позволено само в рамките на около три месеца, започвайки от 26 декември. Традиционно маските се носят с декоративни мъниста в съответстващи цветове.

Видове карнавални маски Баута

Една от най-разпространените маскировки в стария венециански карнавал, особено през XVI–XVIII век, и популярна и днес, е Баута (Bauta, понякога baùtta). Първоначално това е била проста яркобяла маска, покриваща цялото лице, а днес често се среща и в позлатени варианти. Тя се отличава с прекалено изпъкнал нос, дебела надвеждова дъга, удължена „линия на брадичката“ и липса на уста. Характерната клюновидна брадичка позволява на носещия да говори, яде и пие, без да сваля маската, което гарантира пълна анонимност.

Баута обикновено се комбинира с червена или черна пелерина и тривърха шапка. Тя е широко използвана не само по време на карнавала, но и в театъра, на различни празненства, при романтични срещи и във всички ситуации, в които се търси свобода на поведение и запазване на самоличността. Специалната форма на маската позволява участие в социални ритуали, без да се нарушава прикритието.

През XVIII век баутата, заедно с характерното черно кръгло или полукръгло наметало, наречено табард, се превръща в стандартизирана обществена маска и официално регулирана дегизировка от венецианското правителство.Ignatio Toscani, Die venezianische Gesellschaftsmaske. Ein Versuch zur Deutung ihrer Ausformung, ihrer Entstehungsgründe und ihrer Funktion. Diss. Saarbrücken 1970. Носенето ѝ е задължително при определени събития, свързани с вземане на политически решения, когато всички граждани трябва да действат анонимно и равнопоставено. Правото да използват баута е запазено само за гражданите мъже.

Функцията на маската напомня механизмите за гарантиране на анонимност при съвременното тайно гласуване. Законът изрично забранява носенето на оръжие заедно с баута, като тази разпоредба се прилага строго от венецианската полиция.

Произходът на името баута се свързва с немската дума Behuten („защита“), тъй като маската прикрива истинската самоличност на носещия. Костюмът baùta обозначава цялата маскировка, включваща маската Ларва (баута-маска), ксендал или дантеленото роколо, тривърха шапка (обикновено черна триъгълна шапка) и наметало, което по-късно често е заменяно от табард.

Терминът xendal произлиза от думата cendale или zendale и обозначава дълго наметало, първоначално изработено от копринена тафта, с което дамите покриват главата и раменете си. С течение на времето то се развива в напълно дантелена, конична и затворена форма. По-късно този аксесоар започва да се използва и от мъжете, тъй като в комбинация с маската осигурява пълна анонимност и защита от разпознаване.

Волто (Ларва) Волто (Volto, „лице“) или Ларва (larva, „призрак“) е една от емблематичните съвременни венециански маски. Обикновено се изработва от чисто бял порцелан или дебела пластмаса, но често се среща и в позлатени и богато украсени варианти. Носи се с тривърха шапка и наметало. Волто наподобява Баута, но е по-тежка и приляга по-плътно към лицето, поради което не се предпочита от хора с клаустрофобия.

Когато се носи от жени – най-честите носители на Волто в съвременния карнавал – тя често се комбинира с прическа, шал, воал, друга маска или с няколко от тези елементи. Маската се закрепва с панделка на тила. За разлика от Морета, Волто покрива цялото лице, включително брадичката, и се простира назад до зоната пред ушите и нагоре до горната част на челото. Тя изобразява носа и устните с опростени черти. За разлика от Баута, волто не може да се носи по време на хранене и пиене, тъй като покритието на брадичката и бузите е твърдо и неподвижно; устните винаги са запечатани, тъй като това не е комедийна маска с подвижна челюст.

Няга Друга традиционна маска от онова време е Няга (Gnaga) – проста женска маска, носена от мъже, лесна за изработка и широко разпространена. Костюмът включва обичайно женско облекло и котешка маска, както и кошница, в която обикновено има коте. Персонажът имитира обикновена жена, издавайки пронизителни звуци и подигравателно мяукане. Понякога Няга се представя и като кърмачка, придружена от други мъже, маскирани като деца.

Морета